Синеокият варварин

Глава 1

Шанел Ли-Сан-Тер така се стовари по гръб върху омекотения под на залата за тренировки, че за момент дъхът й секна. Точка за Корт. Беше казала на андроида да не я жали и той очевидно бе приел думите й буквално.

— Защо позволяваш да се отнася така към теб?

Шанел издиша и въздухът от дробовете й почти изсвистя. Джад Се Моер я ядосваше; двамата бяха прекарали заедно последните девет месеца в Откриване на света. Когато импулсивно бе поканила неколцина от своите нови приятели у дома за цялата ваканция, не бе предполагала, че някое от момчетата ще приеме.

Както повечето дипломанти от нейния клас, с изключение на нея самата, Джад беше само на осемнайсет. При това и нисък, почти колкото дарашците — слуги на родната й планета Шака’ан. Имаше съвсем момчешки вид. Когато брат й Далден навърши осемнайсет, вече приличаше на истински мъж. Вероятно русоляво кестенявите коси на Джад, сивите очи и обичайното му пламенно изражение, както и нетактичните забележки, като тази отпреди минута, й пречеха да види в него нещо друго, освен хлапак.

Шанел седна и преметна златната си плитка върху рамото. После впи присвитите си кехлибарени очи в кистранеца.

— Господин Се Моер… за мен Корт е почти като член на семейството.

Не беше трудно да разбере, че я бе ядосал. Тези големи бадемовидни очи го смущаваха, когато се присвиеха така. А и ръстът й… Беше висока почти колкото него, а Джад със своите метър и седемдесет и пет надминаваше средната за кистранците височина. Шанел обаче бе само по майчина линия кистранка. Баща й бе шака’анец, а всички знаеха, че това бе кастата на воините.

Последното желание на Джад беше да предизвиква недоволството й. На студентите им беше забранено да правят секс помежду си. И това го бе подлудявало — да бъде в един клас с Шанел, а да не може да я докосне. Сега продължаваше да го подлудява, тъй като тя категорично му отказваше. Но той беше упорит. Шанел несъмнено бе най-красивата жена, която бе виждал.

Така и не разбра кое точно бе предизвикало гнева й, тъй като понятието „семейство“ му бе чуждо. Не знаеше какво значи да имаш майка и баща. Бе учил за подобни неща в часовете, когато ги запознаваха с онова, което биха могли да видят на други планети. На Кистран децата се раждаха в изкуствени утроби и се отглеждаха в Центрове. На Шакаан — по най-варварския начин, от жени.

— Хайде, Шанел, твоят андроид е само една машина. Дори аз знам, че семействата се състоят от живи хора — обяви Джад.

— Затова казах „почти като“. А Корт не само изглежда като жив; компютърът на майка ми, Мок II, посвети години на усъвършенстването на неговата програма, така че сега той мисли почти толкова свободно, колкото и ние. Освен това е мой компаньон и покровител от деня на раждането ми.

„Покровител“ беше по-скоро архаична дума, за разлика от „компаньон“; беше достатъчно да погледнеш красивата външност на андроида, за да разбереш за какво бе създаден — за забавление на жените. На истинските мъже им беше страшно трудно да се състезават с нещо толкова съвършено. Черна коса, зелени очи и нечуваната височина от метър и деветдесет. Най-големият ръст, достиган от кистранците, беше метър и осемдесет, и всеки такъв гигант биваше привличан в Службите за сигурност. На Джад му беше чужда суровостта, която изискваха там. Струваше му се обаче, че Шанел я имаше. Майка й, Тедра Де Ар, бе работила в Служба за сигурност I и бе един от най-добрите й служители. Преди двайсетина години дори геройски бе повела армия от варварски воини, за да освободи Кистран от лудия диктатор. Един от тези варвари бе бащата на Шанел.

Сега вече на Джад му се струваше, че разбира защо тя многократно бе отхвърляла предложенията му. Имаше си машина, чието главно задължение бе да доставя удоволствие на своя собственик. Как би могъл той да се състезава със съвършенството?

Погледна андроида с безсилна ярост.

— Трябваше да ми кажеш, че ти е компаньон. Карис спомена, че бил собственост на майка ти, затова предположих, че ти няма да правиш секс с него, но…

Мекият й смях прекъсна излиянията му. Мелодичен и заразителен, този смях, караше да се усмихват дори случайно минаващи непознати. А сега охлади ревността, тъй като в него се долавяше истинска радост, а не сарказъм или присмех.

