Книга на мъртвите на древните египтяни

110 ГЛАВА

Тука започва заклинанието, което се отнася за полетата на мира. Как да се проникне в пълната светлина на деня, да се дойде в полетата на блажените, да се живее в полетата на мира; великото, върховното царство на ветровете, как да се завладее то; как там се става дух, как се обработва земята, как се жъне житото, как се яде, как се пие, как се живее заедно с другите, накратко — как се извършват там всичките действия на земния живот.

Здравейте, на даровете господари!

Ето аз идвам в мир към вас

да вкуся от храната,

давана за мене всеки ден от божеството.

Сет хвана Хор,

докато той оглеждаше стените, съградени

в полята на мира.

Но от властта на Сет избавих Хор

и за очите две небесни отворих пътя.

(О), ето Сет! По вятъра аз гибелните му лъчения хвърлих,

да паднат те върху окото и душата му

в град Мерт.

Това, което беше скрито вътре в Хор,

от бог Акер спасих го.

Сега, застанал в лодката голяма,

по езерото на мира аз плавам.

На Шу в дома прониквайки,

пристъпвам към увенчаване на Хор.

Тогава със светлина по-силна звездите запламтяват

и до града достигам на мира;

а после езерото прекосявам,

там мир дълбок благодарение на мен царува

в хармонията на сезони и владения,

сред своите богове първородни.

Смирявам войнствения пламък на Хор и Сет,

с помощта на духовете пазителите на живота —

творя добро и мир донасям,

заставям Сет и Хор да уважават своите помирители

и облаци насочвам към тези, които ме нападат.

На слабите насилниците укротявам

и духовете зли, душите на блажените нападнали, унищожавам.

Наистина местата на мира познавам.

По езерото плавах аз, прониквах в градовете.

Могъщи са магическите заклинания на устата ми.

Наистина дух посветен достоен съм да стана

и срещу злите духове оръжията ми ще устоят…

О, богове! Да мога аз за малко да остана във вашите полета на мира,

които вие толкова обичате!

Да можех там, когато се сдобия с власт над дишането си,

да стана дух блажен, да ям, да пия,

земята да ора, да жъна жито

и словото магическо и силата си аз да проявявам!

Да не попадна там в робство!

Да имам там влияние неповторимо!

Ето: ти бога на мира направи жизнен,

изправи го над светещите стълбове на Шу,

съединени от чудните лъчи на слънцето —

разпределител на годините!

Там горе моята душа е запечатана,

мълчание ще пази тя

(и) думите, които ще мълви,

ще бъдат пълни с тайнственост.

Наистина аз раждам вечността

и влизам във владение на траенето безгранично,

защото съм на неизменяемата трайност господарят,

и моята душа в гърдите на мира почива.

Ето че Хор се явява в образ на сокол.

Крилата му широки са хиляди мери,

животът му две хиляди години трае,

с оръжия в ръка напред настъпва.

Пред своя град, в любимото си езеро пристига.

Родил се в храма на бога на града,

той даровете там на този бог приема.

Отдъхва той всред своето сияние животворно.

Извършва там дела, които обичайно върши

в езерото с двоен огън,

където никой не познава радост,

защото мястото е място на страдание…

О, ти, бог на мира!

Да можех да пристигам и да тръгвам, да преминавам и отново

да се връщам,

с този, който в храма на града е, да се слея,

всред моето сияние животворно да отдъхна,

да върша там дела, които обичайно се извършват

Във езерото с двоен огън,

където никой не познава радост,

защото мястото е място на страдание…

Ето живея аз в гърдите на мира божествен.

Защитата на моите обвивки

властителите на храната да не ми отнемат.

да ми се носят даровете от боговете в изобилие

й аз да мога да ги притежавам!

Ето божествения мир дълбоко в съществото ми прониква

и словото велико на сила овладявам,

то в сърцето ми живее,

понеже в този миг наистина припомням си

и паметта ми благодарение на формули магически

не знае слабост.

