Под кожата ми

9.

Топлият априлски ден предразположи Роб Пауъл да излезе на малкото си игрище за голф в задната част на имението. Извади стиковете и се зае да тренира замаха си, преди да се присъедини към постоянната четворка, с която играеше в клуба „Уингд Фут“. Не съм зле, помисли си той, когато топката влезе в поредната дупка.

Съсредоточавайки се върху ударите, загърбваше временно факта, че лекарят още не му се бе обадил. Химиотерапията преди три години сякаш пребори тумора в белите дробове, но съществуваше вероятността той отново да се появи. В началото на седмицата отиде на полугодишния контролен преглед.

— Е, зарязвам корта засега — обяви Роб и се отправи към къщата.

Разполагаше с петнайсет минути, преди гостенката му да дойде. Какво ли иска Лори Моран, озадачи се той. По телефона звучеше притеснена. Дали ще ми съобщи, че някоя се е отказала да участва в предаването? Роб свъси вежди. „Искам ги всичките тук — помисли си той. — Каквото и да ми струва!“

Дори новините на Моран да бяха благоприятни, Роб изпитваше усещането, че времето тече прекалено бързо. Имаше желание да стигне до дъното на историята и когато Лори Моран дойде при него през април и изложи концепцията си за възстановка на абсолвентската галавечер, го възприе като отговор на молитва. „Само дето не съм от онези, които много се молят — помисли си Роб. — Оставях това на Бетси.“

При тази мисъл се засмя, ала смехът не беше жизнерадостен — прозвуча по-скоро като приглушено излайване и прерасна в пристъп на кашлица.

Защо не се обажда лекарят с резултатите?

Икономката Джейн Новак отвори плъзгащата се стъклена врата и той влезе от калдъръмената пътека на верандата.

— Във всички дупки ли вкарахте, господин Робърт? — попита тя весело.

— Не съвсем, но съм доволен, Джейн.

Опита се да прикрие раздразнението си, защото, след като се върнеше от игрището, Джейн неизменно му задаваше този въпрос. Ако имаше нещо, което би искал да промени у нея, то това бе тоталната й липса на чувство за хумор. Тя си въобразяваше, че въпросът й е шеговит.

Джейн, солидна жена със стоманеносива коса и очи със същия цвят, дойде да работи при него непосредствено след сватбата с Бетси. Разбираше защо Бетси не се чувства уютно в присъствието на предишната икономка, наета от първата му съпруга и останала да работи за него и след кончината й.

— Роб, тази жена ме презира — жалваше се Бетси. — Усещам го. Обясни й, че е неподходяща, и я отпрати с щедро възнаграждение. Знам кого да взема на нейно място.

Бетси искаше Джейн Новак, чистачка в театъра, където беше разпоредителка.

— Страхотен организатор е. Успява да въведе ред дори в гримьорните. И е ненадмината готвачка — хвалеше я Бетси.

Да, Джейн притежаваше всички тези качества. Беше пристигнала в страната със зелена карта от Унгария и с радост прие да бъде икономка в дома им. Както Бетси обеща, тя великолепно се справяше със задълженията си. Връстничка на Бетси, сега Джейн караше шейсет и две. Ако имаше близки роднини или познати, то Роб не ги беше виждал. Удобният й апартамент се намираше зад кухнята и дори в свободните си дни, както Роб бе забелязал, тя рядко го напускаше. Само понякога отсъстваше от града, но той не се съмняваше, че всяка сутрин в седем и половина тя ще е в кухнята, готова да му приготви закуската.

През годините Роб се научи да разчита нюансите на бегло безпокойство върху почти каменното изражение на Джейн. С влизането в хола си даде сметка, че в момента са се появили.

— Госпожа Моран щяла да дойде, господин Роб — подхвана Джейн. — Дано не възразявате, задето питам, но значи ли, че предаването ще се осъществи?

— Не възразявам, но всъщност не знам.

Докато отговаряше обаче, си даде сметка, че въпросът на Джейн наистина го раздразни, защото долови в него известно неодобрение.

