Ловецът на глави

35.

Марсдън Суоп излезе в декемврийския мраз от своя апартамент на Източна 125-а улица и се опита да диша дълбоко, за да се отърве от застоялия въздух в сутеренното си студио. След протеста вчера следобед се чувстваше зареден с енергия. Оттогава – осемнайсет часа без прекъсване – Суоп седя пред своя стар компютър „Гетауей“, потопен в блога си, Туитър, Фейсбук, Инстаграм, като пращаше и имейли. Удивително, мислеше си той, как една скромна идея може за толкова кратко време да порасне като снежна топка в нещо толкова голямо. Светът жадуваше онова, което той можеше да му предложи. Какво странно усещане след всички години работа в неизвестност и бедност.

Той си пое още няколко пъти дълбоко дъх. Чувстваше се леко замаян не само от дългото взиране в компютърния монитор, но и защото от два дни не беше ял. Не изпитваше глад, но знаеше, че трябва да хапне нещо, за да продължи да функционира. Духът му беше нахранен, а тялото му работеше на гладно.

До тротоара в ярката, студена зимна светлина профучаваха коли, безгрижни хора се занимаваха с незначителните си дела. Той отиде пеша до „Бродуей“, пресече го, минавайки под издигнатите във въздуха релси, докато над главата му, тракайки и скърцайки, премина едно влакче по пътя си на север. Насочи се към „Макдоналдс“ на ъгъла на 125–а и „Бродуей“.

Мястото беше пълно с обичайните скитници, които опитваха да се измъкнат от хватката на студа, обхванали с ръце чашата кафе. Както и неизбежната група азиатци, които пляскаха карти. Той се спря: тук бяха напълно невидимите, стъпканите бедняци, смазани и натикани в калта от богатите и силните в този неморален град. Скоро, много скоро техният живот щеше да се промени… благодарение на него.

Но това нямаше да стане веднага. Отиде при тезгяха и поръча две дузини пилешки хапки „Макнъгет“, кана с шоколадово мляко, взе поръчаното и го занесе на една маса. Той също можеше да мине за невидим: никой не го познаваше, никой не се интересуваше от него. А и нямаше какво толкова да се гледа: слаб мъж на петдесетина години с оредяваща посивяла коса, късо подстригана брада, кльощав и недохранен, облечен в кафяво пухено яке от „Армията на спасението“, панталони и обувки втора употреба.

Бивш йезуитски свещеник, Суоп беше напуснал преди десет години Обществото на Исус^{30}, за да избегне изгонването главно заради гръмогласната му критика на лицемерието на Католическата църква, придобила в течение на столетията пари и имоти в пълно противоречие с Исусовото учение за бедността. Като йезуит беше положил клетва за бедност, ала какъв контраст беше тя с неприличните богатства на Църквата. Според него „… по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в Божието царство^{31}“! беше най-ясното изявление на Исус през времето му на земята. Въпреки това, както често го беше изтъквал пред своите началници за тяхно голямо неудоволствие – то беше най-често пренебрегваното от много така наречени християни.

Но не и сега. Тъпканите повече нямаше да го приемат. Отговорът не беше някаква физическа революция от вида, желан от мнозина, които изведнъж бяха започнали да протестират. Нищо никога не можеше да промени човешката алчност. Не, онова, за което Суоп призоваваше, беше вътрешна революция. Човек не може да промени алчността на света, но може да промени себе си, да се посвети на бедността и простотата и да отхвърли суетата.

Беше си тръгнал очернен и продължи самотния си кръстоносен поход онлайн, ругаеше парите, богатството, привилегиите. Беше глас в пустиня, докато по някаква прищявка не се присъедини към демонстрациите. И докато говореше с хората, маршируваше и продължаваше да говори, осъзна, че най-сетне е намерил своите хора и своето призвание.