— Извинявай, Джад, но ако познаваше баща ми, нямаше да направиш подобно прибързано заключение. Кажи му, Корт.

— Чалън Ли-Сан-Тер — отвърна безизразно андроидът, — ме допусна до дъщеря си едва след като Марта се съгласи да ме препрограмира. Вече не съм способен да правя секс.

— Значи не ти е леко, Корт — усмихна се с облекчение Джад.

— На твое място не бих ликувала. — Шанел се приближи, също усмихната. — Преди да разреши Корт да ми стане покровител, баща ми настоя за още нещо. Никой да не прави секс с мен, докато не ме дадат на моя другар в живота. Ако не вярваш, само опитай да ме докоснеш в присъствието на моя покровител и ще разбереш какво означава да те стъпчат.

— Но това е… това е… Не може да бъде! Програмирането на андроидите така, че да могат да нараняват хора, е против законите на Сентура Лийг. Те са изключително силни, десет пъти по-силни от най-силните хора. Атакуват ли, неминуемо убиват!

— Вярно е, но Корт е програмиран не да убива, а само да понатупа порядъчно виновника. Точно това имаше предвид баща ми, когато настоя за вкарването на тази програма.

— Но законите…

— Не важат в Шака’ан, Джад. Ние не сме в Сентура Лийг, а баща ми е шодан на Шака-Ра, закон в закона. А и онова, което Корт би сторил на мъжа, който ме докосне, ще е нищо в сравнение с реакцията на баща ми или брат ми, ако само чуят нещо такова. — Спря за момент и направи физиономия. — Разбира се, ако не го одобрят.

Извънредно варварско. Карис, тяхната обща приятелка, му бе казала, че Шанел споменала нещо подобно и пред нея. Бащата трябвало да одобри мъжа, на когото ще я дадат, или да го избере сам, независимо от нейното мнение.

Именно поради тази причина Джад бе предприел пътуването до Шака’ан. Възнамеряваше да се срещне с баща й. Ако получеше разрешението му, тя щеше да бъде негова, без да може да се възпротиви. Щеше да бъде негова…

— Мислите ти сякаш са изписани на екран, господин Се Моер. — От интеркома на стената зад тях се разнесе изпълнен с презрение женски глас. — Нима наистина мислиш, че баща й ще ти я даде само защото си му я поискал? Неговите собствени воини безуспешно я искат вече няколко години; Защо смяташ, че той ще удостои с подобна чест един хилав кистранец с жълто около устата?

Джад се изчерви от унижение. Преди да се качи в транспортния Роувър на Шанел, не бе и предполагал, че е възможно човек да мрази компютър. През изминалите две седмици обаче бе открил, че това е напълно възможно.

— Ще се видим за вечеря, Шанел — заяви сухо той и излезе от гимнастическата зала.

Младата жена го изпрати с поглед, а после насочи очи към интеркома.

— Не беше много любезно от твоя страна, Марта.

— Не съм програмирана да бъда любезна, момичето ми. Колко пъти още ще трябва да отказваш на това момче, преди да разбере? Майка ти никога не би се примирила с подобна дразнеща настойчивост. Защо я търпиш?

Шанел въздъхна.

— Прекалено меко сърце имаш. Не че и Тедра не става отстъпчива в определени случаи… но никога не позволява другите да го забележат.

— Марта, нямам настроение да изслушам още една лекция за собствените си недостатъци. Кога ще се откажеш от опитите си да ме превърнеш в копие на моята майка?

— А ти кога ще разбереш, че дори не бих опитала да направя подобно нещо? Не е необходимо. И без това приличаш на нея повече, отколкото си даваш сметка. Просто ти трябва малко повече време да осъзнаеш желанията си.

Шанел се засмя и излезе грациозно от застланата с омекотяваща материя част на залата.

— Ето защо сега това противно момченце пътува с нас към Шака’ан.

— На теб още не ти е писнало съвсем от него, понеже знаеш, че няма да се опита да вземе онова, което желае, както би постъпил истинският воин. Решила си да оставиш Чалън да запознае хлапака с някои страни на живота в Шака’ан, а баща ти никога няма да те даде на мъж, който не е в състояние да те защитава. Но най-същественото е, че си поласкана, задето смехотворните ти страхове, че само воините те намират привлекателна, се оказаха неоснователни.

Младата жена се взря в интеркома. Фактите наистина бяха такива.

— Марта, кога, по дяволите, ще престанеш да четеш хорските мисли?

