Под кожата ми

88.

Клеър седеше на дивана в спалнята си. Нямаше никакво намерение да спи.

„Значи наистина е обичал майка ми — помисли си тя. — Когато започна да се промъква в стаята ми по-малко от месец след като се нанесохме тук, аз му позволявах заради нея. Виждах колко е щастлива и исках да продължава така. Бях сигурна, че ако й кажа, ще се изнесе оттук и тогава къде щяхме да отидем?

Обратно в някой малък апартамент. Тя непрекъснато излизаше с мъже, търсеше онова, което Робърт Пауъл можеше да й даде. Бяхме толкова близки, когато бях малка. Живеех с мисълта, че съм длъжна да го направя за нея. Правех тази огромна саможертва за майка си. Това беше моята тайна. Смятах всяка нощ, когато той не идваше при мен, за Божия благодат. Но веднъж ги чух да си говорят. Той й разказваше за предишната нощ, а тя остана доволна, че охотно откликвам.

Да я вземат дяволите! Да я вземат дяволите! Да я вземат дяволите!

Душах я мислено, откакто навърших тринайсет. Ако аз съм го извършила през онази нощ и някой, който ме е видял, ме изобличи сега — нека да го направи, нека.“