Ловецът на глави

11.

На Д’Агоста въобще не му беше приятно да се връща отново на местопрестъплението, където беше убит Кантучи, и то на практика посред нощ, дори и заради Пендъргаст, който най-накрая се беше съгласил да проучи мястото. Сержант Къри му отвори входната врата и миг по-късно Д’Агоста видя огромния ретро „Ролс-Ройс“ на Пендъргаст да се плъзга и спира край бордюра. Проктър беше зад волана.

Пендъргаст се промъкна край Къри.

— Добър вечер, скъпи Винсънт.

Те тръгнаха надолу по коридора.

— Виждаш ли всички тези камери? – попита Д’Агоста. – Извършителят е хакнал охранителната система и е обезвредил всички аларми.

— Бих искал да видя доклада.

— Ще ти уредя пълен комплект – обеща Д’Агоста. – Криминалистични находки, косми и фибри, латентни пръстови отпечатъци – с една дума, всичко. На излизане сержант Къри ще ти ги даде.

— Прекрасно.

— Проникването е станало през входната врата – продължи лейтенантът. – Хакнатата охранителна система я е отворила. Извършителят е шарил из цялата къща. Ето как са се развили събитията според онова, което успяхме да установим. Изглежда, че докато убиецът е бил в антрето, Кантучи се е събудил. Смятаме, че е отишъл при екрана за видеонаблюдение и е видял този тип долу. Сложил си е халата и е взел пистолета – 9-милиметрова „Берета“. Сметнал е, че нападателят ще се качи с асансьора, затова когато пристигнал, пробил със стрелба много дупки във вратата. Обаче убиецът го изпързалял, защото изпратил асансьора празен. Затова Кантучи, вероятно след като отново е проверил екрана на камерите за видеонаблюдение, слиза на третия етаж, където типът бърника сейфа, в който е неговата цигулка „Страдивариус“. Тук Кантучи е нападнат от засада, убит с три стрели, изстреляни в бърза последователност. И трите пронизват сърцето. След това извършителят го обезглавява. Ако се вярва на съдебния патолог, на практика в мига, в който сърцето му спира да бие.

— Процесът трябва да е бил твърде кървав.

Д’Агоста не беше сигурен какво иска да каже Пендъргаст с това, и го пусна край ушите си.

— След това извършителят се качва на тавана, където се намира сейфът с охранителната система, отваря го, използвайки хакнатия код, изважда твърдите дискове и си тръгва. Отново използва входната врата, за да излезе. Според нашия експерт само служител или бивш служител на фирмата, инсталирала охранителната система, може да го е извършил. Всичко е в доклада.

— Много добре. Тогава хайде да започваме. Етаж по етаж и моля, всички помещения на съответния етаж, дори нищо да не се е случило в тях.

Д’Агоста поведе Пендъргаст през кухнята, след това през всекидневната на първия етаж, като по негова молба отваряше всички шкафове. Качиха се по стълбите на втория етаж, обиколиха и него, след което дойде ред и на третия. Това беше мястото, където се бе разиграла по-голямата част от екшъна. В задната част на тясната редова къща имаше две помещения, а отпред голяма всекидневна.

— Убийството е извършено при вратата за музикалния салон – каза Д’Агоста и посочи стената, където се бяха забили стрелите. На нея се виждаше широк кървав водопад, стекъл се от останалите пукнатини по облицованата с ламперия стена, и голяма локва засъхнала кръв върху килима под мястото. Тук Пендъргаст спря и коленичи. С помощта на фенерче-писалка се зае да я проучва, като от време на време вадеше от джоба си малка епруветка, отскубваше нещо с пинсетите и го пъхаше вътре, след което я затваряше със запушалка. След това проучи килима и следите от стрелите с лупа, закрепена на окото. Д’Агоста не си направи труда да му припомни, че криминалисткият екип вече е преровил внимателно всичко, защото беше виждал Пендъргаст да изважда пресни доказателства дори от най-грижливо прочесаното местопрестъпление.

След като свърши с мястото на убийството, Пендъргаст продължи в мълчание грижливо да проучва музикалния салон, сейфа и останалите две помещения на този етаж в редовата къща. След това продължиха към горните етажи, а после се качиха на тавана. Агентът отново се озова на четири крака в праха пред и във сейфа на охранителната система, събираше и прибираше в епруветки доказателства.

Накрая се изправи наполовина под ниския таван.

— Любопитно – измърмори той. – Наистина много любопитно.

Д’Агоста не знаеше какво е сметнал за толкова любопитно, но не попита, защото беше наясно, че дори да го направи, няма да получи отговор.

— Както вече казах, трябва да е някой, работил в „Шарпс & Гънд“. Извършителят е знаел точно как работи системата. Като казвам точно, имам предвид буквално.

— Чудесна насока на разследването. А по отношение на другото убийство – имаш ли допълнителни разкрития за дъщерята?

