Ръкописът на Войнич

38

Морбиъс Франк влезе в пещерата, като бършеше мъртвешки бледото си лице с копринена кърпичка. Широкополата му шапка беше небрежно килната назад, с което приличаше на смъртта, излязла на сафари. Държеше пистолет "Глок 17"с дълъг заглушител, зловещо насочен към тях. Сиа Амиери стоеше до него, близо до подиума с трънения венец, и на фона на огромното му туловище господарят му приличаше на джудже. Франк бързо огледа обстановката, после се взря по-внимателно във венеца и в плочата под него. Направи крачка натам, но спря, сякаш се боеше да я докосне. Погледна надписа и кимна:

– Аха… значи легендите са верни. Наистина съществува. Но както в много други случаи, действителността много се различава от приказките. Оказва се, че са само няколко думи – измърмори, сякаш сам на себе си.

– Кой, по дяволите, сте вие? – попита Натали почти със страх, защото предугаждаше отговор.

Франк я огледа изпитателно.

– Леле, какво очарователно цвете си била, красавице. Нека да се представя. Аз съм доктор Морбиъс Франк. А това е моят сътрудник господин Амиери. Приятно ми е най-сетне да се запознаем лично. Чувал съм много за теб, но на живо си още по-прекрасна. Как само ни разиграваше последните дни.

– Значи ти си мръсникът, който уби баща ми!

– Тц-тц, мило дете. Какво държание, какви приказки! Смъртта на баща ти беше един неприятен инцидент. Ако се беше вслушал в гласа на разума, както приятелят ми Диего Лука, сигурно и той щеше да е с нас, и то много по-богат.

– Не е искал да ти даде Свитъка, затова си го убил – изръмжа тя.

– Баща ти беше глупак. Глупак и идеалист. Смяташе, че Свитъкът трябва да остане скрит за вечни времена. Ако се беше вслушал в здравия разум, щеше да разбере, че и аз искам това – само че срещу подходяща цена. А за Църквата няма прекалено висока цена. Следователно и двамата сме целели един и същи резултат. Той просто не ме слушаше. Жалко. Беше симпатичен и интелигентен човек, но с един фатален глупав недостатък… не като нашия сръчен герой тук. Доктор Стивън Крос, нали? – каза Франк, като насочи вниманието си към Стивън.

– Колко ще получиш за това? – обърна се криптологът към Лука, без да обръща внимание на Франк.

– Повече от достатъчно – отговори духовникът.

– О, не бъди срамежлив, приятелю – намеси се пак Франк. – Не искаме хората да си помислят, че се продаваш евтино. Това е последното, което може да се каже за теб. Сумата е сто милиона долара, младежо. Като благодарност за дългогодишната служба.

Стивън подсвирна:

– Толкова ли струва една душа в наши дни? И аз отдавна щях да продам своята, ако знаех, че има кой да ми даде толкова пари.

Франк се засмя, искрено развеселен:

– Добре казано. Явно си голям чаровник! Но сумата няма значение. Парите са само символ, както и повечето други неща. Както и този скромен венец. Но въпреки това мнозина биха убили за него и за няколкото прости думи на плочата. Заради мъжа, чийто скелет лежи на този студен каменен под, са се водили войни – за да се защити вярата и честта на църквата. В крайна сметка всичко е символ. Сто милиона са достойно възнаграждение за човек, който е имал куража да помогне за осъществяването на този план. – Думите му бяха наситени със самодоволство.

– Защо си мисля, че сумата би трябвало да е много по-голяма? – попита Стивън.

– О, прочете ми мислите. Много прозорливо. Да, вече съм в по-силна позиция, затова са необходими повече пари за осигуряване на съдействието ми. Много повече пари. В крайна сметка и те са само символ. Макар че не бих казал, че няма разлика, защото очевидно има. Сумата, която искам, е сто пъти повече, но Църквата пак ще я извади с лекота от бездънната си каса. Не съм алчен. Бих могъл да поискам повече. – Франк сви рамене. – Старая се все пак да съм разумен.

– Но защо? Нали вече си богат? Нали си милиардер? Защо го правиш? – попита Натали.

– Заради това тук. Защото мога. Защото когато има един милиард, човек иска десет. А който има десет, иска сто. Но всяко нещо по реда си. Не може всичко да стане за един ден. Аз съм търпелив. – Усмивката на Франк беше смразяваща.

Лука се прокашля и се намеси:

– Ще държите ли под око тия двамата? Искам да разгледам по-внимателно… останките. Това е шанс, който получаваш веднъж в живота.

