Под кожата ми

24.

Синеокия наблюдаваше с жив интерес как Лори Моран, поела нещата здраво в ръце, режисира снимането.

Доста я бива, прецени той, докато тя проверяваше дали камерите са точно под желания от нея ъгъл.

В един момент му направи знак да се приближи. Бруно дотича.

Тя му се усмихна и го помоли да отстрани допълнителната растителност, която бе поставил сутринта.

— Прекрасни са — увери го Лори, — но ги нямаше, когато правихме снимки тук миналата седмица.

Бруно започна да се извинява надълго и нашироко. През цялото време трепереше вътрешно от вълнение, че е толкова близо до плячката си. Толкова е хубава, помисли си той. Би било жалко да обезобрази лицето й. Няма да го направи.

Докато стоеше така близко до нея, в ума му започна да се оформя нов, чудесен план.

Преди пет месеца проникна в компютъра и телефона на Лио Фарли. Оттогава знаеше всичко за движението и ангажиментите на Лори, Тими, а и на самия Лио. Компютърните курсове, които изкара онлайн, наистина си заслужаваха, даде си сметка той сега.

Знаеше, че Тими е в лагер „Маунтънсайд“. Намираше се само на четири часа път с кола оттук.

Всички занимания на Тими в лагера бяха вписани в компютъра на Фарли. Най-интересно се оказа, че между седем и осем вечерта имаше свободно време и на лагерниците им позволяваха да се обадят или на тях да им се обадят по телефона.

Следователно след осем вечерта Лори не очаква да разговаря с Тими през следващите двайсет и четири часа.

Как да убеди ръководителя на лагера да му позволи да вземе Тими, без да събуди подозренията му?

Това се питаше Синеокия, докато се навърташе ненатрапливо наоколо, готов веднага да оправи и най-малката поразия по моравата или сред храсталаците.

Успя дори да побъбри с мъжа и жената, които постоянно кръжаха около Лори.

Джери и Грейс. И двамата — млади. Животът беше пред тях. Надяваше се да не са прекалено близо до Лори, когато настъпи моментът тя да умре.

Който наближаваше. О, да!

Синеокия наблюдаваше с известно съжаление как прибират техниката в края на снимачния ден. От разговорите помежду им разбра, че ще дойдат отново в осем на следващия ден и тогава ще започнат да снимат абсолвентките.

Предпазлив, както обикновено, а и според инструкциите на работодателя си, той звънна в офиса на „Идеални терени“ и поиска да го вземат след петнайсет минути.

Микробусът пристигна, но Синеокия се разочарова донякъде, защото зад волана седеше Дейв Капо. Дейв беше прекалено любопитен.

— Е, Бруно, ти откъде си? Винаги ли си се занимавал с градинарство? С жената те каним на вечеря. Ти ще определиш кога. — Дейв му намигна дружелюбно. — Между нас казано, е готова на всичко, за да й разкажеш за четирите абсолвентки. Коя, мислиш, го е извършила?

— Защо не го направим ден-два след като приключат тук? — подметна Синеокия.

Дотогава, помисли си той, с малко късмет ще съм се омел, а ти и жена ти определено ще обсъждате нещо друго.