— Според теб как мина? — попита загрижено Лори, настанявайки се в колата на Алекс.
Той запали двигателя и вдигна гюрука.
— По-добре ще е да пусна климатика — обясни, а после добави: — А в отговор на въпроса ти ще кажа: според мен мина страхотно.
— И аз така смятам. Но вече е седем без двайсет. Страх ме е, че ако попаднем в задръстване, няма да сме в болницата, когато Тими звънне, и татко ще пропусне разговора с него.
— Преди минути проверих на айфона си състоянието на трафика. Всичко е наред. Обещавам да си в болницата до седем и половина.
— Остана ни още едно интервю — въздъхна Лори, докато Алекс напускаше имението на Пауъл. — А сега обичайният въпрос: какво ще кажеш за Джордж Къртис?
— Стабилен е — отвърна Алекс веднага. — Той е от онези, на които хората разчитат. И защо не? Появява се на кориците на „Форбс“ от години.
— А и не пречи, че е доста привлекателен — добави Лори. — Помисли: Къртис е милиардер, чаровен и красив. Сравни го с Робърт Пауъл.
— Несравними са, Лори. Пауъл може да има петстотин милиона, но Къртис разполага с милиарди.
— А какво ще кажеш за кадрите от галавечерта, на които Джордж Къртис и Бетси изглеждат доста сериозни и напрегнати, все едно се карат?
— Ще ги използваш ли за фон, Лори?
— Не. Струва ми се нечестно. Но знам друго: хора като Джордж Къртис за нищо на света не биха участвали в такъв тип предаване, освен ако не крият нещо. Не е ли така?
— Лори, не преставаш да ме смайваш. И аз си помислих същото — увери я Алекс.
Тя извади телефона си.
— Ще предупредя татко, че пристигаме.
Лио вдигна след първото иззвъняване.
— Още съм жив — обяви той. — Сега гледам „Всички от семейството“ — друга стара класика. Къде сте?
— На път към теб. Движението не е натоварено.
— Не спомена ли, че Алекс Бъкли ще те докара тук, а после ще те върне в имението на Пауъл?
— Точно така.
— Не го оставяй да те чака в колата. Доведи го. Искам да се запознаем.
Лори погледна Алекс.
— Проявяваш ли интерес да се запознаеш с баща ми?
— Да, естествено.
— Алекс се съгласи на драго сърце, татко. Доскоро.