– Разбира се, приятелю, разбира се. Разглеждай ги колкото искаш. Изобщо не бързам да се връщам на това ужасно слънце. – Франк небрежно размаха пистолета. – Леле, голямо геройство беше да издържите в тази адска пещ толкова дни. Аз лично бях отседнал в един скъп частен курорт на Мъртво море и през цялото време се лекувах и си почивах. Не бих издържал на палатка в този пек, уверявам ви. Макар че колегата ми Сиа Амиери е свикнал с този климат – добави, като кимна към мъжагата.

– Той е доста приказлив, а? – отбеляза Стивън.

– Да, голям бърборко, както забелязахте – Франк кимна на Амиери, който се приближи към нишата със скелета, като изгледа равнодушно тялото на Муди. – Амиери е човек с рядък талант и апетити, доктор Крос. Сигурен съм, че Натали ще се убеди в това преди изтичането на деня. Но той не е виновен. Той е жертва на обществото. – Франк се изкиска. – Всеки от нас си носи кръста.

Лука влезе в криптата и се приближи до скелета, като насочи пистолета към Стивън и Натали. С периферното си зрение Стивън забеляза някакво помръдване в тъмните дълбини. В пещерата светлината бе толкова оскъдна, че беше трудно да кажеш кое е истинско и кое – плод на въображението.

Лука протегна ръка към скелета и Стивън видя сълзи в очите му. Въпреки всичките си недостатъци и слабости, италианецът бе искрено вярващ и това беше най-важният момент в живота му. Той посегна плахо и докосна гръдния кош, където няколко ребра бяха счупени от римско копие – може би същото, което бе облегнато наблизо на стената.

От костите се чу съскане и нещо кафяво се стрелна като мълния от гръдната кост към китката на Лука. Италианецът изкрещя и изпусна пистолета. За секунда всички застинаха като вцепенени, после в пещерата настъпи хаос. Натали се хвърли към пистолета и Амиери скочи към нея. В следващия миг на лицето му се изписа удивление, когато древното копие, което Стивън бе грабнал, се заби в гърдите му. Мъжагата залитна назад към Франк като на забавен каданс, със стърчащ от тялото му дървен кол и изскимтя като куче. Милиардерът погледна равнодушно смъртоносната му рана и стреля веднъж в главата му, слагайки край на агонията.

Туловището на Амиери се стовари на земята и така освободи чиста линия за стрелба между Франк и Натали. Тя приклекна и стреля, куршумът се заби в гърдите на Франк, хвърляйки пръски кръв. Франк стреля в същия миг и я улучи в корема. Тя падна тежко и изпусна оръжието, Стивън бавно вдигна ръце и отстъпи няколко крачки към скелета. Една жилеста кафява змия пропълзя от гръдния кош към черепа, влезе през едната очна орбита, излезе през другата и после се оттегли към дъното на пещерата.

Франк се хвана за гърдите с лявата ръка, но още държеше пистолета стабилно с дясната.

– Кучка! Улучи ме! За щастие, раната е повърхностна, ако съдя по болката. Куршумът е одраскал някое ребро. Май си загубила уменията от времето в Бюрото. Преди пет години сигурно щеше да ме пратиш на оня свят. Е, така е. Късмет. – Присви очи и се вгледа в Натали, която се гърчеше от болка на земята. – Доколкото са ми казвали, раните в корема са най-тежки – може да се мъчиш с часове, и са изключително болезнени. А тук, в Божията земя, няма как да те спасят, както съм сигурен, че младият Стивън вече е разбрал. Ако съдя по погледа му, явно си спечелила и сърцето, не само страстта му. Затова за мен ще бъде голямо удоволствие да знам, че последното, което ще види, преди да умре, ще бъде как ти умираш бавно и в неописуеми мъки. – Франк премести погледа си към Стивън. – Приятно ми беше да се запознаем, доктор Крос. Жалко, че не можахме да кръстосаме шпаги на по-цивилизовано място. Но човек трябва да играе с картите, които му е раздала съдбата, нали?

Вдигна пистолета с няколко сантиметра и се прицели.

Стивън бързо погледна към пода, но не видя пистолета на Лука. Знаеше, че Франк се кани да стреля, и мозъкът му заработи трескаво, търсейки изход. Нямаше къде да се скрие, нямаше зад какво да залегне. Приближи се до Натали, която го гледаше с насълзени от болка очи, и погледите им се срещнаха. Сърцето му се сви. Ако това беше последният му миг, така да бъде. Той посегна и докосна главата ѝ с трепереща ръка.

– Съжалявам, ангелче.

Стивън се съсредоточи и напрегна мускули за последния самоубийствен спринт срещу бъдещия си палач, макар да знаеше, че ще бъде напразно.

Трябваше да го направи, ако ще и само заради Натали.