Синеокият варварин

Глава 36

— Корт можеше да ти направи генератор за вентилаторите на тавана, така че да не зависиш от вятъра — отбеляза от леглото Шанел, като наблюдаваше как вентилаторът раздвижва едвам-едвам въздуха в спалнята. — Нещо повече — цялата къща може да се охлажда.

Обърна се, за да види дали Фалон я слуша. Той я слушаше и същевременно привършваше с обличането. Тя предпочиташе да остане гола. Беше още рано сутринта, но стаята като че ли се нагряваше с всяка следваща минута.

— Знаеш отношението ми към изобретенията на посетителите, Шанел.

— Ако не бяха тези творения, сега можеше да си мъртъв. Има и други много полезни неща. Помисли за това, Фалон. Стая, пълна с прохладен въздух.

Той поклати глава.

— Ще привикнеш с…

— Да, ако оживея.

Ван’иър не каза нищо повече, просто я вдигна и я отнесе в банята. Голямата златна вана във форма на разполовено буре беше пълна с вода. Шанел не мислеше, че ще я пусне вътре, затова реши да го ядоса, като не се възпротиви. Той обаче я пусна и тя запищя като луда сред студената вода.

— Мръсен номер! Можеше поне да ме предупредиш!

Фалон повдигна едната си вежда, като се стараеше да не се усмихне.

— Сега въздухът не ти ли се струва по-хладен?

— Върви по дяволите!

— Дадох ти каквото искаше и пак се оплакваш. Няма ли да успея да ти угодя някога?

— Ако продължаваш в същия дух, ще видиш!

Сега вече той не издържа и се разсмя, а след това се обърна към стенните гардероби.

— По-добре побързай, жено. Скоро ще сервират закуската и ще трябва да се запознаеш със сестра ми.

Шанел наплиска гърдите си с водата, която вече не й се струваше толкова студена, наблюдавайки как нейният другар в живота облича черното сако.

— Джадел каза, че била по-голяма.

— С почти пет години.

— Тя има ли деца?

Фалон я погледна остро.

— Може би трябва да ти кажа нещо за Аурелет, преди да си я видяла. Битката, която ба-хар-анците бяха готови да поведат с посетителите, щеше да бъде заради сестра ми. Тя бе отвлечена от посетител от планетата Нида. Той разполагаше с малък космически кораб. Аурелет и нейната свита бяха трансферирани, тя — в кораба на посетителя, а придружителите й — кой знае къде. Никой не ги е виждал повече. Държа я почти два месеца на кораба си, като през цялото време грубо се е възползвал от нея.

— Не я ли търсихте?

— С брат ми бяхме прекалено млади, за да ни позволят да помагаме. Баща ми я търси. Бяха я отвлекли край Тинет, град, който воините на Ка’ал понякога нападат. Баща ми преровил Тинет, но не открил и следа от нея. Вече мислехме, че е мъртва. Баща ми дори сложи траур.

— И изобщо не сте предполагали, че е отвлечена от посетител?

— Не. А когато ни я върнаха, трябваше да минат седмици, преди да се успокои достатъчно, за да може да обясни какво се е случило. Баща ми свика незабавно своите воини и отправи призив за обединяване на силите. По пътя към тях се присъединиха воини и от други градове, тъй като посетителите не бяха обидили само нас.

— Тази история ми е позната. Макар така и да не разбрах какво е било престъплението, знам, че виновният посетител е бил предаден на ба-хар-анските воини, а не след дълго планетата е била затворена.

— Той бе предаден на баща ми.

— Уби ли го?

— Не. Доведе го обратно в Ка’ал и го предаде на Аурелет да го съди. Тя го уби без угризения. Месец по-късно роди неговото дете, момче, което никога не нарече свой син. На следващия месец навърши петнайсет години.

— Звезди, колко млада е преживяла всичко това! Страшно съжалявам, Фалон. Разбирам защо мразиш толкова посетителите.

— Но не толкова, колкото ги мрази сестра ми. Поради тази причина не можех да те доведа у дома по друг начин, освен като робиня, докато те мислех за посетителка. Нищо чудно обаче Аурелет да погледне на теб като на такава, след като научи коя си. Брат ти вече стана обект на нейното презрение. Надявам се, че ако в началото се отнесе и към тебе така, ще разбереш колко дълбока е натрупаната в нея горчивина и няма да се обидиш. Ще можеш ли да го направиш?

— Разбира се. — В този момент се сети, че скоро щяха да пристигнат катратерците, които бяха истински посетители и то щеше да стане по нейна вина. — Фалон, знам, че си се съгласил брат ми да доведе тук катратерците, а това вероятно ще огорчи още повече сестра ти. Минавало ли ти е през ума, че всъщност не се налага да идват в Ка’ал, тъй като можеш да проговориш с тях чрез Марта? Е, ако не Марта, то Брок.