Под кожата ми

68.

Реджина излезе от трапезарията и се отправи към микробуса с временната гримьорна. Горещината отвън контрастираше с хладната къща, но тя й се зарадва. След като чу подробния план на Робърт Пауъл за днешния ден и следващата сутрин, тя бе сигурна само в едно: той държи предсмъртното писмо на баща й. Какви повече доказателства трябваха на когото и да било, че тя е убийцата на Бетси Пауъл?

От двайсет и седем години — от петнайсетгодишна — дори под клетва бе отричала да е имало такова било в джоба му, било близо до тялото.

Кой е разполагал с по-силен мотив да убие Бетси, запита се тя. А и несъмнено Робърт Пауъл бе решил да отговори на въпроса за смъртта на Бетси. Това бе причината да финансира цялото предаване.

Мина край басейна — кристалночист, отразяваше слънчевите лъчи, а шезлонги в ярки цветове го обграждаха… Приличаше на подготвен мизансцен. В поканата за участие в предаването им напомняха да си носят бански.

Никой не се беше възползвал.

По-нататък се намираше павилионът — миниатюрно копие на част от къщата. Използваше го единствен градинарят: постоянно влизаше и излизаше, докато се грижеше за терена.

При микробуса Реджина се поколеба, но отвори вратата.

Мег я чакаше с шишенца и кутийки с козметика на плота пред себе си.

Кортни седеше на стол и четеше пред масичка с четки, спрейове и сешоар.

Сутринта Кортни й бе споменала, че някои жени биха убили, за да имат гъстата и къдрава коса на Реджина.

— Но аз съм убедена, че я намирате за ужасна, защото расте твърде бързо — бе добавила фризьорката.

„Точно така смятам“, призна Реджина.

Избягваше да гледа вляво, където бяха закачени увеличени снимки — нейни и на другите абсолвентки по време на галавечерта.

Знаеше как изглеждат: Клеър — без следа от грим, с коса, вързана на конска опашка и рокля с висока яка и ръкави до лактите; Алисън с вечерна рокля, ушита от сръчната й майка, която впрочем шиеше и другите й дрехи, защото баща й не изкарваше много пари като управител на супермаркет; Нина — с рокля с дръзко деколте и съвършен грим, подчертаващ искрящата й червена коса. Още тогава изглеждаше толкова самоуверена, помисли си Реджина.

„Аз бях с най-елегантната рокля. След като обедняхме, мама постъпи на работа в «Бергдорф». Роклята беше намалена, ала пак не можехме да си я позволим. Но тя настоя. «Баща ти щеше да ти я купи» бяха думите й.“

Реджина си даде сметка, че не е поздравила нито Мег, нито Кортни.

— Здравейте. Не ме мислете за луда, но се притеснявам за интервюто.

— Клеър и Алисън също бяха нервни — весело изчурулика Мег. — Нормално е. Предаването ще се излъчва в цялата страна.

Реджина седна на стола пред Мег.

— Благодаря, че ми напомни — промърмори тя, докато Мег завързваше найлонова пелерина около шията й.

За заснемането на кадрите как четирите са изглеждали сутринта след откриването на тялото и при пристигането на полицията Мег ги бе гримирала съвсем леко, а Кортни остави косите им поразбъркани.

За интервюто обаче имаха избор за облеклото.

— Сложете нещо, в което се чувствате удобно — бе ги насърчила Лори.

Реджина предпочете тъмносиньо ленено сако, кремава блуза и памучни панталони. Колкото до бижуто, ограничи се с перлената огърлица, подарък от баща й за петнайсетия й рожден ден.

Загледа се в умелите движения на Мег: с лекота нанасяше фон дьо тен, руж, сенки, туш за мигли и червило.

Кортни се приближи и с няколко бързи движения на четката усука косата й и я прибра зад ушите.

— Изглеждаш страхотно — увери я тя.

— Така е — съгласи се Мег.

Мег тъкмо развърза найлоновата пелерина и Джери отвори вратата на микробуса.

— Готова ли си, Реджина? — попита той.

— Предполагам.

На път към къщата Джери се опита да я успокои:

— Притесняваш се, знам, но няма смисъл, Реджина. Дори Хелън Хейс е имала сценична треска преди всяко излизане на сцената.

— За мен е необичайно — опита се да обясни Реджина. — Занимавам се с недвижими имоти. Сутринта се сетих как се провалих при презентация на къща за продан само защото се притесних от писмото, с което ме канехте да участвам в предаването. А собственичката, седемдесет и шест годишна жена, искаше бързо да се премести. Осъществих продажбата едва два месеца по-късно, и то за трийсет хиляди по-малко от очакваната цена. Щом си получа парите от това предаване, ще върна комисионата си на възрастната жена.

— Такива като теб са изключение — отбеляза Джери и отвори вратата на верандата към кухнята.

Реджина се сети, че по-рано сутринта този вход беше затворен.

— В момента няма никого на верандата, а и Джейн не се мярка — отбеляза Джери. — Може би си почива.

Къде са другите, запита се Реджина, докато вървяха по коридора към кабинета. Нима се страхуват да са заедно?

„Нямаме си доверие — заключи тя. — Всяка от нас имаше причина да убие Бетси, но моята беше най-основателна.“

Лори Моран и Алекс Бъкли я чакаха в кабинета. Помощничката на Лори — Грейс — стоеше отстрани. Техник оправяше нещо по осветлението. Операторът бе заел мястото си.

Без да я канят, Реджина седна до масата срещу Алекс. Започна да стиска и отпуска ръце. Престани, смъмри се тя. Чу Лори да я поздравява и отвърна любезно.

