Синеокият варварин

Глава 2

— Не знам как е при теб, Шани, но аз самата толкова се вълнувам от перспективата да видя твоя свят, че едвам се сдържам.

Шанел и сама го виждаше. Лично тя не би избрала да посети Шака’ан. Вероятно визитата бе така вълнуваща за приятелката й, защото бе забранена за средните граждани на другите светове.

Карис потвърди предположенията й, обръщайки се към Яри и Сайра.

— Известно време планетата е била отворена за туризъм — непосредствено след като била открита от майката на Шани. Неколцина идиоти обаче не се подчинили на местните закони и трябва да благодарим на тях, че сега Шака’ан е толкова недостъпна за всички нас. Днес тя е здраво пазена от един от онези Глобални щитове, които не позволяват дори на най-съвършените космически кораби да навлязат в атмосферата на определеното Космическо пристанище. За да се приземиш, трябва да получиш разрешение от Центъра за посетители и ако не си търговски посланик или не се намираш в някаква особено опасна ситуация, изобщо не се надявай. Без твоята покана, Шани, никога нямаше да имаме такава възможност. Надявам се знаеш колко сме ти благодарни.

Подобни излияния караха Шанел да се чувства неудобно. Единствената й заслуга бе, че покани неколцина приятели за през ваканцията, тъй като дипломантите не успяваха да спечелят достатъчно Разменни знаци, за да си позволят да напуснат планетата, докато тя разполагаше със своя транспортен Роувър — космически кораб, достатъчно голям, да осигури удобства за хиляда човека. Той нямаше нужда даже от екипаж, тъй като Марта беше в състояние да го управлява съвсем сама.

Шанел обаче беше поканила само трите момичета — Карис, Яри и Сайра. Двамата младежи, Джад и Дрен Се Рост — първият и единствен мъж, с когото Яри бе правила секс, — се бяха самопоканили; Джад сам си знаеше защо, а Дрен, тъй като не можеше да си представи да се раздели с Яри — очевидно правенето на секс бе ново и прекрасно преживяване и за двамата.

Те бяха неразделни и се бяха забавлявали страхотно през двете седмици, откакто бяха напуснали Кистран; това можеше да се приеме двузначно, тъй като един от изразите за правене на любов на Шака’ански беше „забавлявам се“. И това очевидно предизвикваше завистта на Карис и Сайра, тъй като заявиха, че ще се хвърлят на врата на първия мъж, когото срещнат, след като се приземят. И двете бяха опитали да предизвикат интереса на Джад за правене на секс, но той пък бе решил, че ако не може да има Шанел, няма да има никоя жена.

Шанел също изпитваше малко завист към щастието на Яри, но не толкова голяма, колкото другите две момичета, тъй като, за разлика от тях, тя не знаеше какво пропуска. Беше прието дипломантите да опознават секса още през първата нощ след завършването и тази групичка бе направила точно това. С изключение на Шанел. Тя бе прекарала нощта на дипломирането в компанията на Гар Се Бернн, директора на Кистран за трети пореден десетгодишен мандат. Именно той бе допуснал младата жена в часовете по Откриване на света и на Службите за сигурност, правейки услуга на Тедра. А всеки път, когато Шанел се чувстваше самотна, го посещаваше. Той я развеселяваше с истории за майка й, тъй като някога е бил шеф на Тедра.

Беше се наложило да промени доста свои възприятия, макар Марта да я бе подготвила за напредналата култура на Кистран. Тъй като идваше от друг свят, от нея не се искаше да живее в комплекса на Учебния център като останалите студенти, затова бе имала възможност да общува ежедневно с възрастните кистранци и да се убеди, че всичко, което майка й и Марта й бяха казвали за Кистран, е вярно.

Там действително гледаха на любенето по-различно от обитателите на която и да било друга планета. Наричаха го „правене на секс“ и, тъй като бяха открили, че е здравословно, сега то бе задължително за всички граждани, с изключение на учащите се, за които пък бе забранено до дипломирането. Дори имаха закони за секса, дотолкова неотделим от тяхната култура беше той.

Всичко това обаче никак не допадаше на Шанел. За жалост същото важеше и за родния й свят. Именно поради това все още не можеше да приеме факта, че няма да има думата при избора на своя другар, който щеше да контролира напълно живота й оттук нататък.

