Под кожата ми

30.

Нина забеляза разочарованието на майка си, когато Роб не я покани на вечеря. В колата обаче Мюриъл не спря да напомня как той няколко пъти споменал чудесното време, което някога са прекарали заедно. Това поне отговаряше на истината, призна Нина.

На излизане от асансьора в хотела Мюриъл попита:

— Забеляза ли полилея? Струва поне четиресет хиляди долара.

— Откъде знаеш?

— Видях същия, когато бях на снимки във Венеция. Но икономката беше ужасна. Държеше се сякаш сме натрапници.

— Мамо, помня я още оттогава. Джейн винаги е гледала неодобрително на всички освен на Бетси. — Нина се поколеба, но все пак добави: — Искам да кажа: „Госпожа Пауъл“. Нали така трябваше да нарича Бетси, макар двете да бяха работили заедно години наред.

— И аз щях да й наредя да ме нарича „госпожа Пауъл“, а не Мюриъл, ако се бях омъжила за Роб — отсече майка й.

— Отивам си в стаята. Ще вечерям там — обяви Нина.

Отдалечавайки се от Мюриъл, тя забели театрално очи.

„Получи подарък от съдбата, когато Бетси изчезна от сцената — помисли си тя по адрес на майка си, — но макар да звъня на Роб Пауъл много пъти след смъртта й, той не пожела да те види отново. Сега за мен е очевидно, че си играе с теб. Никога ли няма да си научиш урока?“