Ловецът на глави

6.

В четири часа следващия следобед началникът на детективите Винсънт Д’Агоста седеше във видеозалата Б205 на „Полис Плаза“ № 1, отпивайки чаша прегоряло, мътно и студено като лед кафе, докато гледаше размазания видеозапис от камера, насочена към индустриалния парцел в Куинс, където беше намерен трупът на момичето. Беше последният от трите записа на скапаните охранителни камери, които бе преглеждал цели два часа, но безрезултатно. Трябваше да възложи това на някой подчинен, но някаква част в него мразеше да стоварва гадната работа върху хората му.

Чу почукване по рамката на отворената врата и се обърна, за да види високата, атлетична фигура на своя началник капитан Сингълтън. Носеше елегантен син костюм, издадените му уши стърчаха, очертавайки се на фона на слабото осветление в коридора. Носеше две кутийки бира.

— Вини, кого се опитваш да впечатлиш? – попита той, когато влезе.

Д’Агоста спря видеото, облегна се назад и потърка с длани лицето си.

Сингълтън се настани на близкия стол и остави едната кутийка пред Д’Агоста.

— Това кафе трябва да бъде арестувано и претърсено. Вместо него опитай биричката.

Д’Агоста сграбчи леденостудената кутийка, дръпна ушенцето, чу гостоприемното пукане и съскане и я вдигна.

— Капитане, много съм ти задължен. – След това отпи с благодарност голяма глътка.

Сингълтън се облегна и отвори своето кенче.

— И така, какво имаш?

— Що се отнася до записите от охранителните камери – нищо. Има голяма мъртва зона между трите камери и съм доста сигурен, че екшънът се е разиграл точно в тази част.

— Някакви записи от околния квартал?

— Това са. Повечето са от жилищната част. Най-близкият магазин е на пряка от тук.

Капитанът кимна.

— Има ли нещо, което да свързва това убийство с извършеното снощи? На бандитския адвокат Кантучи?

— Нищо освен обезглавяването. Начинът на действие е съвсем различен. Различни оръжия, различен начин на проникване и излизане. Нищо не свързва жертвите. В случая „Озмиян“ главата е взета двайсет и четири часа след като жертвата е била убита. А при Кантучи е отрязана веднага след смъртта му.

— Значи смяташ, че не са свързани?

— Вероятно не, но две обезглавявания едно след друго са малко странно съвпадение. Не изключвам нищо.

— Какво е положението със записите от охранителните камери в къщата на Кантучи?

— Лошо. Записите не просто са изтрити, а е свален самият твърд диск. Камерите около къщата и на двата ъгъла на Трето авеню са били обезвредени преди нападението. Човекът, убил Кантучи, е професионалист.

— Професионалист, който използва лък и стрели?

— Да. Може да е мафиотско убийство, предназначено да изпрати някакво послание. Този Кантучи беше истински лайнар. Като главен прокурор разби една фамилия, а после отиде да работи за нейния съперник. Беше по-нечистоплътен от мафиотите, които защитаваше, два пъти по-богат и три пъти по-хитър от тях. Имал е предостатъчно врагове. Работим по въпроса.

— А жертвата Озмиян?

— Диво момиче. За всеки случай накарахме криминалистите да прегледат стаята й в жилището на бащата, но не изскочи нищо полезно. Сега проверяваме бързащите й да живеят приятели, но още няма никакви следи. Все още проучваме.

Сингълтън изръмжа.

— Аутопсията потвърди, че е простреляна в сърцето откъм гърба. Останала е достатъчно дълго на неизвестно място, за да й изтече кръвта. След това е пренесена в гаража, където около двайсет и четири часа по- късно е отрязана главата й. Имаме цял тон коса, нишки и латентни пръстови отпечатъци, върху които работим. Обаче предчувствам, че от това нищо няма да излезе.

— А бащата?

— Страшно умен. Отмъстителен. Пълен задник. Много невъздържан, кряска и вика, троши неща, после изведнъж утихва – страх да те хване.

Мъжът беше толкова кротък, когато миналия следобед дойде да разпознае трупа – по една бенка на лявата ръка – че Д’Агоста го бяха побили тръпки.

— Няма да се изненадам, ако изпрати хората си тихо да търсят убиеца. Ако те го намерят преди нас, вероятно извършителят ще изчезне безследно и ние никога няма да можем да приключим случая.

— Не скърби ли?

— О, да, но по свой начин. Ако личният му живот поне малко прилича на деловия, мисля, че неговият начин да скърби ще бъде да намери убиеца, да го изкорми жив и да направи въже от червата му, за да го обеси с него.

Сингълтън изстена, после отпи още една глътка.

— Милиардер, взел правосъдието в свои ръце. Боже опази! – Погледна към Д’Агоста. – Някаква връзка с деловите интереси на таткото? Нали разбираш, убий дъщерята, за да си го върнеш на бащата?

— Работим по въпроса. Забъркан е в куп съдебни дела, получил е и своя дял смъртни заплахи. Тези типове от интернет компаниите са като викингите.

Сингълтън изръмжа, после двамата останаха седнали няколко минути, потънали в мисли. Това беше начинът, по който капитанът управляваше случаите. Да седне с теб късно вечерта, когато сградата е празна, и да си поговорите. Затова беше толкова добро ченге и приятен началник, за когото да работиш. Най-накрая той се размърда на стола.

— Познаваш ли онзи тип от „Поуст“, който обикаля наоколо и си вре носа навсякъде, задава въпроси и тормози хората ми. Бива ли го?

— Той е задник, но обикновено стига до историята.

— Кофти работа. Тя вече е твърде голяма и само ще се раздува.

— Аха.

— А ФБР? Какъв е техният дневен ред? И как са решили, че става дума за федерално престъпление?

— Не се притеснявай, аз мога да работя с тях.

— Радвам се да го чуя. – Сингълтън стана. – Вини, вършиш страхотна работа. Обади се, ако имаш нужда от каквато и да е помощ или да сритам някого в задника.

— Да, капитане.

Сингълтън си тръгна. Д’Агоста хвърли със съжаление празното кенче в кошчето за боклук и се зае отново с безкрайния и досаден видеозапис.