— Да. Успяхме да вземем копия от някои закрити досиета от полицейското управление на Бевърли Хилс. Преди осемнайсет месеца е убила момче, докато е карала дрогирана. Блъснала го и избягала от мястото на произшествието. Озмиян успял да я измъкне чрез много добра адвокатска работа. Семейството на момчето не успяло да го преглътне. Отправило и заплахи.

— Още една очевидна насока на разследването.

— Разбира се. Майката на момчето се самоубила, бащата се преместил на изток. Опитваме се да разберем къде е, за да говорим с него.

— Подозирате ли го?

— Има силен мотив.

— Кога се е преместил на изток?

— Преди около половин година. Държим информацията под контрол, за да не се разчуе, преди да сме го намерили.

Те се спуснаха отново на първия етаж, където Пендъргаст се обърна към Къри и малката група полицаи, които бяха с него:

— Моля, трябва сега да прегледам документите.

Къри измъкна една папка хармоника от чантата си и я подаде на Пендъргаст. Агентът веднага седна на един стол и започна да я прелиства, като от време на време вадеше документи, за да ги прегледа обстойно, и ги прибираше отново.

Д’Агоста скришом погледна часовника си. Десет минути след полунощ.

— Виж, това е твърде дебело досие. Може да го вземеш у вас, за да го прегледаш на спокойствие – предложи той.

Пендъргаст вдигна поглед, а сребристите му очи проблеснаха от раздразнение.

— Преди да напусна сградата, искам да се уверя, че не съм пропуснал нещо.

— Добре, добре.

Д’Агоста потъна в мълчание, докато Пендъргаст продължаваше да прехвърля документите. Минутите отлитаха, всички чакаха с нарастващо нетърпение.

Внезапно Пендъргаст вдигна очи от документите.

— Къде е мобилният телефон на господин Кантучи?

— В доклада пише черно на бяло, че не са го намерили. Обажданията се прехвърлят на гласовата поща. Самият телефон е изключен, така че нямаме никаква представа къде може да е.

— Би трябвало да е на нощното шкафче, където е и зарядното.

— Вероятно го е забравил някъде.

— Претърсихте ли офиса му?

— Да.

— Нашият господин Кантучи е оцелял в две изслушвания пред голямо жури от съдебни заседатели, бил е обект на десетина заповеди за обиск, да не говорим за безбройните заплахи за убийство. Той не би изпуснал мобилния си телефон от поглед. Никога.

— Добре, така да бъде. Накъде биеш?

— Убиецът го е взел. Преди да го ликвидира.

— Как стигна до тоя извод?

— Убиецът се е качил на петия етаж, взел е телефона от нощното шкафче, докато Кантучи е спял, и се е върнал по стълбите на първия етаж.

— Това е лудост. Ако го е направил, защо не е убил Кантучи направо в леглото?

— Много добър въпрос.

— Може би е взел мобилния телефон, след като е убил Кантучи.

— Невъзможно. Господин Кантучи щеше да се обади на 911 по мобилния телефон, когато е видял, че в къщата има нападател.

Д’Агоста поклати глава.

— Винсънт, има и втора загадка без отговор.

— Каква?

— Защо нападателят полага толкова големи усилия, за да изключи алармата, но оставя системата за видеонаблюдение да работи?

— Отговорът е лесен – усмихна се лейтенантът. – Използвал е системата, за да намери жертвата си. Да види къде в къщата се намира Кантучи.

— Обаче след като е взел телефона, вече е знаел къде е неговата жертва: спяща в леглото си.

Това обяснение предполагаше, че Пендъргаст е прав в налудното си твърдение, че убиецът е взел мобилния телефон и се е върнал на първия етаж, без да убие веднага Кантучи.

— Съжалявам, но не го вярвам.

— Помисли какво прави нашият господин Кантучи, когато се събужда. Не звъни на 911, защото не е могъл да намери телефона си. Осъзнава, че алармената система е изключена, но видеонаблюдението все още работи. Веднага го използва, за да установи къде се намира нападателят, и взима пистолета си. Открива го и вижда, че е въоръжен с ловен лък. А нашият господин Кантучи има пистолет с пълнител за петнайсет патрона. Освен това е специалист в използването му. Вашите документи показват, че е шампион по стрелба с пистолет. Затова предполага, че той и неговият пистолет далече превъзхождат ловния лък на нападателя. Това го окуражава да се впусне в преследване. Обзалагам се, че нападателят е целял точно това. Било е капан. След това жертвата е изненадана и убита.

— Откъде знаеш всичко това?

— Скъпи Винсънт, няма как да се е случило по друг начин! Целият този сценарий е бил разигран професионално от човек, който до края е останал спокоен, методичен и не е бързал. Това не е професионален убиец, а много по-обигран човек.

Д’Агоста сви рамене. Ако Пендъргаст искаше да поеме по допирателна – това си бе негово право и нямаше да е за първи път.

— Тогава нека те питам още веднъж: ако си прав за телефона, защо просто не го е убил в леглото?

— Защото целта му не е била просто да убие.

— А каква?

— О, Винсънт, точно това е въпросът, на който трябва да отговорим.