Реджина внимателно опакова няколкото нови тоалета, донесени за предаването.
„Скоро може да се наложи да ги заменя със затворническа униформа — помисли си тя с горчивина. — Сто точки за Робърт Пауъл. Съсипа живота ми, когато бях на петнайсет, и сега му се открива огромен шанс да съсипе и остатъка. Не бих се изненадала, ако той е накарал Джош да ровичка в чантата ми. Но в бележката татко директно обвинява него и Бетси, че съзнателно са го въвели в заблуда. Робърт едва ли копнее това да излезе наяве. Инициативата по-скоро е само на Джош. Ще се наложи да му платя. Каква ирония — сама се докарах до положението евентуално да ме обвинят в убийството на Бетси. Защо не си останах вкъщи и не се занимавах с продажбите на недвижими имоти?“
Бързо прибра дрехите и вещите си в сака и големия куфар. „А сега какво — запита се тя. — Не ми се звъни на обслужване по стаите. Долу ме чака кола благодарение на господин Пауъл. Да се възползвам ли?“
Да, реши тя. Защо не? Ще накара шофьора да минат край старата им къща, а после да я отведе в ресторанта, където редовно вечеряше с родителите си.
Ще бъде като едно време, помисли си тя.