Под кожата ми

54.

След като видя как Алисън хукна навън, а Мюриъл извика Нина да я последва на верандата, Реджина реши да прослуша своя запис.

На път към будоара я обзе предчувствие, че вероятно Джош разполага с предсмъртното писмо. Видя касетофона върху шкафа. Постави касетката, а после — обзета от ужас — натисна копчето. Записът на разговора й със сина й Зак прозвуча кристалночист, макар той да й звънеше от Англия.

По-лошо не може да бъде, помисли си Реджина. Какво ще стане сега, ако не призная, че съм скрила предсмъртната бележка от татко? Джош може да я представи във всеки момент. Тогава ще ме арестуват заради лъжливи показания по време на дългите разпити. Джош разполага и с писмото, и със записа като улики.

Осъзна необходимостта да му плати исканата сума. Върна се при масата и побутна настрана чашата с кафе — и без това вече беше студено.

С обичайното си кисело изражение Джейн се появи с кана прясно кафе и нова чаша.

Междувременно обичайният кошмар споходи Реджина: кара колело по алеята към красивата им къща с незаменим изглед към Лонг Айланд, където живее от петнайсет години; натиска ръчката и отваря вратата на гаража; вижда как баща й се полюшва от нахлулия от залива бриз; брадичката му е отпусната, очите — изцъклени, езикът — провиснал; към сакото му е прикрепена бележка; едната ръка стиска въжето над главата му. Нима в последния момент е променил решението си да умре?

Реджина помнеше как се вдърви, после се пресегна, взе бележката от полюшващото се от допира тяло, прочете я и шокирана я натика в джоба си.

В нея баща й пишеше, че е имал любовна връзка с Бетси и горчиво съжалява за това.

Бетси му била доверила, че едно начинание на Роб е на път да се превърне в златна мина, и го посъветвала да вложи всичките си пари в него. Още тогава, макар и петнайсетгодишна, Реджина бе убедена, че Бетси го е направила под диктата на Пауъл.

„Нямаше начин да допусна майка ми да види писмото — помисли си Реджина сега. — Щеше да разбие сърцето й, а то и без това понесе тежък удар от смъртта на татко. Пък и мама презираше Бетси Пауъл, знаеше колко е фалшива.

Сега някой държи писмото. Най-вероятно е Джош — нали цял ден се навърта и се преструва, че помага на Джейн. Какво да направя — питаше се тя. — Какво?“

В този момент Джош влезе с поднос в ръце, за да раздигне масата. Огледа се, за да е сигурен, че са сами.

— Кога ще поговорим, Реджина? — попита той. — Трябваше да последваш съвета на сина си и да изгориш предсмъртното писмо на баща си. Премислих нещата. Никой няма по-силен мотив от теб да убие Бетси Пауъл. Не си ли съгласна? В такъв случай двеста и петдесетте хиляди, които ще получиш от господин Роб, не ми се виждат кой знае каква висока цена, за да платиш за сигурността си, че никой няма да види писмото или да чуе записа.

Тя не му отговори. По лицето й се четеше ужас и самоупрек; очите й гледаха през Джош и виждаха спретнато облеченото тяло на баща й, увиснало на въжето.