Синеокият варварин

Глава 11

Майката на Далден не беше ни най-малко щастлива, когато затръшна вратата на спалнята си късно същия следобед… или по-скоро опита да го направи. Вратата бе прекалено голяма и тежка, за да се затвори с нужната скорост, която да предизвика хубаво затръшване. В този случай обаче тя дори не успя да се затвори, защото бе спряна от Чалън, последвал Тедра в стаята.

Той също не бе щастлив.

— Жено, ще трябва да поговориш непременно с мен за това.

— Как можа? И то без да ми кажеш!

За момент му се прииска да предизвика онзи високопоставен крал от Сентури III, задето бе заявил арогантно, че щял да победи шампиона след привършването на игрите и в резултат — да спечели Шанел за себе си. Щом бе чула това, Тедра бе попитала какво общо имал бъдещият шампион с дъщеря й. Бяха й казали, че Шанел е обещана като награда за победителя. Чалън бе принуден да обясни на човека, че не е разбрал правилно. Воините знаеха какви са правилата на състезанията. Затова пък на посетителите трябваше да им се обяснява, че победата не означава непременно получаване на наградата.

Злото обаче бе сторено. Тедра не бе изчакала да чуе всичко. Беше се измъкнала тихичко, за да се върне в двореца. Но Чалън познаваше добре своята другарка в живота. И не виждаше нищо успокоително в безмълвното й оттегляне. Тя бе на ръба на престъплението и си бе тръгнала разумно, преди да го е извършила публично.

А сега я проследи как се спуска към леглото и започва да го удря с юмруци. Обикновено в такива случаи, когато имаше нужда да налага нещо, казваше на Марта да повика Корт. Но в момента той имаше задължението да пази Шанел и не можеше да бъде отклоняван от него.

Чалън търпеливо изчака Тедра да излее поне част от яростта си, като много добре си даваше сметка, че всъщност тя е насочена към него, а не към леглото или към Корт. Както обикновено бе трогнат от мисълта, че другарката му бе предпочела да не атакува лично него и се задоволяваше с някакви заместители. Това бе доказателство за дълбоката й любов — по-силна от най-силния гняв. Колкото и иронично да звучеше, но когато бе леко раздразнена, тя се спускаше върху му без никакво колебание. Чувстваше ли обаче, че не се владее от ярост, никога не поемаше риска да го атакува, от страх да не го нарани.

Така той разполагаше със сигурен индикатор за степента на нейното недоволство и сега определено бе изправен пред сериозен проблем.

Когато най-сетне заговори, тя все още не бе приключила с млатенето.

— Не ти казах причината за тези състезания, тъй като знаех, че ще реагираш точно така.

Тедра вдигна поглед само колкото да изръмжи:

— И си бил дяволски прав, но както виждаш, не ти се размина!

— На теб отдавна ти е известно, че пред мен стои проблемът да намеря подходящ другар в живота на дъщеря си.

— Моята дъщеря сама ще си го намери. Казвала съм ти го стотици пъти.

— А аз пък съм ти казвал не знам колко пъти, че не ще я лиша от своята защита, като я оставя в ръцете на мъж, който не може да я пази така добре като мен. Знаеш това, чемар.

Логиката на воина накара Тедра да завре чаршафите в лицето си, за да се накрещи на воля, след което се обърна рязко и погледна Чалън право в очите.

— Ти си я превърнал в награда, в плячка! Защо не я обяви на търг?

— Аз виждам по-различно нещата. Събрах най-добрите воини в страната, за да реша кой притежава най-големи способности и умения. А след това тя ще може да избира сред получилите моето одобрение.

— Ще може, така ли? — Тедра присви очи. — И за колко „най-добри“ става дума? Трийсет? Четирийсет?

— Петима.

— Не се приема! Трябва да бъдат поне десет. В противен случай не бих и помислила за подобно нещо.

— Ние тук не се пазарим, жено. Аз вървя срещу здравата логика, като я оставям да избира измежду петима, при положение че петият може да бъде победен от четиримата преди него.

— Ами ако тя не желае нито един от тези петима? Ами ако й са противни?

— Търсиш трудностите, преди да са дошли. — Обви с ръце кръста й и я придърпа, така че телата им се докоснаха. — Знаеш, че искам щастието й, чемар, но тя трябва да бъде не само щастлива, а и добре защитена. Ти самата също не би желала да бъде другояче.

— Това ми се струва невъзможно — въздъхна Тедра.

Вече бе получила секретната информация, че Шанел не иска да се свързва с воин, нещо, което Чалън все още не знаеше. А и нямаше да постигне нищо, ако му кажеше.

