Ловецът на глави

48.

Мобилният телефон на Хауърд Лонгстрийт изписука малко след шест сутринта. Той седна с ръмжене в леглото и го погледна. Не беше неговият личен телефон, а служебният, който ФБР даваше на своите агенти и техните началници. Можеше да приема обикновени и шифровани съобщения. Иконката на екрана му съобщаваше, че току-що беше получил шифровано съобщение от специален агент Алойшъс Шингу Ленг Пендъргаст.

Взе телефона от нощното шкафче, пусна съобщението през декриптора и след това го прочете:

Лонгстрийт изтри съобщението и остави телефона на нощната масичка потънал в мисли. Извършители. Множественото число не беше правописна грешка, както сочеше sic. Повече от един! Да, това се оказа наистина по-дълбоко от очакваното. Може би Хайтауър и някой друг? Опита се да направи разбор на Пендъргастовия телеграфен стил. Изглежда беше открил нещо важно за мъжа. Но съобщението подсказваше също, че връзката на Хайтауър с полицията е по-дълбока от онова, което те двамата бяха очаквали. Извършители. Дали Пендъргаст не намекваше за заговор в Нюйоркското полицейско управление? Това не беше невъзможно, като се има предвид дългата история на корупция в него. Не беше чудно, че пазенето на тайна беше от първостепенно значение. Особено след като Пендъргаст разполагаше с достатъчно доказателства, за да използва думата задържане.

Лонгстрийт знаеше, че агентът недолюбва текстовите съобщения и затова рядко изпраща такива. Но в този случай положението беше достатъчно сериозно и залозите много високи, а заподозрените на достатъчно значими постове, за да бъде нужна голяма предпазливост.

А каква е тази работа със следенето? Означава ли това, че служебният му телефон е изложен на опасност? На Лонгстрийт му беше трудно да повярва. ФБР разполагаше с най-модерното в областта на шифрирането и защитата. Дявол да го вземе Пендъргаст с неговия преднамерено загадъчен начин на изразяване! Усети, че е обзет от любопитство какво ли е открил агентът. Освен това… какво е това място „старата „Кингс Парк“?

Протегна се за лаптопа си, включи го, извади сигурния браузър „Тор“ и с негова помощ влезе в тъмната мрежа. Знаеше, че това е крайно необичайно начинание за висш служител на ФБР, но ако неговата електронна поща, телефон и текстови съобщения бяха в опасност, заплашена беше и историята на търсенията му в мрежата. Поне сега можеше да проведе непроследимо търсене.

Отне му малко време, за да открие, че „Кингс Парк“ е огромна, криволичеща психиатрична болница на северния бряг на Лонг Айлънд. Построена в края на XIX век, сега беше изоставена.

Свали карта на мястото и бързо се запозна с разположението й. Постройка 44 беше малък склад, използван за съхраняване на хранителните продукти за огромния комплекс.

След като запамети картата, Лонгстрийт затвори браузъра и бързо изключи компютъра. Защо в психиатричната клиника „Кингс Парк“? Но след като обмисли още малко въпроса, стигна да извода, че мястото е идеално за среща – извън границите на Ню Йорк Сити резултатността на тайното следене от страна на Нюйоркската полиция намаляваше. От една страна, мястото беше усамотено, а от друга, до него се стигаше лесно. А Постройка 44 без съмнение е била избрана заради достъпа до нея от Олд Рок Роуд, който разполовяваше болничния терен.

Оставаше да направи още едно нещо: да се свърже с Д’Агоста. Щеше да използва своя обикновен мобилен телефон. Едно–единствено обаждане за размяна на баналности. Прегледа списъка с контактите на сътрудници, намери името на лейтенанта и набра номера.

Макар да нямаше още шест и половина сутринта, от другата страна вдигнаха още след първото позвъняване, а гласът, който чу, съвсем не звучеше сънен.

— Да?

Лонгстрийт забеляза, че гласът не си каза името.

— Лейтенант?

— Да.

— Знаеш ли кой съм?

— Почти сигурен съм, че си онзи, който един наш общ познат нарича понякога Хъ.

— Точно така. Моля, отговаряй колкото може по-кратко. Той свърза ли се с теб?

— Да.

— Спомена ли мястото, където двамата с теб трябва да отидем?

— Не. Каза да очаквам твоето спешно и поверително обаждане.

— Чудесно. Ще се срещнем на обед пред твоята… ъъъ… месторабота.

— Добре.

— Строго поверително.

— Разбрах.

Лонгстрийт прекъсна връзката и остави телефона. Въпреки дългата си кариера в тайните операции не можа да потисне надигащото се вълнение. След години като командир на големи щурмови отряди малка тактическа операция като тази беше като връщане към корените. Този Пендъргаст винаги беше пълен с изненади. Беше се справил много добре със случая. Въпреки това участието на лейтенанта щеше да е от решаващо значение, ако ставаше дума за полицейски заговор.

Легна си отново. Не се надяваше, че ще заспи – това вече беше невъзможно, а че ще успее да си проясни съзнанието и да се съсредоточи върху задачата. Скоро щеше да стане обед и случаят да навлезе в своята заключителна фаза: задържането. Искрено се надяваше, че тази кошмарна серия от убийства най-сетне щеше да свърши.

Затвори очи, докато лъчите на изгряващото слънце озаряваха пердетата на спалнята.