Ръкописът на Войнич

3

ДНЕС

ПАЛМ ДЕЗЪРТ, КАЛИФОРНИЯ

Уинстън Туейн мрачно гледаше телефона на бюрото си, което бе почти напълно покрито с документи, справочници и два лаптопа. Изръмжа силно, после шумно посръбна от чашата с чай "Ърл Грей“, преди да продължи да чете писмото, адресирано до него от доктор Стивън Крос. Одобрително огледа сбития почерк и кимна замислено. Току-що бе намерил време да се занимае с бележките, изпратени му от Крос, относно една работна теория за Ръкописа на Войнич – малко известен средновековен документ, написан изцяло с все още неразкодиран шифър. Шифър, на чието разгадаване Туейн бе посветил последните трийсет години от живота си.

Мрежата против комари на вратата леко се размърда от краткия полъх на вятъра, нахлул в стаята. Туейн се завъртя с инвалидната количка и се втренчи в пустинната нощ навън. Беше живял къде ли не по света, но твърдеше, че няма по-красиво място от Коачила Вали и околната пустиня, само на два часа с кола от Лос Анджелис. Слънцето отдавна беше залязло зад планинските върхове, издигащи се на над 3000 метра в небето, и Туейн се бе отдал на среднощния си навик да работи. Това бе идеалното време на годината за Палм Спрингс – краят на май, когато в разгара на деня температурата рядко се вдигаше над трийсет градуса, а през нощта спадаше до петнайсет. Туейн предпочиташе среднощното спокойствие за размишленията си, а и на тази възраст рядко спеше повече от пет часа, което му даваше предостатъчно време за научните му изследвания, докато останалата част от Калифорния бе потънала в сън.

Той пак се завъртя с количката и отново погледна бюрото и разпилените върху него материали, събирани цял един живот. По-голямата част от работния плот бе заета от подробно копие на обекта на неговата вманиаченост – Ръкописа на Войнич, който в този разхвърлян, неподвързан вид, покриваше почти всеки квадратен сантиметър от повърхността, в отчаяна нужда от подреждане.

Губен и преоткриван през вековете, на пръв поглед Ръкописът беше безобидна, ръчно писана и илюстрирана серия от глави, закодирани с шифър, който бе препънал усилията и на най-гениалните умове в областта на криптографията. Макар за непросветения читател ръкописът да изглеждаше посветен на билкарство и астрономия, истинското значение на текста оставаше загадка. Странното четиво беше написано изцяло на непознат език с непознати символи. Страница след страница, глава след глава.

В началото на XX век се бяха появили теории, че става дума за безсмислен хитроумен номер, но по-късни изследвания потвърждаваха, че повторенията на символи и последователността им са твърде симетрични, за да е фалшификат. Странната калиграфия и фантастичните илюстрации бяха останали неразгадаеми и за най-добрите учени в тази област, оставайки влудяваща мистерия през вековете.

Оригиналът на документа от дълги години бе изложен в Библиотеката за редки книги и ръкописи "Байнеке"в университета Йейл и беше най-известният експонат в колекцията. Продължаваше да е обект на настървен интерес за много криптографи още от 1912 г, когато е бил открит от един търговец на антикварни книги с полски произход на име Вилфред Войнич. Както при неколцина други негови колеги, дешифрирането на Ръкописа на Войнич се бе превърнало в мисия на живота за Туейн – и днес привличането беше толкова силно, колкото и когато той бе млад офицер, току-що завърнал се от Корейската война. Специалността му в армията бе разбиване на вражески кодове, затова бе почти неизбежно да бъде привлечен от най-известната загадка в криптографията. Но това, което бе започнало с убеждението, че ще го дешифрира за броени месеци, постепенно се превърна в десетилетна одисея, изпълнена с лутане и безплодни опити. Привикна към това, че всеки илюзорен напредък печално ще попадне в задънена улица, и към неизбежния сблъсък в каменна стена след всяка крачка напред, при който оставаше толкова далеч от решението, колкото е бил в самото начало.

Крос изказваше интересна теория, която самият Туейн навремето бе разглеждал, но я беше отхвърлил като неподлежаща на опровержение и следователно безполезна като основа на научна хипотеза. Искаше обаче да разбере как аматьор като Крос е стигнал до толкова сложни и новаторски заключения. За достигането им бяха необходими разсъждения на доста по-високо ниво от всичко, което беше срещал в последно време. Смелите изводи бяха впечатляващи.

От друга страна, мислеше си Туейн, този доктор Стивън Крос дори не беше част от официалната гилдия на криптолозите – не членуваше в никоя от професионалните организации и не беше публикувал нито една статия. Туейн реши да му се обади от чиста любезност, защото беше в добро настроение. Наистина добро, защото това, с което се бе сдобил току-що, щеше да преобърне света.

От самото си създаване Ръкописът на Войнич никога не е бил толкова близо до дешифрирането си – и то от него, Уинстън Туейн.

Някакъв шум го накара да се обърне – задната врата към градината му се беше отворила.

– Кой е там? – извика Туейн. – Натали, ти ли си?

Нищо.

– Ехо?

Той се взря в тъмния коридор към задната веранда и тъкмо реши, че му се е сторило, когато мярна движение с периферното си зрение. Иззад един антикварен гардероб се показа страховит силует и очите на стареца се разшириха от ужас.

– Добро утро, професоре – каза грамадният космат мъж на име Сия Амиери с пресипнал, едва доловим шепот. – Дойдох да си поприказваме.

Зениците на Туейн се свиха като главички на топлийки.

Той преглътна мъчително – знаеше какво означава посещението на великана и на мига осъзна, че това ще е последният ден от живота му.