Под кожата ми

32.

Затварянето на врата събуди Род в четири сутринта.

— Али — извика той.

Запали осветлението. Вратата към всекидневната беше отворена и той видя, че Алисън не е там. Надигна се и се присегна за патериците. След толкова години „тренировки“ ръцете му бяха станали яки и жилави и той умееше да се придвижва бързо. Алисън отново ли ходеше насън? Погледна в банята и в будоара. Нямаше я. Пристъпи към входната врата и рязко я отвори. Видя Алисън бавно да крачи по коридора.

Настигна я в момента, когато тя застана в началото на стълбището към фоайето на хотела.

Хвана я за ръка и започна нежно да шепне името й. Тя примигна и се извърна към него.

— Всичко е наред, всичко е наред — повтаряше той с успокоителен тон. — Сега ще се върнем в леглото.

Едва влезли в стаята, Алисън се разплака.

— Род, Род, отново ходех насън, нали?

— Да, но няма страшно. Всичко е наред.

— Род, по време на галавечерта бях бясна. Хората ме разпитваха дали ще следвам медицина. Обяснявах, че преди това се налага да поработя поне година. Щом Бетси ми попаднеше пред очите, си мислех: „Ето тази ме лиши от стипендията, за да стане член на онзи снобски клуб“. — Сведе гласа си до шепот: — През нощта след събирането отново ходех насън. Когато се събудих, осъзнах, че излизам от стаята на Бетси. Изпитах благодарност, задето не ме е чула. Възможно ли е аз да съм я убила?

Следващите й думи се удавиха в ридания.