Единствената причина все още да е сама, беше намесата на Тедра, която все намираше кусури на воините, предлагани от Чалън. После майка й бе постигнала своето и по въпроса за обучението за управление на аеробуси. Тя обаче нямаше да може да отлага повече това важно събитие. Шанел бе прескочила с две години средната възраст за създаване на семейство. Нямаше да се учуди, ако при завръщането си у дома откриеше, че решението вече е взето.

Трябваше да помоли Марта да се свърже с Тедра и да я попита. В такъв случай може би най-добре щеше да бъде изобщо да не се връща…

Божичко, какво да стори? Може би нейната майка й бе направила лоша услуга, като я бе окуражавала да мисли със собствената си глава. Ако бе имала друга майка, сега щеше да бъде щастлива да остави баща си да решава бъдещето й без ни най-малко съмнение, че той ще направи възможно най-добрия избор за нея, тъй като желае щастието й. Истината обаче бе, че предпочиташе философията на Тедра, когато ставаше дума за правене на секс.

Макар да бе възпитаничка на кистранската култура, майка й не одобряваше всичко в нея. Онова, което тя подкрепяше, бе индивидуалният избор. Шанел също искаше да избира и бе готова да го направи, готова да открие какво бе ощастливило Яри, какво бе ощастливявало и майка й през всичките тези години.

Беше готова. Просто все още не бе намерила мъжа, способен да я накара „да си изгуби ума“, дори нямаше представа какво точно представлява това. Тедра я бе уверила, че ще разбере, когато се случи и тогава можеше да се възползва, ако желае. Изборът щеше да бъде неин. На баща й му оставаше единствено да го приеме или да не го приеме. Тедра очевидно смяташе, че ще се размине леко с недоволството на Чалън. Шанел се надяваше, че майка й е права.

В този момент й зададоха някакъв въпрос и тя бе принудена да насочи вниманието си отново към разговора. Бяха приключили с последното хранене за деня и се бяха събрали в Салона за свободни занимания. На нея й се искаше да се оттегли, но приятелките й бяха прекалено развълнувани, за да спят.

— Какво казахте?

— Сайра иска да знае дали ще може да опита местните изделия — повтори Карис.

— Изделия?

— Варварите.

Младата жена изпъшка наум. Наистина предпочиташе да си легне. Въпреки това леко се усмихна.

— Шака’анците не обичат да ги наричат „варвари“, тъй като вече знаят какъв смисъл влага в това напредналият свят, А и те не са истински варвари, макар и да не е изключено на пръв поглед да се сторят такива някому. Ти обаче можеш да правиш секс с някой от воините, ако събудиш интереса му. Само че предварително трябва да му кажеш, че си под закрилата на шодана, така ще избегнеш всякакви недоразумения.

— За какви недоразумения говориш? — намеси се Сайра. — Споменати ли са в законите и правилата, които ни даде Марта?

— Марта ви даде стандартната информация, предлагана на всички посетители, но както вече сте си дали сметка, вие сте особен случай. Обикновено единствените посетители, на които се позволява да напуснат Центъра, са тези, които имат аудиенция при шодана. Ако той се съгласи да се срещне с тях, Охраната на Центъра ги придружава до двореца. Там си свършват бързо работата и се връщат веднага, все така съпроводени от охрана. Ако в групата има жена, тя не може да спре, за да прави секс с някой от воините, така че във въпросната стандартна информация няма причина да се засяга подобен въпрос.

Зелените очи на Карис се разшириха.

— Звезди мили, имаш предвид онази работа с искането, за която ми спомена веднъж, нали?

— Страхувам се, че е точно така — отговори Шанел и заобяснява на Сайра и Яри. — Ако някой воин реши, че не си защитена и не те придружава мъж, той е в правото си да те поиска и тогава никой от моята или вашата планета не може да се намеси. Кажете ли му обаче, че се намирате под закрилата на някой воин, той трябва да се увери, че говорите истината, преди да предяви някакви претенции.

— Сигурна ли си? — попита Сайра.

Явно желанието им да опитат местните мъже охладняваше. Шанел нямаше намерение да ги разубеждава да не се забавляват на Шака’ан, а просто да бъдат по-предпазливи.