Разполагаше с достатъчно време, за да облече спортна риза с дълъг ръкав и да слезе отново долу, преди на входната врата да се звънне.

Часовникът отмери четири удара. Запита се дали съвсем точно е преценила пътя си, или е пристигнала по-рано и е изчакала в колата.

Беше от онези напълно несъществени въпроси, които Роб Пауъл бе забелязал, че минават през ума му напоследък. Май го наричаха „отнесеност“. Дори си даде труда да провери значението на думата. То гласеше: „Впускане в безплодни фантазии или бленуване; разсеяност“.

Хайде престани, смъмри се Роб и се изправи. Помоли Джейн да въведе Лори Моран в библиотеката, а не в кабинета му. Бетси обичаше английския ритуал да се пие чай в четири часа. След смъртта й той го поизостави, но днес му се стори подходящо отново да го изпълни.

Пак съм на път да се отнеса, отчете той. В този момент Джейн влезе в стаята, следвана от Лори Моран.

Още когато дойде в дома му миналия месец, Роб забеляза, че тя е привлекателна жена, но сега, застивайки за миг на прага, той си даде сметка, че тя направо е красавица. Косата й с нежен меден оттенък се спускаше по раменете. Вместо костюма с панталон този път беше облякла пъстра блуза с дълъг ръкав, а колан пристягаше в талията черната й пола. Черните й лачени обувки, за разлика от модата в момента, не бяха с безумно високи токчета.

За втори път седемдесет и осем годишният мъж оцени привлекателната й външност.

— Влезте, госпожо Моран, влезте — покани я той сърдечно. — Няма да ви ухапя.

— Не от това ме е страх, господин Пауъл — усмихна се Лори и се настани на кожения диван срещу неговия фотьойл.

— Помолих Джейн да приготви чай — добави той. — Поднеси го сега, ако обичаш, Джейн.

— Много мило от ваша страна.

Наистина е мило, помисли си Лори.

Тук и при толкова голям залог се затрудняваше да остане спокойна. Четирите жени, звездите на абсолвентската галавечер, щяха да струват на този човек не един, а почти два милиона долара, за да се появят в предаването.

Лори възнамеряваше да заговори направо, след като Джейн излезе.

— Ще се опитам да направя нещата по-лесни за вас — изненадващо я изпревари Пауъл. — Възникнал е проблем. Не се налага да съм особено проницателен, за да схвана връзката му с парите. Някое от четирите момичета — сега вече жени — смята, че не плащаме достатъчно, за да ги примамим да се изложат на обществен показ.

Лори се поколеба няколко секунди и промълви:

— Точно така.

Пауъл се усмихна.

— Чакайте да отгатна коя е. Не е Клеър. Отказва да й помогна, откакто Бетси почина. Когато узнае, че съм й оставил значителна сума в завещанието си, няма да се впечатли. Дори е възможно да ги даде за благотворителност. Бяхме доста близки, но Клеър бе близка и с майка си. Смъртта на Бетси покруси Клеър. По някакъв начин това стана моя вина. Не казвам обаче, че ме мисли за убиец на майка си. Колкото и да беше ядосана, знаеше, че това е невъзможно, но според мен неволно негодуваше за времето, което Бетси прекарваше с мен. — Изгледа Лори продължително и бавно продължи: — Нина Крейг, струва ми се, настоява да получи още пари от нас. В това отношение прилича на майка си. По едно време излизах с Мюриъл Крейг. Привлекателна жена, но безмилостна по характер. Не заради Бетси се разделих с нея. Просто беше неминуемо да се случи. Чисто съвпадение е, че стана горе-долу по едно и също време.

Джени влезе и прекъсна разказа му. Постави подноса с чай на масичката между дивана и фотьойла на Робърт.

— Да налея ли, господин Пауъл? — попита тя, но вече пълнеше чашата на Лори.

Робърт Пауъл вдигна вежди и хвърли развеселен поглед към гостенката си.

