Колието на кралицата

65.Двете съседки

От минутата когато двете жени се забелязаха, Олива, пленена от хубостта на своята съседка, вече не се правеше, че не й обръща внимание. Извръщайки се предпазливо сред цветята, тя отвърна с усмивка на изпращаните й усмивки. При посещението си Калиостро не бе пропуснал да й препоръча най-голяма сдържаност.

— Особено — бе казал той — не общувайте със съседки.

Това изречение бе надвиснало като злокобен камък над главата на Олива, която вече си доставяше приятно занимание с ръкомаханията и поклоните на съседката. Да не общува със съседки значеше да обърне гръб на очарователната жена, чиито очи бяха толкова бляскави и благи, всяко нейно движение — толкова пленително, значеше да се откаже да води телеграфен разговор за дъжда и хубавото време, значеше да скъса с една приятелка. Защото въображението на Олива летеше дотам, че Жана беше вече за нея любопитен и скъп предмет. Хитрушата отговори на покровителя си, че ще се старае да го слуша и че няма да се впуска в никакви запознанства със съседките. Но той едва си бе отишъл, и тя се настани на балкона така, че да поглъща цялото внимание на съседката си.

А последната, изглежда, и не искаше повече, защото още на първите направени й аванси за сближение отвърна с поклони и въздушни целувки. Олива се стараеше всячески да й откликва; тя забеляза, че непознатата вече не се отделя от прозореца и че както винаги гледа било да прати едно „довиждане“, когато излизаше, било едно „добър ден“, когато се връщаше — изглежда, всичките си нежни чувства бе съсредоточила към балкона на Олива. Това положение трябваше скоро да бъде последвано от опит за сближение. Ето какво стана.

Два дни по-късно, идвайки да види Олива, Калиостро се оплака от едно посещение, направено у дома му от някаква непозната особа.

— Как така? — попита Олива и леко се изчерви.

— Да — отговори графът, — една много красива, млада, елегантна дама се явила и говорила с един слуга, привлечен от настойчивото й звънене. Попитала го коя може да е младата особа, която живее в третата къща, вашия апартамент, скъпа моя. Тази жена сигурно е имала предвид вас. Искала да ви види. Значи ви познава. Значи има някакви намерения спрямо вас, значи сте открита? Пазете се, полицията има шпиони жени, както има агенти мъже, предупреждавам ви, че няма как да откажа да ви предам, ако господин Дьо Кросън ви поиска от мен.

Вместо да се уплаши, Олива бе познала бързо по описанието своята съседка, беше й много признателна за нейната благосклонност и решена твърдо да й се отблагодари с всички разполагаеми средства, но скри това от графа.

— Не ви ли е страх? — попита Калиостро.

— Никой не ме е видял — отговори Никол.

— Значи тя не е искала да се види с вас?

— Мисля, че не.

— Но за да разбере, че има жена в тази къща… Ах, пазете се, пазете се!

— Ех, господин графе, защо да се страхувам? Дори и да са ме видели, което не вярвам, няма да ме видят вече и дори да ме видят отново, ще бъде отдалеч, защото къщата е недостъпна, нали?

— Правилно казвате, недостъпна — отвърна графът, — освен ако някой не се покатери по зида, което не е лесно, или не отвори с ключ като моя входната врата, което също не е много лесно, понеже той стои винаги у мен…

След тези думи Калиостро показа ключа, който му служеше да влиза през долната врата.

— Обаче — продължи той, — тъй като нямам интерес да ви загубя, няма да дам ключа на никого, и тъй като вие нямате никаква полза да попаднете в ръцете на господин Дьо Кросън, няма да позволите да се катерят по зида ви. Така, мило дете, вие сте предупредена, уреждайте работите си, както желаете.

Олива взе да сипе всевъзможни уверения и побърза да отпрати графа, който и не настояваше много да остане.

На другия ден още от шест часа сутринта тя беше на балкона си, вдишваше чистия въздух на съседните хълмове и стрелкаше любопитен поглед към затворените прозорци на любезната си приятелка. Тя (обикновено се събуждаше към единадесет часа) се показа веднага щом Олива се появи. Като че ли сама чакаше зад завесите случай да я видят. Двете жени се поздравиха, а Жана се подаде от прозореца и огледа дали някой не може да я чуе. Никой не се показа. Не само улицата, но и прозорците на къщите бяха пусти. Тя сложи като рупор двете си шепи на устата и с онзи звънлив и сдържан изговор, който не е вик, но разнася по-надалеч звука, каза на Олива:

— Исках да ви посетя, госпожо.

