Ловецът на глави

57.

Леден вятър стенеше и съскаше около ъгъла на сградата, където Пендъргаст се беше свил на външния перваз с десет етажа празно пространство под него. Стърчащият тухлен край на зидарията с десетсантиметровия си перваз предоставяше несигурна опора за краката. Стиснал своя „Лес Беър“, сочещ надолу, и опрял рамене във фасадата, той се готвеше да поеме отката от изстрела, когато Озмиян покаже глава от прозореца, за да провери дали е избягал оттам, когато установи, че не се крие в банята.

Пендъргаст беше развил заблудата, докъдето можеше. Наистина излезе през прозореца, като първо скочи от вътрешността на банята върху леглото, затваряйки вратата с една ръка. Оттам скочи на външния перваз, за да не оставя следи. Надяваше се, че Озмиян накрая ще предположи, че е отвън на перваза. След това обаче се беше изкатерил по декоративната тухлена зидария до десетия етаж, заемайки неочаквана позиция. Озмиян щеше да очаква да е или вляво, или вдясно на перваза пред прозореца на деветия етаж, а не един по-нагоре. Поне така се надяваше. Предприемачът щеше да очаква засада… но от грешната посока. Въпреки това, докато още обмисляше плана, Пендъргаст трябваше да признае, че досега Озмиян го беше надиграл в играта на обратна, двойно обратна и двойно двойно обратна психология.

Той чакаше. Продължаваше да чака, но Озмиян не се показа.

Кацнал на перваза и изложен на пристъпите на ледения вятър, Пендъргаст разбра, че е направил друга погрешна преценка. Противникът му отново не беше реагирал както очакваше. Или отново бе надхитрен, или Озмиян беше зает с някаква своя собствена стратегия. Може би за първи път в живота си Пендъргаст се почувства обезпокоен и в безизходица. Нищо от направеното досега от него не беше проработило. Беше като в някакъв кошмар: колкото и да се мъчеше, не можеше да накара краката си да се движат достатъчно бързо. А сега беше направил от себе си съвършена мишена, присвит тук на перваза. Трябваше колкото може по-бързо да се върне вътре в сградата.

Докато се промъкваше напред по перваза, продължаваше да мисли. Както знае всеки ловец, ключът към успешното преследване беше първо да разбереш поведението и мисловните модели на своята жертва. Трябва да „изучиш“ своята плячка, както някога му беше казал неговият ментор. И сега той изучаваше Озмиян: как мисли, какво иска, какво го мотивира. Така стигна до едно изненадващо прозрение, което може би накрая щеше да му помогне да надделее. Стига Озмиян да постъпи, както се надяваше.

Придвижвайки се по перваза, стигна до един счупен прозорец на десетия етаж, спря се и бързо надникна вътре. Беше друга тапицирана стая, наподобяваща килия, която на малкото проникваща лунна светлина се оказа празна, като се изключат скелетите на легло и кресло. Скочи леко като котка от перваза върху пода на стаята и отново приклекна, сканирайки помещението с пистолета си. Беше празно.

Отиде до вратата и завъртя дръжката. Беше заключена. Отвън.

Тъкмо такова нещо беше очаквал и се завъртя на пета, за да покрие вратата на банята, но закъсня. Озмиян изхвръкна от нея с удивителна бързина и лукавство и Пендъргаст усети леденото дуло на „Колт“ модел 1911, притиснато в ухото му, докато с другата си ръка Озмиян го стисна за китката и рязко я завъртя, за да избие неговия „Лес Беър“ от хватката му. Оръжието издрънча на пода.

Беше дошъл мигът на истината.

След дълго, мъчително мълчание Пендъргаст чу въздишка.

— Осемнайсет минути? – долетя гласът на Озмиян. – Само толкова ли можахте? – Той пусна китката му и отстъпи две крачки назад. – Обърнете се. Бавно.

Пендъргаст се подчини.

— Подвеждащите следи в банята. Нелоша идея. Едва не пропилях няколко куршума, за да стрелям през вратата. Но в този момент осъзнах, че това би било твърде лесно и че вероятно сте си тръгнали по друг път – през прозореца. Вие излязохте на перваза в засада. Това поне беше ясно. Обаче тогава ми дойде наум, че няма да чакате на перваза, както всеки би очаквал: вляво или вдясно от прозореца. Не, вие добавихте допълнителни слоеве към заблудата, като се изкатерихте по зидарията един етаж по-нагоре! Затова, докато пълзяхте нагоре по фасадата, аз спокойно се качих по стълбите, определих стаята, в която щяхте да влезете, и заложих капана. Спомнете си, че това е психиатрична болница и пациентите се заключват в стаите отвън, а не обратното. Колко удобно за мен, че пропуснахте тази малка подробност!

Пендъргаст нищо не каза. Озмиян не можа да устои на изкушението да позлорадства и да си поиграе с него. Това накара Пендъргаст да повярва в своето рисковано предположение: щом Озмиян го е уловил толкова скоро след началото на играта, щеше да му даде втори шанс. Твърде много от чувството на Озмиян за самоуважение беше заложено на този лов, за да го претупа толкова бързо. Имаше и още нещо: ако не го убие тук и веднага, щеше да подскаже нещо важно на Пендъргаст за влиянието, което това място упражняваше върху него, и щеше да разкрие пред него дълбините на психиката си.

— Пендъргаст, очаквах нещо повече от вас. Какво разочарование. – Озмиян насочи пистолета към главата му и когато Пендъргаст видя как пръстът му започна да обира мекия спусък, внезапно осъзна, че е сбъркал: убиецът нямаше да му даде втора възможност. Когато затвори очи и се приготви за гърмежа и последващото забвение, в съзнанието му напълно неочаквано изскочи един образ – лицето на Констънс – точно преди горещата експлозия на изстрела.