Аз огнен дух съм, брат на всички духове на огъня!
Озирис съм, брат на Изида.
И Хор синът ми, и майка ми Изида
завързват на враговете ми ръцете за мен да отмъстят,
които срещу мен безчислени злини извършиха.
Аз съм Озирис, първородното дете на боговете,
на Кеб — божествения му баща законният наследник.
Аз съм Озирис, господар на изворите най-първи на живота.
Могъщи са гърбът ми и гърдите ми,
и силата ми на създател навсякъде, където има хора, там
прониква.
Орион съм аз, който, минавайки пред неизброимите армии на
звездите,
небесните владения обхожда.
Наистина небето е гръдта на Нут, божествената моя майка,
която ме зачена и ме роди по своя воля.
Аз съм Анубис в деня, когато той в Сепа се превръща.
Свещеният бик съм аз сред пасбището свое.
Наистина съм аз, Озирис!
В деня на бедствието страшно
бях скрит от майка ми и от баща ми.
Богиня Нут е майка ми, бог Кеб — баща ми.
Аз Хор съм, на Ра син първороден, в неговия ден на слава.
Аз съм Анубис в деня, когато той в Сепа се превръща.
И Тум съм аз, на световете господарят.
Аз съм Озирис!
На тебе поздрав, божество най-древно!
Ти влизаш и започваш да говориш
на Тот, божествения писар и пазител на вратата
на дома на Озирис…
Тези страни ти остави ме да пребродя
и да пристигна в мир, дух посветен да стана,
да бъда съден и оправдан, божественост да придобия,
когато искам, пак да дойда на земята за тялото си да се грижа.
Сега съм близо аз до мястото, където някога се е родил Озирис.
Подготвям се да смажа злото, което заразява.
Наистина могъщ съм аз.
Дошъл в света в едно с Озирис,
на мястото, където някога се е родил,
аз ставам бог…
аз ставам млад! Аз ставам млад!
аз взех за себе си това бедро,
което е бедрото на Озирис,
й с него аз устата на боговете отварям.
Откакто Тот дойде,
до него мястото заемам.
Да може сърцето ми да бъде подкрепено от приношенията
на жертвениците на моя баща небесен!
Месо, домашна птица, хляб и бира,
ето какво в дар на Тот, на Хор, на Енхери-Ертица нося.