— Оказах се права — прошепна Лори, след като затвори телефона. — Според доктор Морис татко е под наблюдение в момента, за да се уверят, че е добре. Дали да му вярвам?
— Лори, какво точно каза лекарят? — попита Алекс.
— Снощи татко е имал учестено сърцебиене. Знам от какво го е получил. Страхува се за мен заради това предаване. Той смята един от тези шестима за убиец, който, поставен под напрежение, може да загуби самоконтрол.
Звучи логично, помисли си Алекс, но на глас каза:
— Лори, хайде довечера след работа да те заведа направо в болницата. Не чакай служебната кола. Джери и Грейс ще се погрижат за останалото тук. — И импулсивно добави: — Ще те изчакам, докато си при него, а после ще хапнем, ако нямаш други планове.
— Тази вечер възнамерявах да отидем за хамбургери с татко. Като първокласно бивше ченге ще настоява да научи всички подробности как е минал денят тук.
— Тогава му дай пълен отчет, а после заедно ще хапнем хамбургери — настоя Алекс.
Лори се колебаеше. При така стеклите се обстоятелства не си представяше как ще отиде сама в ресторант. Присъствието на Алекс Бъкли й действаше успокояващо. А и ще обсъдим проведените интервюта, докато сме заедно, прецени тя.
— Добре, приемам. — Усмихна се леко, а после подвикна: — Джери, кажи на Алисън Шефър да дойде.
Тонът й отново бе станал делови и авторитетен.