Под кожата ми

36.

Робърт Пауъл се събуди по-рано от обикновено. До седем и петнайсет беше изпил две чаши кафе. От мястото, където седеше в трапезарията, виждаше целия заден двор; гледката обикновено му доставяше наслада. Днес обаче, независимо от разцъфналите край верандата розови храсти и пръските от фонтана, проблясващи на слънцето, изражението му бе недоволно. Филмовото студио бе оставило два огромни микробуса до къщата отзад и Джейн знаеше, че тази гледка дразни господин Роб не по-малко, отколкото дразнеше нея.

Джейн умееше да долавя настроенията му. Снощи изглеждаше почти развеселен от събитията през деня: припадъка на Нина Крейг, безсрамното флиртуване на Мюриъл и многократните й намеци за срещите им, преди Бетси да се появи на сцената.

Колко ли знаеше той за Джордж Къртис и Бетси, запита се Джейн. Преди двайсет години разнасяше на гостите хапки по време на галавечерята, когато долови осезаемото напрежение между Къртис и Бетси. Успя да мине достатъчно близо до тях, за да чуе как я заплашва. Джейн знаеше, че ако Бетси получи двайсет и пет милиона от Къртис, тя ще скрие парите, както бе сторила с бижутата, и ще продължи да живее с господин Пауъл.

Въобще не подозираш колко много знам за теб, помисли си Джейн и положи огромно усилие да възпре порива си да потупа господин Пауъл по рамото. „Да му напомня ли, че се съгласи днес да снимат в дома му, а той да отиде в офиса си, понеже не е нужен на екипа?“ Но тя нито го докосна по рамото, нито го подкани да отиде в офиса. Знаеше колко много ще го шокира с подобна волност. Вместо това му предложи още кафе. Той отказа учтиво, а после бързо излезе от стаята.

Вчера видя любопитния Джош да тършува из чантите, оставени от участничките върху масата на верандата. Прибра нещо от една от тях. Не беше сигурна от чия чанта го взе, защото го направи изключително ловко. Какво ли интересно беше открил? Тя отдавна беше наясно със страстта му да записва хората, които вози. На Бетси — „госпожа Пауъл“, поправи се Джейн презрително — това не й се харесваше. Той нямаше да се задържи дълго на тази работа, ако тя бе останала жива, прецени икономката.

Какво взе той от чантата? Знаеше, че ако това нещо би донесло полза на господин Пауъл, Джош ще му го покаже и — като куче, което получава ласка от господаря си — ще прибере няколкостотин допълнителни долара в джоба.

— Джейн, не желая да виждам никого тази сутрин — обяви господин Пауъл. — Имам да провеждам доста телефонни разговори от кабинета. Снимачният екип ще си подсигури храната и затова не е необходимо да им поднасяш каквото и да било. Екипът ще ползва тоалетната на павилиона при басейна. Другите да минават през верандата и кухнята, за да използват тоалетната в къщата. Не искам никой от тях да се качва горе или да се разхожда из къщата. Ясно ли е?

Какво се бе променило така драстично от предишната вечер, когато той видимо се забавляваше, запита се Джейн. Или се страхуваше от интервюто очи в очи с онзи адвокат, Алекс Бъкли? Джейн бе направила справка за Бъкли, а и го бе виждала по телевизията при обсъждания на различни престъпления. Очакваше на даден етап и на нея да зададе въпроси.

„Е, почти трийсет години не съм се издавала какво мисля. Положително ще съумея да продължа да пазя тайните.“ Джейн се усмихна, сещайки се за бижутата, които прибра от скривалището на Бетси, след като намериха трупа. В присъствието на господин Пауъл Бетси никога не бе слагала обиците, пръстена и колието — подарък от Джордж Къртис. Пазеше ги за срещите с Къртис, когато съпругът й отсъстваше от града. Господин Пауъл определено не знаеше за тях, а Джордж Къртис никога нямаше да ги потърси.

„Питам се дали през всички тези години Къртис се е чудил бижутата ще се намерят ли и ще се разкрие ли, че са подарък от него. Все пак на тържеството заплаши Бетси, а и живее на десет минути път пеша. Е, ако възникне подозрение, че господин Пауъл или аз имаме нещо общо със смъртта на Бетси, ще се престоря, че току-що съм ги открила, и ще обвинят господин Джордж Къртис за убийството.“

Удовлетворена от мисълта, че бижутата са скрити на сигурно място в апартамента й, Джейн взе оставената от Робърт Пауъл чаша и като я допря с чувственост до устните си, доизпи кафето му.