— Само две посетителки са били пожелани през всички тези години и при това и двете са искали да ги пожелаят, така че това не е разстроило никого, най-малко пък въпросните жени. А споменаването, че вече си имаш покровител, върши работа, тъй като в такъв случай онзи, който пожелае жената с покровител, ще трябва да се бие с него, а воините не се бият заради жени.

— Защо? — заинтересува се Яри.

Шанел бе очаквала реакцията й със смесица от страх и отвращение.

— Всеки воин би отговорил, че не знае какво е ревност… или любов.

— О, хайде, Шани — промълви с недоверие Карис. — Ти каза, че баща ти обичал майка ти, а всички знаем, че той е воин.

— Баща ми е изключение. Може да се каже, че майка ми му е повлияла зле.

Карис и Сайра се засмяха, а Яри рече:

— Аз пък мисля, че това е страхотно. Представете си, няма да се налага да се разправяме с ревност и чувство за притежание.

— Така ли? — намеси се с лека досада в гласа Дрен. Той беше по-нисък от Шанел и с двойно по-тесни рамене от нея, но въпреки това бе най-красивото момче в класа им. — Нямаш намерение да опиташ някой от тези воини, нали?

Яри се засмя и се притисна към него. И тя бе нисичка. Всъщност най-високото момиче достигаше едва метър и шейсет и пет и този факт понякога караше Шанел да се чувства неудобно заради високата си пищна фигура.

— Не унивай, скъпи — измърка дребната брюнетка. — Както разбирам, тези воини са прекалено големи за мен. Искам кожата ми да бъде бяла и гладка, а не на сини и черни петна.

— По дяволите, не бях се сетила за това — изпъшка Сайра.

Шанел се засмя и се облегна, разклащайки чашата си с вино.

— Точно това не трябва да ви тревожи. Никой не е по-нежен с жените от воините, тъй като те винаги имат предвид собствените си размери и сила. Жените дараша от класата на слугите са много по-дребни от теб, Сайра, но дори те няма от какво да се оплачат.

— Сред тях няма ли нещо за нас с Джад? — заинтересува се Дрен единствено за да си върне, но получи лакът в корема от Яри.

Въпреки това Шанел отговори:

— Жените дараш са на разположение на всеки, който пожелае да ги използва и нямат нищо против. Понякога се чудя дали изобщо знаят как да отказват.

— Ти със сигурност знаеш — заяви Джад и седна до нея. — Питам се дали…

Не успя да довърши. Още не се бе настанил, когато Корт се озова до него с намерението да се стовари отгоре му, но Джад успя да се отмести с впечатляваща бързина, разливайки виното си. Два робота-чистачи изникнаха в един и същ момент от двата противоположни края на огромното помещение и започнаха да чистят, но никой не им обърна внимание. Джад наблюдаваше кръвнишки андроида, Шанел се смееше — просто не бе в състояние да се сдържи, а останалите съзерцаваха Корт така, сякаш бе объркал нещо.

— Защо го направи, Шани? — попита най-сетне Карис от името на всички.

Младата жена продължаваше да се смее и не можеше да отговори; затова се намеси Джад.

— Корт е нейният покровител — заяви той така, сякаш казваше мръсна дума. — Никой не може да прави секс с нея, когато той е наблизо. Не може дори да я докосне!

— Не е съвсем точно, господин Се Моер — разнесе се гласът на Марта; очевидно бе следила разговора им от самото начало. Истинско чудо бе, че не се беше обадила досега. — Ако Шани иска да прави секс с някой мъж, Корт няма да се намесва. Може даже да й помогне да се съблече.

Шанел замръзна; за момент й се прииска да лисне виното си върху интеркома.

— Доста грубо, Марта.

— Познаваш ме, кукличке. Обичам да се изразявам високопарно.

— Много ти благодаря.

Марта се разсмя, но Джад възкликна възмутено:

— Що за покровител е това? Мислех, че трябва да държи всички мъже по-далеч от теб, Шани!

Думите му изпълниха младата жена с досада и тя се озъби:

— Не, само онези, на които вече съм отказала.