— Не се налага да чета мисли, момичето ми. Само разпознавам мотивите още преди вие самите да сте си дали сметка за тях.

— Знаещ какво възнамерявам да направя?!

— Аз най-върховният пример за онова, което може да постигне в наши дни технологията ли съм, или какво? — попита Марта с присъщия си тон, който караше другите да се чувстват по-низши.

Шанел се приближи до един стол и се отпусна тежко отгоре почти без да усети движението му, докато той се приспособяваше към извивките на тялото й. Корт застана зад нея и започна леко да масажира напрегнатите й вратни мускули.

— Мисля, че поне веднъж можеше да запазиш нашата малка тайна…

От интеркома долетя съвършена имитация на кратко изкискване.

— Майка ти не е глупава. Но не ме гледай така нещастно. Тя иска същото, което и ти. Не си ли го разбрала още? Ти си нейното момиченце, Шани, нейното творение. Тя не предполагаше какво означава това, докато не се появихте вие двамата, и чувствата, които я изпълниха, я свариха напълно неподготвена. Тя може да обича баща ви до дъното на душата си, но няма да се замисли, ако трябва да му се противопостави заради теб или брат ти. Това се нарича майчинство и то обсеби Тедра.

— Случаят е по-различен.

— Защо? Кой тероризира баща ти цели шест месеца, за да ти позволи да отидеш на Кистран и да изучаваш науката за полета? Кой спори с него, кой го оборва и дори го предизвиква и в крайна сметка се съгласи цял месец да изпълнява всяко негово желание? А ако смяташ, че майка ти не е наясно за истинските причини за желанието ти да ходиш да учиш на Кистран, значи нищо не разбираш.

Младата жена виновно се размърда на мястото си.

— Това бе разумно извинение…

— Може би преди пет години наистина щеше да бъде — Марта изсумтя. — Но ти знаеш, и аз знам, и тя знае, че вече не искаш да управляваш аеробусите единствено за да караш тук воините за размяна. Ти искаше обаче да отидеш на Кистран, за да се научиш да управляваш дълбоко пространствените кораби.

— Тя знае ли истинската причина?

— Тя има очи. Вижда как страниш от воините на Чалън. Вижда колко те разстройва фактът, че ги привличаш. Вижда и как се затваряш в стаята си всеки път, когато се разчуе, че някоя от жените е наказана от своя воин по онзи специфичен начин. Вижда също така как не разговаряш с баща си седмици наред в редките случаи, когато и той я е наказал така.

Шанел скочи.

— „Този начин“ за един воин е да подлуди жена си от сексуално желание и да я остави. Може да продължи часове…

Единствено другарят в живота или любовникът имаше право да налага подобно варварско наказание, така че Шанел все още не го бе изпитвала на свой гръб. Но пък беше чувала предостатъчно истории, които жените споделяха помежду си, за това колко унизително било, как плачели и умолявали, но без резултат. Един от най-големите й страхове беше, че някой ден и на нея ще й се наложи да страда така. Познаваше много други култури и знаеше със сигурност, че този Шака’ански обичай е изключително примитивен. Предусещаше, че колкото и да обичаше своя другар в живота, щеше да го намрази заради това. Не беше като майка си, която по-късно си връщаше на Чалън. Нейната майка…

— Как може да й причинява това… На нея! Понякога го мразя!

— Не, не го мразиш. — Марта пак се изкиска. — Обичаш го всеотдайно, така, както те обича и той самият. Просто и ти като Тедра не можеш да приемеш тази страна от Шака’анския живот.

— Та той я кара да крещи, Марта!

— Не от болка, момичето ми, просто от безсилие. А не си ли забелязвала, че едрият ти като мечка баща често е в синини? Той вече не успява да се отърве безнаказано, освен в случаите, когато Тедра не може да отвърне заради загуба на предизвикателство.

„Загуба на предизвикателство“ беше периодът от време, през който победеният трябва да служи на победителя. Обикновено се изразяваше във физически труд. За майка й обаче това бе, и винаги щеше да бъде, пълно подчинение в спалнята.

— В наши дни се отнасят пренебрежително към загубата на предизвикателство — обяви Шанел.

— Не го вярвай. Майка ти приема сериозно всички предизвикателства заради онова странно нещо, което нарича чест.

— Но тя е от Службите за сигурност I. Знае както да дава, така и да получава. А аз не знам.

— Не ти пречи да опитваш. Корт ми каза, че си посветила почти толкова време на упражненията в Службите за сигурност, колкото и на пилотирането.

