Ловецът на глави

47.

Марсдън Суоп седна на единственото бюро в малкия си апартамент. Беше шест сутринта на трети януари.

3 януари. Дата, от която щеше да започне пречистването на града. Не си правеше илюзии. Знаеше, че ще започне скромно, ако можеш да наречеш толкова поклонници „малко“. Той обаче разполагаше с инструмент, който пророците преди него не са имали: интернет. Единственото, което поиска от своите последователи, беше да не се освобождават от своите мобилни телефони. Те бяха особено важни по две причини: първо, позволяваха му да организира логистиката на кладата и второ, с тяхна помощ щяха да документират случващото се.

Онова, което щеше да започне в Манхатън като единичен акт на пречистване, щеше да се разпространи из големите градове и малките селища от Америка до Европа и още по-нататък. Светът, разделен както никога на бедни и богати, беше жаден за това послание. Хората щяха да се надигнат и обединят, за да освободят живота си от алчността и материализма, от грозните социални различия, предизвикани от парите. Щяха да се откажат от богатството и да го заменят с живот, изтъкан от простота, чистота и почтена бедност.

Обаче не биваше да прибързва. Беше прокарал пътя, задвижил нещата, но следващата му стъпка щеше да бъде решаваща. Знаеше, че неговите последователи очакват сигнала. Най-важното беше да ги събере на Голямата морава в точния момент, без да подплаши властите.

Върна се отново на бюрото и съчини туит за своите последователи. Къс, съдържателен и от практическо значение:

Препрочете туита, после отново и доволен го изпрати по неговия път.

В три щеше да изпрати последните указания, а после всичко щеше да е в Божиите ръце.