Джейн предложи сметана, лимон, захар или подсладител и се оттегли.

— Както чухте, Джейн зададе риторичен въпрос. Прави го през цялото време — обясни той.

Лори си даде сметка, че заради пропуснатия обяд всъщност е доста гладна. Едва си наложи да отхапе деликатно от миниатюрния сандвич със сьомга, а не да го напъха целия в устата си и да вземе втори.

Докато се контролираше да дъвче бавно, не я напускаше усещането, че Робърт Пауъл си играе с нея. Наистина ли се бе досетил за искането на Нина Крейг, или тя се бе свързала с него?

Той знаеше ли за претенциите й?

— Прав ли съм за Нина? — попита Пауъл и отпи от чая.

— Да — кимна Лори.

— Колко иска?

— По още двеста и петдесет хиляди за всяка.

— По-алчна е, отколкото я помня — промърмори Пауъл. — Толкова прилича на майка си. — Развеселеният му тон изчезна, когато добави: — Кажете й, че ще ги дам.

Рязката промяна в тона и изражението шокираха Лори.

— Госпожо Моран — побърза да обясни той, — разберете: подобно на четирите абсолвентки, от галавечерта толкова години и аз живея в облак от стаено подозрение към мен. Днес хора доживяват и сто години, но повечето достигат едва осемдесет — осемдесет и пет. Преди да умра, искам да получа шанса многолюдна публика да види мен и момичетата, да разбере колко огромна е тази къща и да осмисли какво множество се бе събрало тук през онази вечер. Нека хората сами се убедят във възможността да е бил случайно промъкнал се натрапник. Както ви е известно, разполагаме с доста филми, заснети по време на празненството.

— Знам — обади се Лори. — А и изчетох всичко писано по случая.

— Тогава сте наясно, че след няколко щедри дарения на училищата, посещавани от Бетси, Клеър и мен, имам солидно количество пари, които да изхарча, преди да умра. На техния фон исканата от Нина сума е незначителна. Но ми направете една услуга. Когато й съобщите, че приемаме условието, пишете също да доведе и майка си. За мен ще бъде удоволствие да я видя отново. — Предчувствайки възражението на Лори, добави: — Тя, естествено, няма да отседне като гост в моя дом. Ще й резервирам стая в „Сейнт Реджис“.

Той се съгласи! Лори не очакваше огромното облекчение, което я изпълни в този момент. Осъществяването на предаването току-що набра скорост. Ако Пауъл бе отказал, най-вероятно щяха да спрат шоуто, а тя — да загуби работата си. Два провалили се сериала и едно отпаднало предаване, особено след направената медийна реклама, представляваха солидна предпоставка да я освободят.

Брет Йънг не приемаше провали.

Започна да благодари на Пауъл, но забеляза, че той гледа нещо отвъд стъклените врати към градината. Обърна се да разбере какво е предизвикало внезапно появилото се неодобрително изражение на лицето му.

Видя градинар да оформя с ножица ниските храсти в края на терасата.

Пауъл отмести поглед от мъжа и отново го насочи към Лори.

— Извинете. Не обичам, когато работят до късно. Ясно съм заявил, че искам всичко по градината да бъде свършвано до обяд. Ако ще имам гости, не желая микробуса им на алеята.

Отвън Синеокия забеляза, че Пауъл го наблюдава. Приключи с последния храст и без да вдига очи, бързо отнесе градинарските инструменти до микробуса. Беше първият му работен ден за „Идеални терени“. Ако Пауъл се оплаче, че е останал до по-късно, Синеокия ще го обясни с желанието си да впечатли новия си шеф.

Абсолвентките няма да са единствените тук, когато заснемат шоуто, помисли си той. И аз ще присъствам.

Каква идеална възможност за него да се справи с Лори Моран.

Вече беше приготвил надписа, който искаше да постави върху трупа й.

ДОВЪРШИХ ГРЕГ.

ДОВЪРШИХ ТЕБ.

СЛЕДВАЩИЯТ Е ТИМИ.