Аз обикалям, разоравам, вкусвам от мира в града небесен,

на този край познавам аз водите, езерата

в полята на мира.

Там да живея,

да е неизмерима силата ми,

да стана дух блажен,

да сея и да жъна, да се храня,

да ора, на любовта да се отдавам,

да съм в мир с божествения мир,

да раждам синове, по езерото да пътувам…

Пристигам пред града.

Върховен мир владее в него.

С два рога моята глава е украсена.

На духовете блажени аз нося дарове…

Ето пристигайки в града на бога Шу,

свещените числа, които ръководят, аз познавам.

По езерото плавам,

подтиквам към полята на мира Ра да напредва.

Погледайте! Какъв божествен мир цари в небето!

Колкото се приближава до земята,

все повече сърцето ми покой намира.

Аз правя, духове, за вас това, което вие правите за мене.

Мира завоювах с моята велика сила,

и аз докато в мир живея и в мир напредвам,

върви след мен душата ми.

Нектарът аз на боговете в двете си ръце донасям.

О, на земите две, владетелко,

Дари на моите заклинания сила!

Да е необятна паметта ми и непогрешима!

Да съм изпълнен с живот!

До мен да не достигнат враговете ми!

Дай радост на сърцето, мир на духа ми!

Да бъдат ставите и жилите ми

на място сложени!

Когато живителния дъх на въздуха отново вдъхвам,

да бъде мир над мене,

да стана господар на дишането си

и нека цялото ми същество и моите движения

да бъдат осветени от мира!

Ето главата си подавам…

Задрямал в Ра, събуждам се! Какво да видя!

Дълбока нощ небесния отвор изпълва,

но с помощта на моите излъчвания високо над препятствията

прелетявам.

Пред моя град голям пристигам.

Пресметнах силите си: преминавам го,

се отправям към областта Уакх.

Наистина съм аз могъщият бик със сияние синьо,

владетел на полята на блажените

и господар на магическите заклинания.

Богинята Септет съм аз в мига на нейното издигане.

А ето областта Уакх, прониквам там,

приемам даровете си,

месото взимам, от моя син приготвено.

Слагат ми птици за Шу предназначени.

Вървя зад боговете,

след техния нетленен двойник.

А! Ето я страната Джеф! Прониквам в нея…

Обличам там одеждите за Хор предназначени

и като другите небесни богове след Ра пристъпвам.

Сега съм в средата на владенията

на бога на мира и на земите две владетел.

В свещените води на езерото се потапям.

Далеч от мене всичко мръсно!

Великият владетел, ето го! Пред него

улавям птиците и ги изяждам

прониквам после в областта Кенкент,

там пред Озирис съм, той трябва да ме съди,

с майка ми се съединявам и злите духове — змии улавям.

Спасен съм аз, защото името на бога зная,

той седнал е срещу богинята Джесерт.

Косата му е права, два рога има на главата си.

Нивята си той разорава.

Аз разоравам моите.

Прониквам след това в страната Хаст и злите духове прогонвам.

Ведно с боговете дишам

и божеството всемогъщо връща ми главата,

и дух с очи лазурни с тялото ми я съединява.

В страната Устр след това прониквам,

където най-високото на храма пред боговете слагам

гробовно ядене, надгробно.

Ето страната Смам. Прониквам в нея.

С корона бяла главата ми е украсена,

но бди сърцето ми.

Аз духове небесни водя.

На тези на земята — упование давам.

На боговете веселя сърцата, защото аз съм техен господар.

Аз направлявам техните движения

в тюркоазносините пространства.

Ето страната на пшеницата и ечемика. Прониквам в нея.

Там моите служители ми носят дарове за боговете.

Привързвам лодката си в залива на езерото на небето.

После аз край брега вървя и я тегля,

като изричам формули магически

и славя боговете на полята на мира…