Под кожата ми

47.

Тъй като работната му стая се намираше в съседство с кабинета, където сега течеше активна дейност, Робърт Пауъл предпочете да се качи в покоите, които обитаваше с Бетси през деветте им години брак. Троснато поиска прясно приготвено кафе и Джейн го последва с чайник. Доловила лошото му настроение, тя затвори вратата на спалнята му, за да приготви тихо и бързо стаята. Прескочи обичайното минаване с прахосмукачка, защото знаеше колко го дразни шумът. Приключи и през вратата на спалнята слезе долу.

Робърт за пореден път се питаше дали не е направил голяма грешка, като покани момичетата — жените, поправи се той саркастично — да направят възстановка на случилото се преди двайсет години. Дали прогнозата на лекаря му го тласна към тази идея? Или перверзна необходимост отново да ги види и да си поиграе с тях, както Бетси го правеше през годините? Нима бе попил толкова много от личността й, че вече бе загубил своята? Всяка абсолвентка имаше причина да убие Бетси; това той знаеше отлично. Щеше да е интересно дали някоя от тях ще рухне при интервюто — разпита, поправи се пак той — на Алек Бъкли. Не без основания очакваше Бъкли веднага да надуши предварително подготвен отговор.

Пауъл не би се поколебал да се обзаложи, че всяка абсолвентка е премислила внимателно какво ще говори очи в очи с Бъкли. Например ще започне с първите си впечатления, след като е нахълтала в стаята на Бетси след неговите викове.

Сякаш вчера влезе в спалнята й с чашата кафе, което тя настояваше да е вряло, „за да се усеща вкусът на зърната“.

Роб погледна белезите по ръцете си, резултат на влизането му в стаята, където я видя с възглавница върху лицето. Подаваха се част от дългите й руси коси, а ръцете й все още стискаха краищата на възглавницата. Очевидно се беше борила да я отмести.

Помнеше, че извика името й и се опита да не разлее кафето, но коленете му се подгънаха. Помнеше и наведената над него Джейн с нескопосаните й опити да му окаже първа помощ. Момичетата стояха около леглото като призраци. Следващото, което помнеше, бе пробуждането си в болницата и жестоката болка в ръцете.

Робърт Пауъл се облегна на стола. Време беше да слезе долу и да проведе няколко делови разговора. Преди да го направи, за миг се запита какво ли разказва Клеър на Бъкли.

Даде си сметка, че онова, което някога му се струваше забавно, вече не възбужда интереса му. Сега единствено му се искаше тези жени да се махнат от къщата му и през малкото оставащо му време да възобнови спокойния си и приятен живот.