Под кожата ми

40.

Ръцете на Реджина трепереха така силно, че едва успя да издърпа тениската над главата си. Лори Моран ги предупреди да се облекат семпло. Беше им осигурила реплики на дрехите, с които бяха облечени, когато полицията пристигна, след като откриха тялото на Бетси. Тогава прибраха пижамите на момичетата като улики, а самите те изчакаха в кабинета, докато дойде време да ги разпитат.

Реджина беше облечена с червена тениска с дълги ръкави и джинси. При мисълта да се облече по сходен начин й прималяваше. Изпитваше чувството, че премахват защитните слоеве, които изграждаше около себе си от двайсет години.

Подобно облекло й навяваше спомени как седяха сгушени една в друга; не им позволяваха да отидат до кухнята било за чаша кафе, било за парче препечен хляб. И Джейн остана с тях в кабинета, независимо от молбите й да се качи в линейката с господин Пауъл, за да го придружи до болницата.

Кой беше задигнал предсмъртното писмо на баща й от чантата? Какво възнамеряваше да прави този човек с него?

Ако попадне у полицията, имаше вероятност да я арестуват, задето го е укрила. И без това подозираха, че ако е имало такова, тя го е взела, макар при разследването на смъртта на баща й Реджина упорито да отричаше наличието на писмо. Крадецът на писмото можеше да снабди сега полицията с всичко необходимо, за да я обвинят за убийството на Бетси.

Очите на Реджина се напълниха със сълзи.

На деветнайсетгодишния й син Зак му стигна акъла да унищожи копието, направено от нея, а и се бе опитал да открие оригинала. Не успя и затова изрично я помоли да не го носи със себе си.

Какво ще стане с живота му, ако я арестуват и я обвинят в убийството на Бетси?

Замисли се за момченцето, което се отбиваше в брокерския й офис след училище, ако не беше на тренировка, и й помагаше да сгъва и разпраща рекламни материали за агенцията из областта. Неизменно изпадаше във възторг, ако някой откликнеше на обявата. Двамата бяха много близки; осъзнаваше какъв късмет е извадила в това отношение.

Закуската на Реджина пристигна. Тя се опита да изпие кафето и да изяде кроасана, но те заседнаха в гърлото й.

„Трябва да се стегнеш — нареди си сама. — Ако си прекалено нервна при разговора с адвокат Алекс Бъкли, само ще влошиш нещата.

Моля те, Господи, дай ми сили да се справя.“

Телефонът иззвъня. Колата беше пристигнала да я откара до имението на Пауъл.

— Сега слизам — обяви Реджина, но не успя да скрие потреперването в гласа си.