Под кожата ми

58.

— Прав си. Лори ужасно се разстрои, когато й казах, че си в болницата — сподели доктор Морис с Лио Фарли. — Успях някак да я успокоя. Ще дойде да те види, щом приключи снимките. Не забравяй предложението ми заедно да говорите с Тими довечера.

— Поне няма да се налага да мисля каква лъжа да й сервирам — въздъхна Лио Фарли. — Каза ли й, че утре ще ме пуснеш?

— Споменах й, че ако не получиш отново учестяване на пулса, ще те изпиша на сутринта. И не пропуснах да отбележа, че през четиресетгодишната си практика не съм имал по-вироглав пациент от теб. Тя въобще не се усъмни, Лио.

Фарли се засмя развеселен.

— Сигурно — увери той приятеля си. — Но съм вироглав, защото ми е неприятно всичките тези монитори и системи да ме държат прикован към леглото.

Доктор Джеймс Морис се постара в тона му да не се прокраднат съчувствени нотки:

— Да се надяваме, че няма отново да получиш сърцебиене, Лио. Ако лежиш спокойно и тихо и кротко погледаш малко телевизия, утре сутринта ще си на път за вкъщи.

Бруно слушаше разговора със злорадство. Да подслушва телефона на Лио се оказа бляскава идея. Фарли позвъни на ръководителя на лагера и му съобщи, че е в болница. Сега Бруно вече знаеше, че Лори и баща й ще говорят с Тими по телефона тази вечер.

Ако двамата се свържат с Тими към осем часа, ще са спокойни и ще очакват да го чуят отново чак на другия ден вечерта, пресметна Бруно.

„Ще си сложа полицейска униформа и ще отида в лагера — реши той. — Ще кажа на дежурния там, че състоянието на дядото на хлапето чувствително се е влошило. Свържат ли се с «Маунт Синай», оттам ще потвърдят за такъв пациент, без да дават информация за състоянието му.“

Планът ще успее. Бруно бе толкова сигурен, че започна да се подготвя за малкия си гост. В тоалетното помещение на павилиона постла одеяла и сложи възглавница; щеше да е опасно да настани Тими в спалнята. Ще го завърже и леко ще запуши устата му. Съобрази необходимостта да се придържа към обичайната рутина — микробусът на „Идеални терени“ щеше да го прибере вечерта, а на следващото утро да ще го върне в имението. Ще донесе за Тими овесени ядки и портокалов сок. Винаги си носеше обяд в книжна кесия, затова нямаше да събуди никакви подозрения.

Снимачният екип бе оставил навсякъде график на снимките. На следващия ден предстоеше Пауъл да даде интервю, а после щяха да снимат всички заедно на масата за закуска, както ги заснеха и в началото.

„Именно тогава аз и Тими ще се появим — кроеше планове той. — Ще го държа за ръка, а към главата му ще е насочена пушка. Ще извикам на Лори да излезе и ще я заплаша, че в противен случай ще го застрелям. Всяка добра майка ще хукне да спасява момченцето си.“

Изсмя се гърлено и отвори вратата на павилиона, абсолвентката и недъгавият й мъж седяха на пейката до басейна.

Бруно започна старателно да оглежда растителността около павилиона за някакви несъвършенства.

„Утре ще са оплискани с кръв — помисли си той със задоволство. — Майката и синът ще умрат едновременно, пък ако ще, и да не ми се размине.“