Беше дълъг ден. С Джери и Грейс Лори уточни в офиса си безброй подробности, за да е сигурна, че всичко е готово за първия снимачен ден.
Най-накрая се облегна и обяви:
— Това е. Заровете са хвърлени. Сега не сме в състояние да направим нищо повече. Всички абсолвентки са тук и утре ще се срещнем с тях. Работният ни ден започва в девет сутринта. Господин Пауъл обеща икономката да приготви кафе, плодове и кифли.
— Смайващо е — обади се Джери. — Твърдят, че не са се свързвали помежду си през всички тези години, но няма начин да не са проверявали от време на време в Гугъл какво става с другите. Поне аз бих постъпил така на тяхно място. Леля ми постоянно рови в Гугъл, за да разбере какво прави бившият й съпруг.
— Срещата, поне в началото, ще бъде неловка, предполагам — угрижено отбеляза Лори. — Но дълго време са били близки приятелки и са минали през ада, когато полицията ги е разпитвала.
— Нина Крейг споменала пред репортер, че всяка от тях била заподозряна за убийството на Бетси и детективът я посъветвал да даде показания, с които да им помогне, за да получи по-лека присъда — съобщи Джери. — Доста плашещо е било.
— Продължавам да не разбирам защо някоя от абсолвентките би искала да убие Бетси Пауъл — поклати глава Грейс. — Отпразнуват завършването си с пищно събиране. Животът е пред тях. На филмите от галавечерта всичките изглеждат щастливи.
— Ами ако някоя не е била толкова щастлива, колкото изглежда? — намеси се Лори.
— Ето как виждам нещата аз — продължи Грейс. — Дъщерята на Бетси — Клеър, определено няма причина да убива майка си. Винаги са били изключително близки. Бащата на Реджина Калари загубил парите си, като ги инвестирал в начинание на Пауъл, но дори майка й признала, че Пауъл многократно го е предупреждавал за вероятността да спечели много пари, но не бива да залага повече, отколкото може да си позволи да загуби. Майката на Нина Крейг е излизала с Пауъл по времето, когато той се запознал с Бетси, но само ако си луд, би удушил човек поради такава причина. Алисън Шефър се омъжила за приятеля си четири месеца след завършването. Той вече бил футболна звезда с договор за няколко милиона. Каква причина ще има тя да затисне лицето на Бетси Пауъл с възглавница? — Докато говореше, Грейс вдигаше пръст след пръст, за да подчертае думите си. — Онази икономка с киселото изражение е била наета от Бетси — продължи тя. — Според мен е било планиран обир, но нещо се е объркало. Къщата е огромна. Има плъзгащи се стъклени врати навсякъде. Алармата е била изключена. Една врата е била отключена. Всеки е можел да влезе. Според мен е бил човек, хвърлил око на изумруденото колие и обиците. Струват цяло състояние. Не забравяйте, че една от обиците е била на пода в спалнята й.
— Някой от тълпата вероятно се е „самопоканил“ — съгласи се Лори. — Част от гостите са питали удобно ли е да доведат приятели. Във филмите има няколко души, които никой не се наема да идентифицира. — Направи кратка пауза и продължи. — Е, дано предаването помогне истината да изскочи наяве. Тогава Пауъл, икономката и абсолвентките определено ще се радват, че са приели да участват.
— Те вече се радват — подметна Джери. — Триста хиляди долара не са малка сума. Ще ми се някой да ги предложи на мен.
— Ако ги предложат на мен, ще си купя нов апартамент, до който да се изкачвам само четири етажа — въздъхна Грейс.
— Излезе ли, че някоя от тях го е направила, Алекс Бъкли с удоволствие ще я защитава — обади се отново Джери. — При неговите тарифи парите бързо ще се стопят.
Алекс Бъкли, известен адвокат по наказателно право, щеше да е водещ на предаването и щеше да проведе индивидуални интервюта с Пауъл, икономката и четирите абсолвентки. Трийсет и осем годишният експерт често се явяваше по телевизията и участваше в обсъждания на големи престъпления.
Прочу се, когато защитаваше крупен предприемач, обвинен в убийството на бизнес партньора си. Въпреки неблагоприятните улики Бъкли успя да го изкара невинен. Пресата обяви това за ужасно потъпкване на справедливостта. Десет месеца по-късно съпругата на бизнес партньора се самоуби, но остави бележка, че тя е убила мъжа си.
След като изгледа безброй записи с Алекс Бъкли, Лори го оцени като идеалния водещ за предаването.
Налагаше се обаче да го склони да приеме.
Звънна в офиса му и си уговори среща.
Секунди след като я въведоха при него, се наложи той да проведе спешно телефонен разговор. Седнала пред бюрото му, Лори имаше възможност внимателно да го огледа.
Тъмна коса, синьо-зелени очи, подчертани от черните рамки на очилата, решителна брадичка и висока атлетична фигура, която — да, бе проучила и това — го бе превърнала в баскетболна звезда в колежа.
След редица телевизионни предавания прецени, че хората инстинктивно харесват и се доверяват на този тип мъже. Именно такива качества търсеше у водещия на шоуто. Начинът, по който той убеждаваше в момента събеседника си да не се притеснява, затвърди намеренията й.
Бъкли приключи телефонния разговор и й отправи топла и искрена извинителна усмивка. Но първият му въпрос: „Какво мога да направя за вас, госпожо Моран?“, обаче й подсказа да не му губи времето.
