Лори и Алекс тръгнаха, а снимачният екип започна да събира техниката.
Абсолвентките съблякоха балните рокли и почти в един глас отказаха на предложението да ги задържат.
— Лори би искала да ги вземете — обясни Джери. — А и ви уверявам: всичките са доста скъпи.
Нина обобщи от името на всички:
— Само това ни липсваше — нещо да ни напомня за онази вечер.
Колите ги чакаха да ги отведат до хотелите им.
След дългия ден Род и Алисън се озоваха в стаята си. С радост затвориха вратата след себе си и Род я прегърна.
— Али, всичко е наред.
— Не е, Род. Изобщо не е. Знаеш какво съдържа записът. Наясно си как Джош може да го използва.
Извърна се, отвори дрешника и започна да вади дрехите със закачалките и да ги мята върху леглото.
Род се отпусна на дивана; несъзнателно масажираше коленете си, които доста го боляха.
— Първо ще изпием по едно уиски — отсече той твърдо. — После или ще си поръчаме шикозна вечеря тук, или ще излезем. Ти решаваш. Ще си вземем най-скъпите блюда от менюто за сметка на Робърт Пауъл.
— Не съм в състояние да хапна каквото и да било — възрази Алисън.
— Независимо от това ще си поръчаме.
— Род, разсмиваш ме, а никак не ми е до смях.
— Алисън, аз затова съм тук — весело подхвърли Род.
Въобще не се готвеше да признае, че споделя притеснението й относно записите на Джош; не заради парите, а заради малшанса на Али — отново по вина на Бетси Пауъл — имаше риск пак да й отнемат възможността да учи онова, за което мечтаеше от години.