Тедра подпря брадичка върху широката му гръд и вдигна поглед нагоре към лицето му. В нейния свят го смятаха за варварин; не беше лесно да обичаш варварин, но тя го обичаше. Обичаше го до полуда. Но познаваше и слабостите му, в това число и неспособността му да разбира женските страхове, за което отчасти бе виновна и тя самата, тъй като се страхуваше от много малко неща и дори когато се страхуваше, стисваше зъби и се спускаше с главата напред в проблема. Дъщеря й обаче не беше като нея. През целия си живот бе толкова добре защитавана и пазена…

— Тя ще се ужаси, когато разбере, че всички тези мъже се състезават за нея — промълви Тедра.

— Защо ще се ужасява? Никога не я е смущавал фактът, че всичките ми воини й имат мерак.

— Може би просто никога не го е забелязвала.

— Как може да не го е забелязвала? Преди заминаването й се беше стигнало дотам, че след залез никога не можехме да разчитаме на слугините, когато тя бе наоколо.

Тедра скри усмивката си, като завря лице в гърдите му. Бе изпитвала единствено гордост от факта, че толкова много мъже желаят дъщеря й и бе достатъчно да прекарат известно време в нейно присъствие, за да имат след това нужда от услугите на някоя от дарашките жени.

Изведнъж започна да разбира малко по-добре какво бе накарало нейния другар в живота да организира тези състезания. Прекалено много воини бяха искали Шанел и макар той да предпочиташе тя да се свърже с някой от добре познатите му, на Тедра й бе ясно, че не можеше да реши в полза на един или друг, като пренебрегне останалите.

— Имаш ли намерение да й кажеш? — попита Чалън.

— И да проваля още първия ден от завръщането й у дома? И без това ще разбере съвсем скоро, когато приключат състезанията и дойде ред да избере един от финалистите… О, Звезди! Ти ще я дадеш само след няколко дни, нали? Чалън, та тя току-що се върна! Не съм я виждала от толкова време! Не можеше ли да почакаш?

— Цялата работа се проточи вече прекалено дълго.

— Значи ще я загубя? — прошепна безнадеждно Тедра.

— И къде мислиш, че ще отиде тя? Нали ще я искат кан-ис-транските воини? Няма да изчезне толкова далеч, че да не можеш да я посещаваш.

— Да не си забравил, че в състезанията участват и посетители?

— Точно ти настоя да допусна участието им. Аз обаче нямам намерение да избера посетител за дъщеря си.

— Дори и високопоставеният крал Джоран, който е убеден, че може да се справи с победителя на всички воини?

— Особено него — в никакъв случай. Не бих избрал този надут високопоставен крал. По-скоро бих…

Тедра така и не разбра какво би направил по-скоро нейният другар в живота, тъй като в този момент на вратата леко се почука.

— Майко, там ли си?

Тедра се отскубна от обятията на Чалън.

— Влез, скъпа. — Когато Шанел се появи, майка й, доволна, че я закрива с тялото си, я прегърна и прошепна в ухото й: — Гушни си лицето в рамото ми. Ако баща ти види тези подути устни, ще убие онзи, който ги е подредил така. — А после се обърна към своя другар в живота. — Какво ще кажеш да ни оставиш насаме, скъпи? Бих искала да поговоря малко с дъщеря си преди вечеря.

— Значи ме изритваш от собствената ми стая?

— Удовлетвори желанието ми и тази вечер може да се направя на изгубила предизвикателството.

Чалън се засмя и на тръгване я перна по задника. Щом вратата се затвори зад него, Тедра прегърна дъщеря си, истински щастлива.

— Значи се случи? Открила си мъжа, когото желаеш?

— Майко… не ме… стискай! — изпъшка младата жена.

Тедра я пусна на минутата.

— Какво има? Да не си наранена? — Още по-притеснена и на прага на нов пристъп на гняв попита: — Това по ръцете ти синини ли са?

— Предложих да я заведа направо в някой медитех — обади се Марта, преди Шанел да успее да каже нещо, но тя предпочита да се наслаждава на страданието известно време.

— Какво, по дяволите, се е случило?

Марта превключи на една от най-сухите си интонации.

— Както обясни тя самата, газил я е валяк.

— Шани? Да не би някой да те е бил?

— Не… просто се чувствам така, сякаш ме е бил. — Младата жена въздъхна и поведе майка си към една от пейките без облегалка в средата на стаята. — Наистина помислих, че това е той, майко. Беше великолепен. Щом го зърнах, изгубих ума си. Накара ме да се почувствам толкова… толкова…

— И така, след като нещата са изглеждали добре, кое тогава се обърка?

— Всичко, Той изглеждаше съвършен, макар да бе по-висок, отколкото би ми се искало. Но това нямаше значение. Нищо нямаше значение, освен начина, по който ме караше да се чувствам. А и той усети същото. Приближи се до мен. И, Звезди, беше готов дори да се бие с Корт заради мен.

