Под кожата ми

53.

Втора прослуша касетката си Нина. Върна се на масата с почти победоносно изражение.

— Това е повече за теб, отколкото за мен — заяви тя на майка си. — Защо не отидеш в будоара и не прослушаш записа? Тогава ще спреш да хлипаш пред Роб Пауъл, че Бетси е била най-близката ти и скъпа приятелка.

— За какво говориш?! — сопна се Мюриъл, отмести стола си и стана.

— Касетофонът е в средното чекмедже на шкафа — продължи Нина невъзмутимо. — Лесно ще го намериш.

Самодоволното изражение на Мюриъл постепенно отстъпи място на неувереност и притеснение. Без дума повече към дъщеря си тя бързо пое по коридора. След няколко минути затръшването на будоарната врата подсказа, че се връща.

Влезе с гневно лице. Обърна се към Нина и изкомандва:

— Ела отвън!

— Е? Какво искаш? — подхвана Нина, щом вратата на верандата се затвори зад тях.

— Какво искам?! — просъска Мюриъл. — Какво искам?! Ти луда ли си?! Прослуша ли касетката? Записът ме изкарва чудовище, а Робърт ме покани на вечеря днес. Всичко течеше така добре, както…

— … преди да разваля нещата, като запознах Роб Пауъл с Бетси в момента, когато ти почти беше сгодена за него — довърши вместо нея Нина.

— Дали Роб е чул записите? — попита Мюриъл със сурово и пресметливо изражение.

— Нямам представа. Според мен — да, но само гадая. Възможно е шофьорът да ни шантажира по своя инициатива, без знанието на Роб.

— Тогава му дай петдесетте хиляди!

Нина погледна майка си смаяно.

— Шегуваш ли се?! Роб Пауъл те прави на пълна глупачка, проявявайки внезапен интерес към теб. Ако те желаеше, защо не те потърси преди двайсет години, когато Бетси умря?

— Плати на шофьора — настоя Мюриъл. — Иначе ще кажа и на Роб, и на полицията, че си признала пред мен за убийството на Бетси. Направила си го, за да ми предоставиш още един шанс с него, защото си се надявала да проявя подобаваща се щедрост към теб, след като стана госпожа Робърт Никълъс Пауъл.

— Наистина ли ще го направиш?! — попита Нина потресена.

— Защо не? Не е ли истина? И не забравяй за предложената от Роб награда от един милион долара за информация, която би довела до арестуването и осъждането на убиеца на Бетси. Винаги мога да се възползвам от нея като утешителна награда, ако — както твърдиш ти — интересът му към мен наистина не е искрен. Той обяви възнаграждението преди двайсет години и така и не го оттегли.