Под кожата ми

26.

Най-после всички си тръгнаха. В края на деня Джейн виждаше, че на господин Пауъл му е писнало от „гостите“.

Щом и последната кола се изниза от алеята, той влезе в кабинета си, следван по петите от Джейн, която го попита дали иска коктейл.

— Джейн, четеш ми мислите. Налей ми един скоч. Нека бъде двоен и без лед.

За по-късно беше приготвила любимата му вечеря: сьомга с аспержи, зелена салата и пресен ананас със сироп.

Когато оставаше вкъщи, обичаше да вечеря в осем в малката трапезария. Тази вечер обаче не изяде всичко и пропусна обичайните комплименти колко вкусно е било. Вместо това каза:

— Не съм много гладен. Ще прескоча десерта.

Стана и хлътна отново в кабинета.

Джейн разчисти масата и приведе кухнята в обичайния ред за пет минути.

После се качи, приготви му леглото, сложи климатика на двайсет градуса и постави гарафа с вода и чаша на нощното шкафче.

Най-накрая подреди пижамата, халата и чехлите. Ръцете й нежно погалиха хавлията му, докато я закачаше в банята.

Понякога господин Пауъл се задържаше в кабинета няколко часа, гледаше телевизия или четеше. Падаше си по класическите филми и на следващото утро ги коментираше пред нея.

— Гледах два филма на Хичкок, Джейн. Никой не умее да гради напрежение като него.

Ако денят в офиса е бил тежък, след вечеря той се качваше направо горе, преобличаше се и четеше или гледаше телевизия във всекидневната към спалнята.

Друг път канеше седем-осем души на коктейли и вечеря.

Рядко изневеряваше на рутината си и това правеше нещата лесни за Джейн.

Безпокояха я вечерите, когато излизаше, а от бележника му с ангажименти тя узнаваше, че ще води жена в клуба.

Но това се случваше рядко, а и той не се виждаше с една жена повече от два-три пъти.

Всичко това се въртеше в ума на Джейн, докато довършваше подготовката за нощта.

Последното й задължение за деня, когато господин Пауъл беше вкъщи сам, бе да му се обади, за да провери дали се нуждае от още нещо. После се оттегляше в апартамента си.

Тази вечер той седеше в големия фотьойл в кабинета си, с вдигнати върху отоманката крака; бе опрял лакти на страничните облегалки, а дланите му лежаха в скута. Телевизорът не беше включен, в близост не се виждаше нито списание, нито книга.

— Добре ли сте, господин Пауъл? — попита тя разтревожена.

— Просто мисля, Джейн — отвърна той и извърна леко глава. — Всички спални са подготвени, нали?

Джейн се постара той да не забележи раздразнението й, задето е допуснал, че някоя от стаите в къщата може да не е в идеален вид.

— Естествено, сър — увери го тя.

— Провери ги още един път. Знаеш, че съм поканил всички да преспят тук утре вечер. Ще им осигурим нещо средно между закуска и обяд, преди да ги изпратим по живо, по здраво да си вървят. — Веждите му се стрелнаха нагоре и той се усмихна загадъчно, но се постара тя да не види. — Ще бъде доста интересно, не мислиш ли, Джейн?