Лори се бе подготвила, говореше сбито, ентусиазирано и по същество.
По едно време Алекс Бъкли се облегна на стола и обяви:
— За мен ще е изключително интересно да участвам в предаването, госпожо Моран.
— Лори, бях сигурен, че ще ти откаже — сподели Джери сега.
— Едва ли нашите пари са достатъчна компенсация за Бъкли. По-скоро ме гризеше подозрението, че го интересува нерешеният случай около абсолвентската галавечер. Слава богу, оказах се права.
— Така е — съгласи се Джери сърдечно. — Ще се справи чудесно.
Наближаваше шест часът.
— Да се надяваме — промълви Лори и се изправи. — Достатъчно се трудихме за днес. Хайде да приключваме.
Два часа по-късно, докато пиеха кафе, Лори сподели с баща си:
— Както казах на Джери и Грейс днес, заровете са хвърлени.
— Това какво значи? — попита Тими.
Тази вечер не побърза да поиска разрешение да стане от масата след десерта.
— Значи, че съм направила всичко възможно и утре сутринта започваме да снимаме хората в предаването.
— Поредица ли ще бъде? — поинтересува се Тими.
— От твоите уста в Божиите уши — разпалено възкликна Лори и се усмихна на сина си.
Толкова прилича на Грег, помисли си тя. Не само външно, но и изражението, което придобива, когато задълбочено обмисля нещо.
Винаги разпитваше върху какъв проект работи в момента. Тя му описа този най-общо като „събиране на четири приятелки, израснали заедно, които не са се виждали от двайсет години“.
Тими веднага бе попитал:
— Защо не са се виждали?
— Защото са живели на различни места — отвърна Лори честно.
Последните няколко месеца не бяха леки, даде си сметка тя, не само заради напрежението от подготовката на предстоящото предаване. На двайсет и пети май Тими получи първото си причастие и тя не успя да спре сълзите, които покапаха иззад тъмните й очила. Грег трябваше да е тук. Грег трябваше да е тук, но никога няма да присъства на важните събития в живота на Тими. Нито на причастията, нито на завършването, нито на сватбата му. На нищо няма да присъства. Тези мисли не преставаха да се въртят в ума й, докато правеше отчаяни опити да спре да плаче.
Лори съобрази, че Тими я наблюдава с напрегнато изражение.
— Мамо, изглеждаш тъжна — промълви той стреснато.
— Не съм — увери го тя, преглътна буцата в гърлото си и му се усмихна. — Защо да съм? Имам теб и дядо. Нали така, татко?
Лио Фарли знаеше какво изпитва дъщеря му. Понякога самият той се натъжаваше силно, когато си припомняше годините на съвместния им живот с Айлийн. После дойде загубата на Грег, причинена от дяволско изчадие…
Лио прогони тези мисли. Вместо това заяви сърдечно:
— А аз имам вас двамата. Е, добре — не стойте будни до късно. Всички ни чака работа сутринта.
На следващото утро Тими заминаваше на двуседмичен лагер с приятели.
Лио и Лори едва се пребориха с тревогата да не би Синеокия да разбере някак си къде отива Тими, но после си дадоха сметка, че ако изолират детето от забавления с приятелите му, ще порасне нервно и страхливо. През петте години от убийството на Грег се бореха Тими да се чувства нормално и същевременно зорко бдяха над него.
Лио лично отиде до лагера, за да се запознае с условията. Разговаря с ръководителя и получи уверение, че зорко следят връстниците на Тими, а охраната незабавно би забелязала, ако непознат се навърта наоколо.
Лио повтори пред ръководителя думите, които навремето беше крещял Тими: „Сини очи застреля татко!“. После даде описанието, получено от възрастната очевидка.
— Бил е с шал на лицето и с шапка. Среден на ръст, набит, но не дебел. Избягал е за секунди. Едва ли е особено млад, но определено умее да тича бързо.
Докато изричаше думите „тича бързо“, по неизвестна причина в съзнанието на Лио изплува образът на мъжа с ролерите, който мина край тях на тротоара през март. Вероятно защото за малко не бутна бременната жена пред нас, помисли си той.
— Още кафе, татко?
— Не, благодаря.
Лио си беше наложил да спре да опява на Лори, че повторното събиране на участниците в абсолвентската галавечер под един покрив е доста рисковано. Тя си бе наумила да го направи и нищо нямаше да я спре.
Отмести стола от масата, събра чиниите от десерта и чашите от кафе и ги отнесе в кухнята. Лори вече беше там и започваше да зарежда съдомиялната.
— Аз ще довърша — предложи той. — Ти провери отново сака на Тими. Виж дали съм сложил всичко необходимо.
— Няма нужда. Ти си най-организираният човек, когото познавам. Татко, какво щях да правя без теб?
— Много добре ще се справяш, но възнамерявам да се навъртам още известно време.
Лио Фарли целуна дъщеря си. След това думите на възрастната жена, станала очевидка на смъртта на Грег и чула убиеца да крещи на Тими: „Кажи на майка си, че тя е следващата. После е твоят ред“, изкънтяха за милионен път в главата му.
В този момент Лио Фарли реши да се навърта незабелязано из Сейлъм Ридж по време на снимките. „Като ченге мога да наблюдавам какво става, без да ме забележат — прецени той. — Ако нещо се обърка, искам да съм там.“