Под кожата ми

43.

Във вторник сутринта Джош откара бентлито да го измият ръчно. Господин Роб много държеше да го поддържа идеално. Джош седна в чакалнята.

Не спираше да се възхищава от себе си, че измисли как абсолвентките да прослушат записите му. Ще постави касетофона в будоара до кухнята. Там имаше тоалетка и огледало на разположение на гостенките: да си освежат грима или да си оправят прическата. Ще даде касетки на Нина, Реджина и Алисън и ще им обърне внимание, че не е безинтересно да прослушат какви разговори са водили в колата, а цената да унищожи копията е петдесет хиляди долара.

И трите щяха да се паникьосат, в това беше сигурен. Клеър не бе продумала и думичка, докато я возеше, затова за нея нямаше касетка. Жалко, защото Джош бе готов да се обзаложи, че от всички тях тя има най-много за казване.

Разполагаше и с предсмъртното писмо, което Реджина бе скрила в чантата си. Джош се бе поколебал дали да го даде на господин Роб, или да му измисли по-добро приложение. Отговорът му хрумна изневиделица: ще поиска от Реджина сто хиляди долара или повече, за да й го върне. Ако тя откаже, ще я заплаши, че ще отиде направо в полицията. Писмото би отстранило напълно каквито и да било подозрения относно съпричастността към убийството на господин Роб, Джейн и останалите абсолвентки.

А Джош ще се превърне в герой и в гражданин за пример, ако предаде бележката на полицейския комисар. Но полицията можеше да го запита защо е ровил в чантите на дамите. Нямаше убедителен отговор на този въпрос и се надяваше да не му се наложи да го търси.

Господин Роб не му нареди да доведе някоя от абсолвентките тази сутрин. Вместо това доста суховато му каза да се върне в къщата, след като приключи в сервиза.

Господин Пауъл беше видимо разстроен от присъствието на всички тези хора в дома си. Те вероятно не просто събуждаха спомени, но и му напомняха за подозренията и към него, а той отчаяно искаше да изчисти името си.

Подобно на Джейн и Джош бе успял да прочете тайно завещанието на работодателя си. Господин Роб оставяше десет милиона на „Харвард“ за стипендии на талантливи студенти и пет милиона на колежа „Уейвърли“, откъдето бе получил почетен докторат, а и вече дари библиотеката „Робърт и Бетси Пауъл“.

Алисън Шефър беше учила в „Уейвърли“. Джош се сети, че от четирите момичета тя се бе учила най-добре. Все говореше за мечтата си да следва медицина, но вместо това четири месеца след галавечерта се омъжи за Род Кимбъл.

Джош се питаше защо тя не доведе Род на галавечерта. Е, всичко е възможно. Може например да са се скарали.

Собственикът на сервиза се приближи и му съобщи, че колата е готова. Това сложи край на размислите на Джош, но не преди да обобщи: господин Роб трябва да е доста болен, за да е приготвил окончателното си завещание.

Но докато влизаше в бентлито, му хрумна вероятността да има и други причини господин Роб да се съгласи предаването да се осъществи.