Младежът се изчерви смутено и подметна саркастично:

— Съмнявам се, че точно това е имал предвид баща ти.

— Абсолютно си прав, Джад — отвърна Шанел. — Това е нещо, добавено от майка ми към програмата на Корт, без знанието на баща ми. Все пак тя е кистранка, също като теб. И смята, че човек трябва да може да откаже или да приеме в зависимост от това, което чувства.

— А на теб някога искало ли ти се е да приемеш?

Бе прекалено личен въпрос. Джад съжали веднага, че го е изрекъл и погледна встрани, без да очаква отговор. Марта обаче, еретичка от метал, не изпитваше подобни скрупули.

— Няма никакъв смисъл да се съгласява на Шака’ан. Баща й е силен и сърцат човек, с когото никой не иска да си съперничи дори за поста шодан, камо ли за една жена. Нито един от воините, които я познават, не би се приближил до нея. Те могат само да си мечтаят за това и да опитват да докажат пред баща й, че са достойни да й станат другар в живота. Дотогава тя няма да прави секс. Шанел не смее да върви срещу естествения ред на нещата.

Младата жена вече нямаше желание да залива интеркома с вино, а да го натроши на парченца. Разбираше какво цели Марта. Тя се опитваше да я подтикне да защити правата си, като й покаже как биха погледнали на нейното положение другите. И точно в този момент тези други я наблюдаваха ужасено. Точно това й трябваше — тяхното съжаление за капак на собственото й самосъжаление.

— Наистина ли става така, Шани? — изрече най-сетне Карис. — Нима трябва да се обвържеш завинаги, без първо да си опитала мъжа?

— Повечето Шака’анки нямат нищо против това…

Марта се намеси отново:

— Те не знаят как да измамят системата.

— Традицията, Марта, не системата и стой, по дяволите, по-далеч от това!

— Но, Шани, ти си половин кистранка — отбеляза Сайра.

— Така е. Нещо, което на Марта й е удобно да забрави, само и само да може да докаже своята теза. Аз обаче, видите ли, имам друга алтернатива и вече съм взела своето решение.

— Страхливка — изсумтя презрително Марта. — Онова, което търсиш, можеш да го намериш в дома си. Не е нужно да ходиш в друга Звездна система и по този начин да разбиеш сърцето на майка си.

Ето до какво опираше всичко; трябваше да се досети от самото начало. Марта й бе дадена назаем. Тя бе преди всичко на Тедра и онова, което казваше и правеше, в крайна сметка бе за нейно добро.

Младата жена въздъхна.

— Добре, Марта, ще потърся, наистина ще го направя, докато баща ми определи избраника си. Но ако не съм съгласна с неговия избор, ще замина и майка ми ще ме подкрепи.

— Знам. Единственото, за което те моля, е да положиш поне мъничко усилие да не се стига до това. В такъв случай ще имаш пълната ми подкрепа.

— Надявам се, че си даваш сметка за нежеланите последствия.

Внезапно Джад изчезна от мястото си в края на кушетката, но след малко се появи отново; изглеждаше потресен. Гласът на Марта напомняше мъркане, когато се обърна към него.

— Това бе само кратък предварителен преглед на онова, което ще се случи с вас, господин Се Моер, ако споменете нещо от чутото тази вечер пред един определен баща, досещате се чий. Само че тогава няма да бъдете трансфериран до вашата кабина и обратно, а изхвърлен в пространството.

Дори Шанел бе впечатлена от тази заплаха. Чрез Молекулярното трансфериране човек можеше да се пренесе от космическия кораб до повърхността на която и да било планета, без да е необходимо да се приземява. И то по-бързо, отколкото траеше едно премигване. А Марта контролираше трансфериращата система на Роувъра.

— Това е… това е против законите на Признаването на живота — прошепна с нескрит ужас Джад.

— Виж го ти — засмя се компютърът. — Аз съм Мок II, момче, и се подчинявам единствено на собствените си закони. Всички знаят… — Последва продължителна пауза, след което Марта буквално изпищя: — Разкарай се от терминала ми, Брок!

Шанел премигна от приятна изненада. Не бе разбрала, че са се приближили достатъчно до Шака’ан, за да могат да влизат в контакт с него, но дълбокият мъжки глас, който прозвуча през интеркома, доказваше точно това.

