Ловецът на глави

20.

Този път когато Пендъргаст влезе в кабинета му, Хауърд Лонгстрийт седеше на удобното кресло с висока облегалка и напукана кожена тапицерия, четеше доклад с червена подвързия на секретен материал и му махна безмълвно да седне на съседното кресло – близнак на неговото. Пендъргаст се настани на предложеното му място.

Лонгстрийт прекара още минута-две в четене на документа, после сложи папката в отворения сейф до писалището си, затвори вратата и завъртя ключа. След това вдигна очи.

— Разбрах, че си станал по-активен в разследването на тези убийства с отрязаните глави.

Пендъргаст кимна.

— Може ли да ме информираш за последното?

— Третото убийство беше грижливо планирано и осъществено като второто. Охранителната система е била неутрализирана в точна и методична последователност. Справил се е по най-умен начин с предизвикателството, че жертвата е разполагала със сигурна стая. Изглежда, че цялата последователност на действията му са били хореографирани до последната стъпка.

— В устата ти звучи като балет.

— Било е балет.

— Някакви нови доказателства?

— Имаме данни за модела и марката на лодката, с която е избягал, заедно с номера на двигателя, но не ни помогнаха много. Лодката е обявена за открадната същата нощ от близката марина в Амагансет и в нея не бяха останали физически доказателства. Но близо до местопрестъплението успяхме да открием забележително ясна следа от обувка номер четиресет и шест.

Лонгстрийт изсумтя.

— Изфабрикувана?

Пендъргаст се усмихна.

— Може би.

— Полицията още ли сътрудничи?

— Началникът на управлението в Източен Хамптън не беше доволен от пътуването ми по техния бряг. Но той и Нюйоркското полицейско управление официално са ни благодарни за помощта.

Лонгстрийт отпи глътка от своя „Арнолд Палмър“, който стоеше върху подноса на близката маса.

— Алойшъс, последния път, когато разговаряхме, се занимавахме с две убийства, при които жертвите са били обезглавени. Поисках да определиш дали между двете има връзка и дали са дело на един и същ убиец. Сега вече имаме три убийства и в добавка още шест други, които най-добре могат да бъдат описани като съпътстващи щети. И въпросът стана още по-спешен. Със сериен убиец ли си имаме работа? – И той повдигна въпросително вежди.

— Предполагам, знаете каква е теорията на Нюйоркското управление?

— Имаш предвид, че един извършител е убил Грейс Озмиян и това убийство е вдъхновило второто и третото, извършени от някой друг. Ти на същото мнение ли си?

Пендъргаст направи малка пауза, преди да заговори:

— Съвпадението в начина на действие при втората и третата жертва е удивително. И в двата случая убиецът е методичен, спокоен, прецизен и изключително добре подготвен. Вероятно са дело на един-единствен човек.

— А първото?

— Крайно анормално.

— Нещо за мотивите?

— Неясни. Във връзка с първите две убийства се съсредоточихме върху двама заподозрени със сериозни мотиви. Заподозреният за убийството на Озмиян се оказа със сигурно алиби. Вторият заподозрян, бивш служител на „Шарпс & Гънд“, ще бъде разпитан скоро. Засега изглежда обещаващ.

Лонгстрийт поклати глава.

— Това е най-странното. Жертвите нямат нищо общо, така че е трудно да си представиш свързващ мотив. Какво общо има между адвокат на мафията, руски търговец на оръжие и безотговорна богаташка?

— Аз бих казал, че явната липса на мотив може фактически да бъде мотив сам по себе си.

— Ех, Алойшъс, отново заговори със загадки.

Вместо да отговори, Пендъргаст махна с ръка.

— Така и не отговори на моя въпрос: съгласен ли си или не с теорията, че първото убийство е извършено от един човек, различен от извършителя или извършителите на второто и третото?

— Всичко се върти около аномалията при първото обезглавяване – защо е изчакал двайсет и четири часа? А другите две са извършени едва ли не още преди жертвите да са умрели.

— Продължаваш да избягваш въпроса ми.

— Още нещо, което намирам за интересно. Независимо колко яростни и кървави са убийствата, обезглавяванията са извършени с голяма прецизност. Това би могло да бъде аргумент против идеята, че първото убийство е дело на друг човек. На всичкото отгоре първият труп, за разлика от другите два, изглежда, нарочно е скрит.

Лонгстрийт отново изсумтя.

— Както казваш сам, интересно, но само по себе си неопределено.

— Намираме се в логическо затруднение. Може да е, както предполага полицията, дело на имитатор, особено след като убийства номер две и три имат множество сходства, които не се срещат при първото. Обаче също толкова логично е при съвпадението на три убийства за една седмица, съпътствани от обезглавяване, внушението за действия на сериен убиец да е силно. Страдаме от оскъдност на доказателствата.

— Ти с твоите „оскъдност“ и „логическо затруднение“ – изръмжа Лонгстрийт. – Онази разузнавателна група угандийски наемници за малко не ни видя сметката заради тях. Помниш ли?

— Въпреки това днес сме тук, нали?

— Това е вярно. Тук сме. – Лонгстрийт протегна ръка и натисна бутона на близкия интерком. – Катрин? Донеси, моля, един „Арнолд Палмър“ за агент Пендъргаст.