Алекс Бъкли я приветстваше с „добре дошла“, но й се стори, че е леко враждебен. Кога ли ще извади на бял свят предсмъртното писмо на баща й, запита се тя.

— Първи дубъл — обяви режисьорът и започна да отброява: — Десет, девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно!

Алекс започна:

— Сега разговаряме с третата от четирите почетни домакини на абсолвентската галавечер — Реджина Калари. Реджина, благодаря, че се съгласи да участваш в предаването. Израснала си в този град, нали?

— Да.

— Но въпреки това, доколкото разбрах, не си идвала тук почти от времето след галавечерта и смъртта на Бетси Бонър Пауъл.

Трябва да звуча спокойно, напомни си Реджина.

— Сигурно и другите са го казали: нас четирите ни третираха като заподозрени в убийство. Вие бихте ли останали тук при това положение?

— Преместила си се във Флорида малко след това. Майка ти те последвала.

— Да.

— Тя не почина ли много млада?

— Беше на петдесет.

— Как би я описала?

— Жени като нея правят много добрини, но ненавиждат да са в светлината на прожекторите.

— Какви бяха взаимоотношенията й с баща ти?

— Бяха сродни души.

— Той с какво се занимаваше?

— Купуваше големи губещи компании, стабилизираше ги и после ги продаваше с голяма печалба. Жънеше солидни успехи.

— После отново ще се върнем на него. Да поговорим за галавечерта, от момента, когато всички сте се събрали в кабинета.

Лори слушаше и наблюдаваше, докато Реджина повтаряше разказа на останалите момичета. Непрекъснато пълнели чашите с вино, обсъждали тържеството, присмивали се на роклите на някои от по-възрастните дами… Описанието как са открили тялото на Бетси припокриваше разказа на другите абсолвентки.

— Бяхме млади. Сигурно знаете, че всичките имахме вземане-даване със семейство Пауъл — говореше Реджина. — Но аз бях спокойна и се радвах да съм с останалите. Пълнехме чашите с вино и излизахме, за да пушим. Клеър дори се шегуваше колко строго бди пастрокът й за цигари. Все напомняше: „Палете чак в края на верандата. Има нос като хрътка“. Обсъждахме бъдещите си планове. Нина заминаваше за Холивуд. Винаги получаваше главните роли в пиесите в гимназията и в колежа, а и майка й беше актриса. Дори се смееше как още не е престанала да я тормози, че именно тя е повикала Клеър и майка й в ресторанта и така Бетси и Роб Пауъл се запознали.

— Клеър как реагира на това? — бързо попита Алекс.

— Каза: „Имала си късмет, Нина“ — отвърна Реджина.

— Какво значи това? — учуди се Алекс.

— Имам известни подозрения — отговори Реджина, — но наистина не знам.

— Да се върнем малко назад — предложи Алекс. — Виждал съм снимки на къщата ви. Много е красива.

— Да, вярно е. Пък и беше уютен и топъл дом.

— Но всичко се е променило, когато баща ти вложил състоянието си в начинание на Робърт Пауъл.

Реджина се досети накъде бие той. „Внимавай — предупреди се тя. — Търси мотив ти да си убила Бетси.“

— Сигурно е било трудно да се примириш, че всичките пари на баща ти са изчезнали в онази инвестиция.

— На мама й беше тъжно, но не се озлоби. Обясняваше, че татко винаги се е възползвал от възможностите да забогатее и няколко пъти бил слагал всичките яйца в една кошница. От друга страна, никога не е бил безразсъден.

— И дружбата ти с Клеър продължи, така ли?

— Да, докато всички не напуснахме Сейлъм Ридж. По неписано споразумение се въздържахме да поддържаме контакти една с друга след смъртта на Бетси.

— Какво изпитваше, когато идваше в тази къща след смъртта на баща си?

— Рядко идвах. Робърт Пауъл не обичаше приятелките на Клеър да се навъртат наоколо. По-често се събирахме в дома на някоя от другите.

— Тогава защо е организирал галавечерта за вас?

— Било е идея на Бетси, предполагам. Някои от приятелките й правеха балове по случай завършването на децата си. Искала е да ги надмине.

— За какво си мислеше вечерта на събирането?

— Татко ми липсваше. Мислех си колко по-хубава щеше да е вечерта, ако той беше жив. Мама също беше сред гостите. Виждах, че същите мисли се въртят и в нейната глава.

— Реджина, на петнайсет си открила тялото на баща си — смени темата Алекс.

— Да — отвърна Реджина тихо.

— Щеше ли да ти е по-леко, ако беше оставил предсмъртно писмо? Ако се беше извинил за самоубийството си и финансовия крах? Ако за последен път те беше уверил, че ви обича? Дали на теб и майка ти щеше да ви е по-леко?

Съвсем живо си припомни: чувстваше се щастлива, безгрижно караше колелото по алеята, морският въздух изпълваше дробовете й, натисна копчето, за да отвори вратата на гаража… Видът на четирийсет и пет годишният й баща, увиснал на примката, едната ръка вдигната, сякаш в последния миг е променил решението си, срути цялата идилия.

— Дали бележка щеше да промени нещата? — повтори Реджина задавено. — Та татко беше мъртъв.

— Виниш ли Робърт Пауъл, задето баща ти изгуби всичко при инвестицията?

Привидното й овладяно поведение изчезна.

— Виня двама души! Бетси така дейно е мамила татко, както и Пауъл!

— Откъде знаеш, Реджина? Да не би баща ти все пак да е оставил предсмъртно писмо? — Алекс изчака малко, а после заяви уверено: — Оставил е, нали?

Реджина чу как шепне задавено:

— Не… Не… Не…

Той не откъсваше от нея поглед, пълен със съчувствие, но същевременно и изпитателен.