Под кожата ми

69.

Възбудата на Бруно нарасна неимоверно, когато чу разговора на Лори с баща й. Със страхотно задоволство прецени, че всичко си идва на мястото.

Лио Фарли ще е в болницата до утре сутринта.

Лио и Лори ще говорят с Тими от болничната стая.

„Два часа по-късно ще взема Тими — реши Бруно. — Лио вече уведоми началника на лагера, че е в болница; аз ще бъда с полицейска униформа.

Планът ми ще успее.

Дори има вероятност да се измъкна.

Но даже и да не се получи, си заслужава. Вестниците с години се занимаваха със случая «Синеокия убиец»; и продължаваха. Само да знаеха, че пет години гних в затвора, след като застрелях съпруга на Лори. И то заради глупаво нарушение при пускане под гаранция. Но по някакъв начин и това си заслужаваше. Лио Фарли и дъщеря му прекараха тези пет години притеснени и разтревожени кога ще нанеса следващия си удар. Утре ще сложа край на чакането им.“

Пусна телефона в джоба си и излезе навреме, за да види как колата на полицейския комисар спира зад двата микробуса на студиото. Идваше за обяд.

Бруно се отправи към живия плет, като се стараеше да е извън обсега на видимост на комисаря, доколкото е възможно. Сред храстите полицаят едва ли щеше да види ясно лицето му.

Едно нещо Бруно знаеше със сигурност: повечето ченгета имаха дълготрайна памет и разпознаваха престъпник дори да се е състарил или да е променил прическата си.

Или ако е толкова тъп, че да качи снимката си във Фейсбук.

Бруно се изсмя на глас при тази мисъл.

Час по-късно полицейската кола тръгна, а той внимателно оглеждаше цветните лехи близо до басейна.

Комисарят щеше да се появи отново едва утре.

Точно навреме за голямото шоу, помисли си Бруно злорадо.