Ловецът на глави

12.

В шест часа сутринта Антон Озмиян закусваше в своя кабинет – чаша органичен чай пу ер^{11}, два бъркани белтъка от гледани на свобода индийски бегачи^{12} и трийсет грама черен шоколад със 100 % съдържание на какао. От десет години закуската му не се беше променяла. В течение на деня той трябваше да взима множество трудни решения, затова като един вид компенсация се опитваше да организира останалата част от живота си колкото може по-свободна от избори и това започваше още с неговата закуска.

Хранеше се сам в огромния кабинет с изглед към големия воден простор на река Хъдсън, която течеше в червеникавата светлина преди изгрева, наподобяваща пласт течен метал. Чу се тихо почукване и влезе асистент, който носеше купчината сутрешни вестници, той я остави на гранитното писалище и след това безмълвно излезе. Озмиян взе да ги прехвърля, поглеждайки заглавията в обичайния порядък: „Уолстрийт Джърнал“, „Файненшъл Таймс“, „Ню Йорк Таймс“ и „Ню Йорк Поуст“.

„Поуст“ беше последен в неговия списък и той го четеше не заради стойността на новините в него, а от чисто антропологически интерес. Когато погледът му падна върху първата страница с обичайното заглавие, набрано с кегел два и половина сантиметра, той замръзна на място.

Грейс Озмиян, убитата наскоро и обезглавена дъщеря на интернет магната Антон Озмиян, през юни миналата година в Бевърли Хилс прегазва със своето БМВ Х6 „Тайфун“ осемгодишно момче. Тя избягва от мястото на произшествието, зарязвайки умиращото момче на улицата. Свидетел успява да запише регистрационния номер и полицията я спира и арестува на три километра и половина от местопроизшествието. Кръвната проба установява, че съдържанието на алкохол в кръвта е О,16 промила – два пъти повече от разрешеното.

След случилото се нейният баща милиардер и главен изпълнителен директор на „Дигитален потоп“, наема отряд адвокати от една от най-скъпите адвокатски кантори в Лос Анджелис – „Кросби, Уилън&Пул“, за да защитават дъщеря му. Тя е осъдена само на 100 часа обществена служба, а документите по случая са засекретени. Обществената й служба е да маже с масло препечени филийки и да сервира палачинки два пъти седмично сутрин в приют за бездомници в центъра на Лос Анджелис…

Когато прочете историята от първата до последната дума, ръцете на Озмиян започнаха да треперят. Скоро треперенето толкова се усили, че трябваше да остави вестника на писалището, докато му мине. Най- накрая се изправи със сподавен яростен вик, взе стъклената чаша за чай и я запрати право към картина на Джаспър Джоунс^{13} на американското знаме. Чашата се счупи, сряза платното, а чаят остави кафеникава следа върху него.

Чу се тревожно почукване.

— Не влизай! – изрева Озмиян, като същевременно търсеше нещо. Хвана тежащия килограм метеорит от никел и желязо и го запрати пак към Джоунс. Този път разкъса платното на две и събори картината от стената. Най-накрая грабна малка бронзова скулптура от Бранкузи^{14} и нанесе на лежащата на пода картина още няколко съкрушителни удара, довършвайки унищожението й.

Спря, дишайки тежко, и остави скулптурата да падне на пода. Унищожаването на картината, която беше купил за двайсет милиона долара от един търг на „Кристис“, му помогна да овладее гнева си.

Стоеше неподвижно и контролираше дишането си, позволи на нивото адреналин да спадне, чакайки сърцето му също да възстанови нормалния си ритъм. Когато усети, че се е върнал във физиологически нормално състояние, отиде до черното гранитно писалище и прегледа отново статията в „Поуст“. Откри съществена подробност, която беше пропуснал да види първия път. Името на автора.

Ето го и него: Брайс Хариман.

Натисна бутона на интеркома.

— Джойс, искам Исабел веднага в кабинета ми.

Отиде при картината и погледна надолу към нея. Пълна загуба. Двайсет и един милион долара и естествено, няма да може да вземе застраховката, след като лично я беше унищожил. Обаче изпита странно задоволство, че го е направил. Двайсетте и един милиона долара не можеха да стигнат до дъното на неговия океан от гняв. Този Брайс Хариман щеше съвсем скоро да разбере колко е дълбок, защото, ако се наложеше, щеше да удави копелето в него.