Под кожата ми

83.

— Време е да се връщаме — отбеляза Алекс неохотно. През последния час и половина, докато бъбреше с Лори и се наслаждаваше на превъзходната храна, той бе споделил и събития от миналото си: майка му, а после и баща му починали, докато бил в колежа; на двайсет и една станал попечител на седемнайсетгодишния си брат…

— Той беше „моето момченце“ — спомни си той. В следващия миг се ужаси от думите си и побърза да добави: — Лори, извинявай. Въобще не го сравнявам с твоята ситуация.

— Защото няма нищо общо — изкоментира Лори делово. — Но ми е неприятно, когато хората премислят и претеглят всяка дума, която изричат пред мен. Непрекъснато ми се случва. Но брат ти е пораснал и е станал добър адвокат. Един ден Синеокия ще бъде заловен и това ужасно бреме ще изчезне. Единствената ми утеха е, че той се закле първо да се погрижи за мен. — Вдигна чашата с шампанско. — Да пием за това.

— Чакай — спря я Алекс. — Да пием за това да заловят Синеокия и той да гние в затвора до края на дните си.

Наум продължи: или да бъде застрелян хладнокръвно между очите, както уби съпруга ти доктор Грег Моран.

Неохотно Алекс даде знак да донесат сметката.

Петнайсет минути по-късно пътуваха с колата му към Уестчестър по магистралата „Хенри Хъдсън“.

Алекс забеляза, че Лори полага големи усилия, за да остане будна.

— Защо не си затвориш очите? — предложи той. — Спомена, че снощи не си спала добре, защото си се притеснявала за баща си. Едва ли ще спиш много и тази нощ.

— Прав си — въздъхна Лори.

Затвори очи и след по-малко от минута Алекс долови спокойното й, равномерно дишане.

От време на време поглеждаше към нея. На осветлението по магистралата виждаше профила й и му стана приятно, когато насън тя извърна лице към него.

Сети се колко е притеснен Лио Фарли, че тя ще бъде под един покрив с непознати хора, един от които със сигурност е убиец, но кой?

А и у градинаря долавяше нещо познато. Какво точно? Щракна го вчера, докато беше на верандата, и изпрати снимката на помощника си. Звънна и в „Идеални терени“. Обясни на служителя там, че от съображения за безопасност се интересува от имената на всички, които са на територията на имението.

Изказването на Робърт Пауъл по време на обяда определено целеше да сплаши някого и този човек да предприеме съответните действия, прецени Алекс. Който и да е той, може да се реши на последна, отчаяна постъпка.

Трийсет минути по-късно потупа Лори по рамото.

— Събуди се, Спяща красавице. Пристигнахме. Тук ще прекараме нощта.