Изтощен и останал без сили, но облечен безупречно в риза, с вратовръзка и леко лятно сако, Робърт Пауъл изслуша встъпителните думи на Алекс. Абсолвентките седяха зад него.
— Господин Пауъл, не по този начин си представях, че ще завършим предаването. Знаели ли сте, или подозирали ли сте някога Джейн Новак като убиец на съпругата ви?
— Не — отвърна Робърт Пауъл измъчено. — Винаги съм подозирал една от абсолвентките. Не знаех точно коя и търсех отговора. Исках да сложа край. Необходимо ми беше да сложа край. Вече не съм здрав. Дните ми са преброени. Наскоро научих, че освен другите си здравословни проблеми имам и бързо развиващ се рак на панкреаса. Не след дълго ще съм с любимата си Бетси в рая или в ада. — За момент настъпи тишина. — Възнамерявам да оставя на всяка от абсолвентките по пет милиона долара. По различен начин Бетси и аз сме ощетили всяка от тях.
Извърна се да ги погледне, като очакваше да види изписана по лицата им благодарност.
Вместо това срещна едно и също изражение — презрение и отвращение.