Само преди два дни, докато четеше в „Ню Йорк Поуст“ за убийствата на Ловеца на глави, му хрумна идея. Щеше да организира голям огън на открито. Символичен огън като кладата, запалена от монаха Савонарола на 7 февруари 1479 година на централния площад във Флоренция. На тази дата хиляди флорентинци се отзовали на неговия призив да донесат на големия площад вещи на суетата и алчността, да ги струпат на куп и да ги изгорят в символично пречистване на душите си. Гражданите реагирали с огромен ентусиазъм, носейки козметични продукти, огледала, неприлични книги, карти за игра, скъпи дрехи, фриволни картини и други проявления на светската алчност. Накрая ги подпалили в огромна клада на суетата.

След това като по поръчка беше чул в социалните медии за демонстрацията и тя бе избистрила всички негови мисли около тази идея: клада на суетата през XXI век. Какво по-добро място за това от Ню Йорк, Флоренция на модерния свят, града на милиардерите и бездомниците, на най-богатите и най-бедните, мястото на среднощни забавления за богатите и безпросветно отчаяние за бедните.

И така бившият йезуит Марсдън Суоп пусна в социалните медии скромен апел към всички, на които са им дошли до гуша материализмът, нарцисизмът, алчността, егоизмът, неравенството и духовната празнота на съвременното общество. Беше ги поканил да участват в неговата нова клада на суетата, която ще се издигне някъде в Ню Йорк Сити. За да се объркат и смутят властите, написа той, същинското място на кладата ще се държи в тайна до последния възможен момент. Но тя ще бъде на публично място, много обществено място, и ще се издигне толкова бързо, че властите не ще имат време да я предотвратят. Неговите читатели, неговите последователи трябва да се приготвят и да очакват указанията му.

Идеята, написа Суоп, му хрумнала заради бруталните убийства на Ловеца на глави. Той е човек, който има претенцията да разпознава злото в нашия модерен свят. Ако вярваш в Сатаната (има много доказателства, които да подкрепят тази вяра), разбираш, че всъщност Ловеца на глави е слуга на Сатаната. Той извлича изгода от хищническото зло на този един процент и корпоративните му палачи, за да разпространява още злини по света. Ловеца на глави си е присвоил божественото право да съди, което е крайното богохулство! Той ще отклони вярващите от техния истински дълг, който е да молят за прошка, да търсят начини да се пречистят, да извадят гредата от своето око, преди да се опитат да махнат треската от окото на ближния. Другите протестиращи, онези, които призовават за унищожаването на богатите, са не по-малко слуги на Сатаната от самите богаташи. Не, човек не унищожава богатите – постъпваш като Христос и ги покръстваш.

С тази цел Суоп предлагаше клада за изкупление. Помоли всички, които искат да участват, да донесат нещо символично, което да бъде изгорено. Нещо, което за тях е олицетворение на злото, от което искат да се очистят. Символ на пречистването, което всеки човек търси. На изкуплението, което се надява да получи, на покаянието, което иска да постигне.

Скромните му постинги бяха събудили чувствата на хората. В началото почти нямаше отговор. После видя няколко ретуитвания и споделяния на призива му във Фейсбук. И внезапно излетя като ракета. Съобщението беше набрало невероятна скорост. В продължение на осемнайсет часа без прекъсване компютърът му пиукаше заради получените постове, лайкове и отговори на неговия призив: стотици хиляди. Хората бяха запленени. Те копнееха да се пречистят, да изстържат мръсотията на алчността и материализма. Хиляди и хиляди бяха качили снимки на вещите, които бяха избрали за кладата на суетата. Удивително беше наистина как реагираха хората в района на трите щата. Всички чакаха неговото съобщение къде и кога.

Последната пилешка хапка изчезна в устата му и той задъвка бавно и замислено, почти без да усеща вкуса й. Допи млякото с шоколад. След като задоволи телесните си нужди, почисти масата, изхвърли отпадъците и излезе през вратата в хапещия декемврийски студ, за да поеме надолу по 125-а улица към своето сутеренно студио и стария компютър.

Там щеше да продължи да събира хора за своята кауза.