— Шшт! — отвърна Олива и се отдръпна уплашено.

Тя сложи пръст на устните си.

Жана на свой ред се мушна зад завесите си, мислейки, че има някой любопитен, но почти веднага се показа отново, успокоена от усмивката на Никол.

— Значи не можем да се видим? — продължи тя.

— Уви! — отвърна с жест Олива.

— Почакайте — възрази Жана. — Може ли да ви изпращам писма?

— Ох, не! — извика Олива ужасена.

Жана размишлява няколко минути. За да й благодари за нежното внимание, Олива й прати очарователна целувка, която Жана й върна двойно, след което затвори прозореца си и излезе. Олива си рече, че приятелката й е намерила някакъв нов начин, въображението й пламтеше в последния й поглед.

Жана действително се върна след два часа. Слънцето печеше с пълна сила, малките павета на улицата пареха като пясъка на Испания през горещините. Олива видя, че съседката й се появи на прозореца, държеше арбалет. Жана се засмя и даде знак на Олива да се дръпне. Тя се подчини и засмяла се също като приятелката си, се притисна до капака на прозореца. Като се целеше внимателно, Жана изстреля малка оловна топка, която за нещастие, вместо да скочи на балкона, се блъсна в една от железните пръчки и падна на улицата. Олива нададе вик на разочарование. Жана повдигна ядно рамене, после потърси за миг с очи снаряда си на улицата и изчезна за няколко минути. Олива, наведена, гледаше от балкона надолу. Мина някакъв вехтошар, който търсеше надясно-наляво — видя ли, или не видя топката? Олива не разбра, скри се, за да не я видят.

Второто усилие на Жана беше по-сполучливо. Арбалетът й изстреля точно отвъд балкона, в стаята на Никол, втора топка, около която беше увита бележка със следното съдържание:

Жана не се подписваше, дори бе преправила напълно почерка си. Олива потръпна от радост, когато получи писмото. Тя му отговори със следните редове:

Олива махна с ръка на графинята да размотае един конец. После почака да се свечери и спусна писмото долу, на улицата. Жана бе под балкона, улови конеца и отвърза писъмцето. Кореспондентката й усещаше всички нейни движения посредством водещия конец. После Жана се прибра в апартамента си да чете. След половин час тя завърза на полезния конец една бележка със следните думи:

Олива прочете жадно писъмцето. Усети как в бузите й нахлува треската на независимостта, а в сърцето й — сладостта на забранения плод. Тя бе забелязала, че всеки път когато влизаше при нея, графът й носеше било книга, било бижу, слагаше малкия си фенер на едно шкафче, а ключа — върху фенера. Олива приготви предварително парче восък, с който взе отпечатък от ключа си още при първото посещение на Калиостро. Той не обърна глава нито веднъж; докато тя вършеше тази работа, тъй като гледаше на балкона разцъфналите отскоро цветя. Така Олива можа спокойно да изпълни замисъла си.

Когато графът си отиде, Олива спусна в една кутия отпечатъка от ключа, който Жана получи с една бележчица. И още на другия ден към обед арбалетът, необикновено и бързо средство, което беше за кореспонденцията с конец това, което телеграфът е за конния куриер, изстреля следната бележка:

Олива потръпна от такава радост, каквато не бе изпитвала дори от по-нежните писъмца на Жилбер през пролетта на първата любов и първите срещи. Тя слезе в единадесет часа, без да забележи някакво подозрение у графа. Долу откри Жана, която я прегърна нежно, накара я да се качи на една каляска, спряла на булеварда, и цялата замаяна, цялата трепереща, цялата опиянена, направи с приятелката си двучасова разходка, през която тайни, целувки, планове за бъдещето се разменяха неуморно между двете дружки.

Жана първа посъветва Олива да се прибере, за да не събуди подозрение у своя покровител. Тя току-що бе научила, че покровителят е Калиостро. Олива се бе разкрила безрезервно: Бозир, полицията, всичко бе признала. Жана се бе представила като благородно момиче, което живее с любовник, без да знаят родителите й. Едната знаеше всичко, другата не знаеше нищо; такова беше приятелството, в което се заклеха двете жени.

От този ден нататък те вече не се нуждаеха от арбалета, нито от конци, Жана имаше ключ. Тя караше Олива да слиза, когато пожелаеше. Хубава вечеря и скришна разходка бяха примамките, за които Олива винаги се хващаше.