Под кожата ми

33.

Лио Фарли изпрати Лори с такси. Настоя шофьорът да изчака, за да види как портиерът отваря вратата, а после заключва след нея.

Повече нищо не мога да направя, помисли си той. Облегна се на седалката и въздъхна уморено. Изкара дълъг ден, през който освен всичко друго и доста се тревожеше за заминалия на лагер Тими.

Толкова дълбоко бе потънал в мислите си, че не забеляза кога таксито спря пред жилищната му сграда на съседната пряка.

Тони, портиерът, чакаше да му отвари вратата. Лио обикновено изскачаше от таксито, но тази вечер, след като плати, се раздвижи бавно и посегна към ръката на Тони, за да успее да се изправи.

В следващия миг отново го усети: учестеното биене на сърцето, което предвещаваше нов пристъп на премаляване. Тони още го чакаше да слезе, когато Лио се сети, че лекарят го предупреди — категорично го предупреди — да бъде нащрек, ако сърцето му започне да бие, все едно е излязъл извън контрол локомотив. „Веднага иди в болница, Лио — бяха думите му. — Мнозина получават сърцебиене, но при теб е по-сериозно. Налага се сърцето ти веднага да бъде успокоено.“

Лио погледна Тони и промърмори:

— Сетих се, че забравих нещо у дъщеря си. Ще се върна и може дори да преспя там.

— Добре, сър. Лека нощ.

Изчака Тони да затвори вратата. После Лио неохотно нареди на шофьора да го откара до болница „Маунт Синай“.

Поне е на няколко преки, помисли си той и отново провери бързо зачестяващия си пулс.