Под кожата ми

41.

След разходката насън Алисън не заспа отново. Род я усещаше как се върти и мята в леглото. Най-накрая я обгърна с ръце и я притисна към себе си.

— Али, не преставай да си напомняш, че през онази нощ си ходила насън. Дори да смяташ, че си влязла в стаята на Бетси, това не значи, че споменът е верен.

— Бях там. Беше оставила малка нощна лампа да свети. Дори видях обицата да проблясва на пода. Род, ако я бях вдигнала, отпечатъците ми щяха да са по нея.

— Но не си я вдигнала! — не спираше да я утешава Род. — Али, престани да мислиш така. Щом застанеш пред камерата, ще им кажеш каквото знаеш, а то е нищо. Чула си писъка на Джейн и си хукнала към спалнята заедно с другите. Подобно на тях, и ти си била шокирана. Когато те интервюират, не преставай да повтаряш „и другите“ и всичко ще е наред. И не забравяй, че се съгласи да участваш в предаването, за да имаш пари да учиш медицина. Какво все ти повтарям, откакто се откри възможността отново да учиш?

— Един ден ще съм новата мадам Кюри — прошепна Алисън.

— Правилно. Хайде сега, заспивай.

Макар да спря да се върти и мята, Алисън не заспа. Будилникът звънна в седем, а тя вече си беше взела душ и седеше облечена в памучни панталони и поло; скоро щеше да ги смени с тениска и джинси, с каквито беше сутринта в деня на убийството на Бетси Пауъл.