О, Изида!
Кръвта ти нека действува!
Сиянието ти нека действува,
силата на твоята магия нека действува!
Закриляй този дух могъщ, богиньо
и надалеч от злите духове пази го,
те ужас вдъхват му и отвращение!
Да се изричат тези думи над халка от корналин, престояла във вода на цветя анкхам (или анкхем), вдълбана в дървена плоча от смокиново дърво. Споменатата плочка ще се сложи на шията на мъртвия в деня на погребението. След като се направи това, силите на Изида ще пазят органите на мъртвия. Хор, синът на Изида, ще се зарадва, като го види всред мистериите на пътеката и когато едната ръка ще бъде протегната към небето, другата ще бъде насочена към земята действително, постоянно… Не допускайте никой никога да види този текст.