Беше вярно. Щом бе разбрала, че има начини да се хвърлят и разрушават големи предмети, които по принцип не могат да се помръднат, тя бе пожелала да научи как да го прави. Всичко беше в движението, в тласъка и в изненадата. Кистранийците го наричаха „поваляне“. Само че не бе имала достатъчно време да усъвършенства техниките. Щеше да остане още в Кистран именно с тази цел, ако семейството й не я очакваше в точно определен ден.

— Колко пъти те хвърли на задника ти тази сутрин, Корт? — измърка Марта.

— Три.

Дори Шанел не се сдържа и се усмихна.

— Това не се брои, Марта, и ти го знаеш много добре. Той няма право да използва силата си срещу мен, така че няма нищо общо с бъдещите ми противници.

— Тук вече ме хвана натясно. Майка ти отказваше да те научи на своя боен стил; смяташе, че няма да ти донесе нищо добро. Това обаче не ти попречи да го изучиш самостоятелно, нали?

— Не.

— И тя те остави да го направиш.

Шанел направи физиономия и се отпусна отново на стола.

— Всичко това няма да струва и пет пари, когато стане дума за моя другар в живота. Няма да посмея да го нараня. Вече го виждам как се залива от смях, преди да започне да ме наказва.

— Е, Тедра не е имала представа какви ще бъдат чувствата ти към воините, когато реши, че трябва да овладееш бойните умения. Тя само искаше да можеш да се защитаваш особено след като те отвлякоха при онова внезапно нападение, когато беше само на десет. Баща ти се справи бързо с положението. Той е свикнал. Знаеше, че ще може да те откупи. Майка ти обаче едва не полудя.

Шанел не обичаше да й напомнят за най-ужасяващото преживяване в живота й. То трябваше да се превърне в най-обикновено нападение, от което нямаше защо да се страхува. Предводителят Кийдън просто искаше купчина гаалски камъни срещу нейното връщане и бе сигурен, че ще я получи. Един от неговите воини обаче, Хогар, не бе съвсем нормален — обичаше да причинява болка. Шанел бе принудена да язди цял ден с него и както беше със запушена уста, никой не чу виковете й, когато той злобно я щипеше по цялото тяло. От ужас и болка изгуби на четири пъти съзнание. Оттогава изпитваше дълбок, всепроникващ страх от болката.

След като се прибра у дома, така и не разказа на никого какво бе правил с нея Хогар, дори на майка си.

Марта обаче нямаше представа, че е пробудила толкова мъчителни спомени, и продължи:

— На Тедра й бе непоносима мисълта за твоята безпомощност, ако един ден някой негодник реши да се домогне до теб, въпреки Корт, чиято основна задача е да те пази. Той действително е страхотен, но не и срещу воин с меч. Могат да го накълцат като истински човек.

Младата жена прикри очи с длан. Приличаше на майка си в много отношения, но в едно се различаваха напълно — Тедра бе роден боец и обичаше да предизвиква мъжете, особено своя другар в живота, макар да нямаше шанс да го победи. Шанел пък избягваше да влиза в каквито и да било схватки, и физически, и словесни. Първият тип битки предизвикваха болка, а вторият — изнервеност и безпомощност, тъй като с воините не можеше да се спори. Те не се ядосваха и рядко отстъпваха по какъвто и да било повод.

Тедра обаче бе настояла дъщеря й да се научи да се бие. Вместо обаче да я обучи на своя стил, който вършеше много добра работа в другите светове, но беше почти безполезен срещу варварите, тя бе решила, че Шанел трябва да се науча как да върти меча. Това бе нещо нечувано за Шака’ан, тъй като според местните закони жените нямаха право да употребяват оръжие. Ала то не бе спряло Тедра. Бяха й необходими цели две години, но най-накрая бе накарала Чалън да се съгласи с думите:

— Нима искаш дъщеря ти да бъде оставена на милостта на някой воин само защото той има право да държи меч, а тя не, някой като Фалдър Ла-Мар-Тел?

Фалдър бе от хората, с които Чалън никога не се бе разбирал и неговото име се оказа капката, от която чашата преля. А щом баща й се бе съгласил, Шанел вече не можеше да се противи.

Тя обаче мразеше тези уроци. Не искаше да учи подобни неща. В крайна сметка се научи да не се страхува от няколко синини — часовете по решителност и по поваляне бяха свършили своето. Но и досега предпочиташе да избяга, вместо да използва меч. Ненавиждаше конфронтациите. А в момента между нея и Марта ставаше нещо подобно. Човек не можеше да спори, а още по-малко да обори компютър Мок II, също както и Шака’ански воин. Всички те бяха изключително твърдоглави.

