Под кожата ми

14.

Разбирайки, че от студио „Фишър Блейк“ и от Робърт Пауъл ще получи общо триста хиляди долара за участие в предаването, първоначално Реджина Калари изпита облекчение и въодушевление.

Смазващото напрежение да живее между две продажби при сегашното тежко състояние на пазара на недвижими имоти щеше да падне от плещите й.

За миг изпита онова топло усещане за сигурност, съпътствало я през ранното й детство до деня, когато намери тялото на баща си да виси в гаража.

През годините сънуваше натрапчиво повтарящ се сън за живота си на младини. Събуждаше се в голямата си спалня с красиво бяло легло, чиято табла бе изпъстрена с деликатни розови цветя; същите имаше по масичката, шкафа, бюрото и етажерката за книги. В съня си винаги ясно виждаше кувертюрата в бяло и розово, сходните пердета и мекия розов килим.

След самоубийството на баща й майка й разбра с колко малко пари разполагат. Преместиха се в тристаен апартамент и спяха в обща спалня. Майка й, луда почитателка на модата, си намери работа като личен моден консултант в „Бергдорф и Гудман“. А някога бе постоянна клиентка там и се бе ползвала с любезното внимание на персонала. Успяха някак да се справят и Реджина завърши колеж със стипендия, отпусната й по бедност.

„След сватбата на Алисън и несекващата мълва около смъртта на Бетси се преместих във Флорида, само и само да избягам от всичко — помисли си Реджина, докато се качваше на самолета в Сейнт Огъстин. — Голямо бягство, няма що… Хайде, престани. Не мисли за това или ще полудееш.“

Преди няколко часа изпрати Зак на обиколка с раница из Европа. Групата им щеше да се срещне в Бостън, а вечерта отлитаха за Париж.

Реджина се настани удобно в малкия частен самолет и си взе чаша вино, за да се поотпусне преди полета.

Усмихна се, като се сети за прекараното току-що време със Зак.

Преди две седмици той пристигна от колежа и тя постави на вратата на офиса си табела „Затворено поради отпуск“, а на Зак обяви, че двамата отиват на ваканция — круиз из Карибско море.

Близостта помежду им, за която тя се тревожеше, че е изчезнала, не само се възвърна, но и се увеличи по време на това пътуване.

Зак се въздържаше да говори за баща си и мащехата си, но когато тя го попита, той й разказа всичко.

— Мамо, знам, че когато татко изкарваше пари — много пари — беше редно да ти дава повече. Според мен е щял да го прави, но се е страхувал от реакцията на Соня. Тя има ужасни гневни изблици.

„Бащата на Зак написа песните, които го направиха богат, когато бяхме женени, но те започнаха да се продават добре чак година след като се разведохме. Нямах финансова възможност да наема адвокат, за да докаже, че ги е написал, докато беше женен за мен“, помисли си Реджина с горчивина.

— Според мен съжалява, задето се е оженил за Соня — каза й Зак. — Когато се карат, децибелите са доста високи.

„Това ме радва“ — припомни си Реджина думите си пред Зак.

Стана й драго, като се сети за комплиментите на Зак за свалените десетина кила.

— Мамо, изглеждаш адски готино — бе повторил той многократно.

— Доста се потих в гимнастическия салон през последните два месеца — призна тя. — Бях загубила навика да ходя редовно там.

По време на круиза той я попита за нейните родители.

— Казвала си ми само, че дядо се е самоубил, защото направил лоши инвестиции и се разорил, а баба възнамерявала да живее във Флорида, когато се пенсионира, но умряла в съня си година след като ти си се преместила тук — напомни й той.

— Така и не се съвзе от загубата на татко.

Зак толкова много прилича на баща ми, помисли си Реджина, докато самолетът излиташе. Висок, рус и синеок.

По време на последната вечеря на кораба Зак я попита за нощта, когато Бетси бе умряла. Беше дочул баща си да разказва на Соня за случилото се и направи справка в Гугъл.

Тогава Реджина му разказа за бележката.

„Дали не сбърках — запита се тя сега. — Но имах потребност да го споделя с някого. Все се притеснявах, че допуснах грешка, когато не я показах на майка си.“

Не мисли за това, смъмри се Реджина и си наля втора чаша вино.

Кацна в Уестчестър в осем часа. Посрещна я Джош Дамяно — представи се като шофьора на господин Пауъл. Обясни, че господин Пауъл държи да й осигури всякакъв комфорт.

Идеше й да се изсмее на глас. Когато й отвори вратата на бентлито, тя не се въздържа:

— Явно господин Пауъл вече не се задоволява с мерцедес.

— О, не — възрази Джош с усмивка. — Има и мерцедес.

— Толкова се радвам.

Затваряй си устата, нареди си Реджина, докато се настаняваше в колата.

Точно напускаха летището и мобилният й звънна. Обаждаше се Зак.

— Всеки момент се качваме, мамо. Исках да проверя дали си пристигнала благополучно.

— О, Зак, колко си мил. Още отсега ми липсваш.

Тонът на Зак се промени.

— Мамо, за бележката. Каза, че си готова да я навреш в лицето на Пауъл. Взе ли я със себе си?

— Да, но не се притеснявай. Не съм толкова луда. В куфара ми е. Никой не може да я намери.

— Мамо, скъсай я. Ако попадне в чужди ръце, здравата ще загазиш.

— Зак, ако ще се почувстваш по-добре, обещавам да я скъсам.

„Няма да го направя — помисли си тя, — но и няма да го оставя да се качи на самолета и да се тревожи за мен.“

На предната седалка Джош Дамяно не се канеше да записва Реджина, защото тя пътуваше сама. Когато чу обаче телефонът й да звъни, бързо включи записващото устройство. Може да извадя късмет, помисли си той.

Трябва да си изключително предпазлив, щом работиш за човек като господин Пауъл.