Джордж Къртис шофираше към дома си, на четири преки от имението на Пауъл, видимо спокоен, но вътрешно се чувстваше емоционално изцеден.
Роб Пауъл си играеше с него. Знаеше за аферата му с Бетси, бе убеден Джордж. Замисли се за Лори Моран, продуцентката, която го запозна с програмата на снимките през следващия ден. Специално му благодари за участието в предаването.
— Зает човек сте, знам, господин Къртис — увери го тя. — Благодаря, че посвещавате деня си на нас. Доста се наложи да чакате, докато се подготвим за снимките. Утре ще ви заснемем на фона на клипове от галавечерта, а после Алекс Бъкли ще ви разпита за спомените ви от онази нощ.
Спомени, помисли си Джордж, спомени… Именно онази вечер Бетси му постави ултиматум: „Кажи на Изабел, че искаш развод, както ми обеща, или ми плати двайсет и пет милиона долара, за да остана с Роб и да си държа устата затворена. Милиардер си. Можеш да си го позволиш“.
И именно на път за галавечерта Изабел му съобщи със сияещо лице, че е бременна в четвъртия месец с близнаците.
— Съзнателно не ти казах досега, Джордж. След четири помятания не исках отново да се разочароваш. Но четири месеца е напреднала бременност. След петнайсет години чакане и молитви най-после ще бъдем истинско семейство.
— Боже! — бе всичко, което той успя да промълви. — Боже!
„Бях очарован и ужасен — сети се Джордж. — Питах се как допуснах да се впусна в афера с Бетси, съпругата на най-добрия ми приятел.“
Всичко започна в Лондон. Джордж пристигна там за среща с европейския директор на веригата за бързо хранене „Къртис“, основана от баща му през 1940 година. По същото време и Роб с Бетси бяха в Лондон. И те бяха отседнали в хотел „Станхоуп“. Роб отлетя за Берлин за два дни.
„Заведох Бетси на вечеря, а когато се върнахме в хотела, тя предложи да пийнем по едно за «лека нощ» в моя апартамент“ — припомни си Джордж. Така и не си тръгна. Това беше началото на двугодишна връзка.
„С Изабел се отчуждавахме — спомни си той, докато паркираше пред къщата си. — Тя се бе захванала с цял куп благотворителни дейности, а аз обикалях света, за да откривам нови пазари. Когато си бях вкъщи, не ми се ходеше по благотворителни вечери с нея.
Защото всеки път, когато Роб отсъстваше, аз се срещах някъде с Бетси.
Но след година тръпката започна да замира. Най-после я видях в истинската й светлина: манипулаторка. Опитах се да се отърва от нея. Тя пък постоянно настояваше да се разведа.
А на галавечерта Изабел съобщи на приятелките си, че е бременна.
Бетси я чу. Каза, че очевидно няма да се разведа. Настоя за двайсет и пет милиона, за да си държи устата затворена.“
— Можеш да си го позволиш, Джордж — бе повторила тя с усмивка, защото около тях гъмжеше от народ. — Милиардер си. Все едно бълха те ухапала. В противен случай ще кажа на Изабел за нас. Не е изключено от шока пак да пометне.
Джордж се отврати от наглостта й.
— Споменеш ли пред Изабел или пред когото и да било, Роб ще се разведе с теб — бе просъскал Джордж. — Знам какво е записано в предбрачното ви споразумение. Ще останеш почти без нищо.
При тези негови думи Бетси искрено се усмихна.
— Това няма да се случи, Джордж, защото ти ще ми платиш. А аз ще продължа да живея щастливо с Роб, докато ти и Изабел се радвате блажено на близнаците си.
Тя продължи да се усмихва и Джордж се чу да казва:
— Ще ти платя, Бетси, но ако някога си отвориш устата пред Изабел или пред друг, ще те убия. Кълна се.
— Значи постигнахме споразумение — обяви Бетси и чукна чашата си в неговата.
Оттогава бяха минали двайсет години, пресметна Джордж, докато отваряше вратата на колата. После се замисли какво каза Лори Моран за бъдещото му участие в предаването.
— Ще седнете с Алекс Бъкли пред камерата и той ще ви попита какви са впечатленията ви от събирането и от Бетси Пауъл. Доколкото разбрах, сте били близки приятели със семейство Пауъл и често сте се срещали по светски събития.
„Обясних на Моран, че с Роб се срещам повече на игрището за голф, отколкото по двойки в клуба или светски“ — мислеше Джордж, докато изкачваше трите стъпала към очарователната тухлена къща, която построиха с Изабел преди двайсет години. Сети се и за архитекта и за претенциозните му чертежи: входното антре имаше размерите на пързалка за кънки, а две стълбища водеха към площадка, „където ще се побере цял оркестър“.
Тогава Изабел изкоментира:
— Ние искаме дом, не концертна зала.
Наистина се получи уютен дом: обширен, но не грамадански, топъл и уютен.
Отвори вратата и се запъти към семейната стая. Както очакваше, Изабел и близнаците — Лейла и Джъстин — върнали се от колежа за ваканцията, бяха там.
Сърцето на Джордж преливаше от любов, докато наблюдаваше трите си най-близки същества.
За малко да ги загубя, помисли си той, сещайки се за отправената към Бетси заплаха.