— Може би онова, което научи в часовете по поваляне, някой ден ще ти влезе в работа…

— Изплюй камъчето!

— Тедра неведнъж е казвала, че ти е направила лоша услуга, научавайки те да гледаш на нещата като нея. Не си чувала други Шака’анки да недоволстват от начина, по който се живее тук, нали?

— Аз обаче съм отгледана и възпитана иначе. Освен това знам, че към жените на другите планети не се отнасят така. Дори на Кистран…

— Там намери ли мъж, с когото би желала да правиш секс? Вече си на двайсет години и майка ти ти даде с цялото си сърце карт бланш да постъпиш както искаш по този въпрос, стига да знаеш какво искаш, независимо дали баща ти одобрява или не. И така, откри ли го?

— Ти имаш отговор за всичко — изпъшка Шанел. — Ти ще ми кажеш.

— Добре, момичето Шака’анските мъже може и да те плашат, но ти и харесват. Ти цениш снажните им едри фигури и в това отношение приличаш на Тедра. Все пак си израснала сред тях. Свикнала си да виждаш около себе си само този тип мъже. Всъщност, ако един мъж не надминава метър и осемдесет и не е два пъти по-широк в раменете от теб, няма никакъв шанс да привлече интереса ти.

— Съществуват стотици планети и аз вече мога да ги посещавам Марта. Да не искаш да кажеш, че няма да намеря други високи мъже с повечко мускули на нито един от всички тези други светове?

— Разбира се, че ще намериш. Но нека обърнем отново внимание на онова, което не ти харесва в твоя свят — начина, по който воините се отнасят към своите жени, ако нарушат правилата.

— То е влудяващо, унизително…

— Но абсолютно безболезнено. В някои светове нарушителите на закона все още се екзекутират. Или пък ги тикват до живот в затвор. Съществуват светове, където шибат провинилите се с камшици, докато по гърбовете им не остане кожа. На други места пък са изобретили съвършени методи да причиняват ужасна болка, без да оставят следи. И това са само малка част от красотите, които ще откриеш, когато отидеш да търсиш твоя идеален другар в живота. Май това, което Шака’нците правят, е най-милостиво и безвредно.

— Но има и светове, където насилието е непознато и където няма толкова много смехотворни правила.

— Ти си възпитана да не нарушаваш правилата. Чалън се погрижи за това. Не виждам за какво всъщност се тревожиш.

— И аз не желая да говоря повече по този въпрос.

Както обикновено, Марта чуваше само онова, което й харесва.

— Питала ли си се някога защо майка ти се примирява с наказанията, от които се плашиш толкова, както и с всички останали недостатъци на този свят?

— Защото обича баща ми.

— Точно така, както и поради факта, че я е накарал да си изгуби ума още когато го е видяла за първи път, и продължава да я кара да си губи ума всеки път, щом легне с нея. Заслужава си да се примириш с някои дреболии, за да се радваш на подобно щастие до края на живота си. А може би онова, което не харесваш, всъщност не е чак толкова лошо, колкото си мислиш.

— Не е само то — измънка Шанел.

— Да не искаш да кажеш, че пропиляхме всичкото това време, за да разискваме само част от проблема?

— Хайде, хайде, Марта. Щом знаеш толкова много, значи знаеш и какъв е главният проблем. Нито едно от твоите високотехнологични основания и обяснения не може да отрече факта, че воините не изпитват любов. Те са похотливи, но не обичат така, както обичат жените и преди да си успяла да заявиш, че баща ми изпитва любов, нека ти кажа — знам колко е трябвало да се бори майка ми, за да го накара да я признае. А и татко е изключение. Няма друг воин като него. Дори брат ми споделя, че не разбира какво чувства баща ни. Той никога не е изпитвал любов, макар че е Шака’анец само наполовина.

Мълчание.. Защо си бе помислила, че Марта ще бъде в състояние да оспори този неоспорим факт от живота на Шака’ан? Марта изучаваше и анализираше воините от двайсет години. Ако и тя не можеше да успокои Шанел, значи действително нямаше с какво да бъде успокоена. А тя не желаеше да се обвързва за цял живот с мъж, способен да й предложи единствено страхотен секс и малко обич. Тя искаше нещо повече. Искаше онова, което бе намерила майка й, но нямаше да го открие на Шака’ан.