— По-кротко, жено — нареди строго гласът. — Идвам по молба на родителите на Шанел.

Брок можеше да бъде не по-малко своеволен и непочтен от Марта. И той бе свободно мислещ компютър Мок II. Принадлежеше на бащата на Шанел и следователно бе програмиран да се съобразява единствено с него. Марта и досега се оплакваше, че именно тя помогнала да бъде създаден, като доставила необходимата статистика. Направила го заради Тедра, която пожелала да изненада Чалън, като му подари негов собствен Мок II.

Това бе наистина голяма изненада. Чалън дори не се бе приближил до Брок в продължение на една година. Не искаше да притежава това ултрамодерно нещо. А когато най-сетне се предаде и започна да разговаря със своя компютър, трябваше да измине още една година, този път в спорове, за да бъде установена доминиращата фигура. Сега обаче се разбираха прекрасно. Напоследък Брок дори се опитваше да се наложи и над Марта — нещо напълно невъзможно, което забавляваше всички, с изключение на нея.

Възмущението й бе затихнало, но не и мърморенето.

— Казвай каквото имаш да казваш и си разкарай тенекиения задник от моя терминал. А следващия път, когато решиш да се отбиеш, по-добре първо поискай разрешение. В противен случай може и да си поизпържиш електрическата верига.

— Хайде, хайде — рече помирително Шанел и се усмихна. — В случай че сте забравили, напомням ви, че се намирате пред любопитна публика, която никога досега не е чувала компютри да се карат. Май шокирахте приятелите ми.

— Ние не се караме — заяви Марта.

— Шегата ти е неуместна, Шанел — смъмри я Брок.

Младата жена въздъхна.

— От колко време всъщност си при нас, Брок?

— Не се тревожи, момичето ми — успокои я Марта. — Той си пада по тайните промъквания, но не е достатъчно добър. Обясни за какво става дума, Брок, и се прибирай вкъщи.

Настъпи продължителна пауза; вероятно Брок се колебаеше дали да изпълни получените инструкции, или да укори Марта и да я увери, че не е препоръчително да му заповядва. Накрая се обърна към Шанел.

— Поздрави от родителите ти. Липсваш им много и очакват с нетърпение пристигането ти.

— Майка ми там ли е, Брок? — попита нетърпеливо младата жена. — Мога ли да говоря с нея?

— Съжалявам. Чалън и Тедра в момента са на състезание. Ще останат там, докато изгрее луната.

— Какво състезание? — попита Марта, преди Шанел да успее даже да си го помисли.

— Воините от цялата страна са поканени в Шака-Ра, за да сравнят уменията си. Започнаха с изгрева на слънцето и ще продължат дотогава, докато се излъчи победителят. Чалън, разбира се, е върховният съдия. Тъй като родителите й не могат да напуснат състезанията, на аеробусната спирка ще я чака ескорт, който ще я съпроводи до шатрата в парка.

— Просто така? — Тонът на Марта си остана сприхав. — Е, няма да имаш нищо против да се обадя в Центъра, за да проверя всички тези факти, нали?

— Жено, ти умишлено се държиш така дръпнато.

Брок вече не се опитваше да прикрива раздразнението си.

— И с основание — отговори светкавично Марта, а после добави сладко: — Довиждане, Брок.

Интеркомът остана ням достатъчно дълго, за да даде възможност на Карис да се наведе към Шанел и да прошепне:

— Той наистина ли я мисли за жена?

Шанел не успя да каже, че шепненето не променя нищо, когато става въпрос за Мок II, защото Марта я изпревари и разясни положението:

— Разбира се. Неспасяем идиот!

Само дето Марта вече не звучеше толкова недоволно, а по-скоро — гордо, което накара Шанел да се усмихне широко.

— Мислех, че Брок ти харесва.

— Само когато прояви нещичко от огромния си интелект, но май напоследък се случва рядко. Превърнал се е, несъмнено това е свързано с мъжествеността, в квинтесенция на варварите. И когато започне да ръси подобни снизходителни глупости в стила на воините, направо ме изкарва от стената.

— Но ти все пак се справяш, нали? — попита Шанел.

— Разбира се — изпръхтя гръмко Марта.