Ловецът на глави

9.

Кабинетът на Хауърд Лонгстрийт в огромната сграда на ФБР на „Федерал Плаза“ беше точно такъв, какъвто Пендъргаст го помнеше: пестеливо мебелиран, стените заети от лавици с книги по всички възможни теми. И най-важното – нямаше компютър. Часовникът на стената съобщаваше на всеки, който се интересува, че часът е пет без десет. Мястото приличаше повече на салона в някой древен английски мъжки клуб с двете прашни кресла с високи облегалки и малката масичка за чай, сложени върху ръчно тъкания кашански^{8} килим в средата на помещението, а не на кабинет във Федералното бюро за разследване.

Лонгстрийт седеше на едно от креслата с вездесъщия „Арнолд Палмър“^{9} върху поднос за вино на масата. Размърда едрото си тяло, прокара пръсти през дългата си посивяла коса и със същата ръка покани с жест Пендъргаст да седне на другото кресло.

Той седна. Лонгстрийт отпи глътка от чашата и я върна на подноса. Подчертано не предложи от напитката на Пендъргаст.

Мълчанието продължи дълго преди асоциираният изпълнителен директор по разузнаването да заговори.

— Агент Пендъргаст – започна той отсечено, – сега получих доклада ти. Искам да чуя твоето лично мнение дали двете убийства са дело на един и същ човек.

— Боя се, че няма какво да добавя към доклада по случая с първото убийство, който вече имаш.

— А второто?

— Не съм се занимавал с него.

Върху лицето на Лонгстрийт се изписа изненада.

— Не си се занимавал с него? И защо, по дяволите?

— Не получих заповед да го разследвам. Сър, не прилича на федерален случай, освен ако двете убийства не се окажат свързани.

— Кучи син – измърмори Лонгстрийт, докато се мръщеше на Пендъргаст. – Но знаеш за второто убийство.

— Да.

— И не смяташ, че са свързани?

— Предпочитам да не правя предположения.

— Прави, по дяволите! С един убиец ли си имаме работа, или с двама?

Пендъргаст прехвърли единия си крак върху другия.

— Ще прегледам възможностите. Първо, един и същ убиец е извършил и двете. Трето убийство ще го определи като сериен убиец. Второ, убиецът на първата жертва изхвърля тялото, а главата е отрязана от друг човек. После той решава да си опита късмета в убийство и отрязване на глава. Трето, второто убийство е просто повторение, което имитира първото. Четвърто, убийствата нямат нищо общо, а двете обезглавявания са случайно съвпадение. Пето…

— Достатъчно! – каза Лонгстрийт, повишавайки тон.

— Извинете, сър.

Лонгстрийт отново отпи от чашата, върна я на мястото й и въздъхна.

— Виж, Пендъргаст… Алойшъс… ще излъжа, ако ти кажа, че не съм те изпратил като един вид наказание да разследваш първото убийство заради нечестната ти работа по случая „Халсиън Кий“ миналия месец.

Но съм склонен да заровя томахавката. Защото, честно казано, се нуждая от твоите странни способности в този случай. Както сигурно вече знаеш от медиите, работата се раздува.

Пендъргаст не отговори.

— Жизненоважно е да открием връзката между тези две убийства, разбира се, ако има такава. Или, от друга страна, да докажем, че няма.

Ако си имаме работа със сериен убиец, това може да е началото на нещо наистина ужасно. Серийните убийци са твоят специалитет. Проблемът е, че макар да разгласихме, че първият труп е докаран от Джърси и изхвърлен в Куинс, няма истински доказателства, че става дума за престъпление с пресичане на щатските граници. Що се отнася до правилата, това прави нашето разследване деликатно. Официално не мога да включа никого другиго, докато Нюйоркското полицейско управление не помоли за помощ. Знаеш, че това няма да стане, освен ако не се отнася за тероризъм. Така че трябва да идеш там и да хвърлиш внимателен поглед отблизо на второто убийство. Искам да знам, ако е работа на развиващ се сериен убиец. Ако става дума за двама различни убийци, можем да се отдръпнем и да оставим на Нюйоркското полицейско управление да се оправя с тях.

— Разбрано, сър.

— Ще престанеш ли с това „сър“?

— Добре.

— Познавам капитан Сингълтън. Той е разумен човек, но няма да търпи дълго нашата намеса без ясен федерален мандат. Също така знам, че те свързва дългогодишно приятелство с началника на детективите. Как се казваше? А, да – Д’Агоста.

Пендъргаст кимна.

Лонгстрийт го изгледа с продължителен преценяващ поглед.

— Върви на местопрестъплението на второто убийство. Разбери дали е същият тип, или не. После ми докладвай.

— Слушам. – Пендъргаст се приготви да стане.

Лонгстрийт вдигна ръка, за да го спре.

— Алойшъс, виждам, че не си на себе си. Нужно ми е да си готов да действаш на сто процента в твоята игра. Ако има обстоятелства, които няма да ти позволят да го направиш, трябва да знам. Защото нещо в тези убийства… ми се струва странно.

— В какъв смисъл?

— Не мога да го формулирам точно, но предчувствието много рядко ме подвежда.

— Разбрах. Може да си уверен, че ще дам най-доброто от себе си.

Лонгстрийт се облегна и използва вдигнатата си ръка, за да освободи Пендъргаст. Той стана, кимна безстрастно, после се обърна и излезе от кабинета.