Под кожата ми

79.

Нина опакова багажа си. После й сервираха вечерята в стаята. Докато без особено желание взимаше хапка от поръчаното кордон бльо, телефонът й звънна. За нейно смайване се обаждаше Грант.

— Нямам търпение да разбера как мина интервюто — обясни той. — Алекс Бъкли е всеизвестен с умението си да разтърсва свидетелите.

— При мен изпълнението му беше достойно за „Оскар“ — увери го Нина. — Чакай само да го видиш.

— Звучиш доста унила.

— Защото съм — призна тя.

— Гледай да се отърсиш, макар че те разбирам. Бях свидетел по дело за измама преди двайсет години. Никак не беше приятно.

„Приятно“? Каква дума, мислеше си Нина, докато Грант каканижеше, че няма търпение да я види, и й пожелаваше лек полет.

Отпи голяма глътка водка от чашата до чинията с вечерята. „Дали пък, ако обещая на майка да й дам всичките пари, които останат след разплащането с Джош, тя най-после ще остане доволна? Особено когато разбере, че високопоставен продуцент като Грант излиза с мен!“