— Да се бие с Корт? — повтори невярващо Тедра. — Не говорим за воин, нали?

Младата жена сведе очи.

— Не… но е едър като воин, почти колкото баща ми. И се държи като воин… с една основна разлика. Той е емоционален — ревнив, страстен — дори прекалено страстен и точно тук всичко се обърка. Той не владееше особено страстите си още в самото начало, но когато наближихме сливането… изгуби напълно самоконтрол. Наистина не си даваше сметка, но ръцете му щяха да ме прекършат, а когато ми отне девствеността ме заболя толкова, че изгубих съзнание.

— О, миличката ми. — Преливаща от симпатия, Тедра прегърна много внимателно дъщеря си. — Никога не си била особено издръжлива на болка. Като малка беше достатъчно да се одраскаш или да се удариш съвсем леко, за да се разпищиш.

Шанел я погледна накриво.

— Вече издържам на драскотини и удари, майко. Но това бе неприемлива болка.

— Разкъсването на девствената ципа е наистина болезнено. Знам, че пазеше девствеността си заради баща си — да я дариш на своя другар в живота. Струва ми се обаче, че беше по-добре да посетиш някой медитех…

— Сега вече е безпредметно.

— Наистина. — Тедра въздъхна. — Добре, тогава ще го отбележим като едно от най-болезнените загубвания на девствеността. При положение че след това мъжът се е реабилитирал…

— Нямаше „след това“. Когато дойдох на себе си, единственото ми желание бе да се махна оттам.

— Почакай! — Тедра бе видимо възмутена. — Да не искаш да кажеш, че не си изпитала удоволствие като компенсация за болката? Това е недостойно! Аз…

— Майко…

— … ще разпъна на кръст това копеле, само да го пипна! Той трябваше да настоява…

— Майко! Аз не исках да ме докосва повече.

— Но той трябваше да ти покаже, че не всичко е болка! Кой би го направил по-добре от мъжа, когото си си избрала сама?

— Ти не ме слушаш, майко, С него наистина всичко беше болка… или поне болката бе прекалено силна. Беше доста груб даже преди да изгуби самоконтрол. А той наистина настоя да продължим сливането си. Дори не искаше да ме пусне. Но аз помолих Марта да го накара да промени намеренията си.

— Бас държа, че това изживяване му е допаднало много.

— Естествено, достатъчно, за да го накара да се закълне, че ще разруши Марта при първа възможност.

Тедра се усмихна широко.

— Обзалагам се, че на нея пък това й се е харесало много. — В същия момент аудиовизуалната конзола в будоара на Тедра пропя и тя рече: — Няма да отговоря, Марта. Казах ти, че ще си приказвам с теб по-късно.

— Може да не е тя — вметна младата жена.

— Разбира се, че е тя. Бясна е, че не може да прави каквото си иска на тази планета, както правеше на Кистран… и както продължава да прави на Роувъра, като се включва във всяка аудиоконзола и компютър, когато й скимне. Ако не бях изключила главния й център, сега щеше да ни крещи, вместо да иска разрешение да говори.

Доказателство бе спирането на мелодийката, която се носеше откъм будоара. В него, по-далеч от очите на Чалън, бяха складирани всички напредничави машинарии на Тедра. Стаята бе дотолкова претъпкана с чудеса от други светове, че нямаше място за седалището на Брок, когато той също се присъедини към семейството. Затова той бе поставен другаде. Иначе сега Марта щеше да използва неговата конзола, за да може да се изкаже.

— Струва ми се, че в крайна сметка ще посетя някой медитех — заяви с гримаса Шанел, когато направи опит да стане.

Ръката на майка й я задържа.

— Седни. Нямах намерение да приключвам с тази тема, но бях на път да се разплача. С теб не трябваше да се случва такова нещо. И може би сгрешихме, като не оставихме баща ти да те види в това състояние. Твоят младеж трябва да бъде наказан за онова, което ти е причинил. И ако не го направи Чалън, ще го направя аз.

Младата жена поклати глава.

— Не искам да бъде наказван за нещо, което не е направил умишлено. Някой и друг урок за добро поведение в спалнята може би няма да му се отрази зле и следващата жена със сигурност ще има полза… Но той…

Тедра повдигна едната си вежда; направи й впечатление с каква неохота дъщеря й изрече последните думи.

— Значи мисълта, че може да бъде с друга жена, ти е неприятна?

— Не, защо да ми е неприятна?

— Защото ти си го избрала, Щани. Защото част от теб вече го чувства като твой.

— Е, тогава тази част просто ще трябва да се присъедини към останалите части, които казват, че вече не се интересувам от него — отвърна сподавено Шанел.

— Напротив, интересуваш се. Просто си разочарована, че не е така съвършен, както ти се иска. Аз пък съм разочарована, че не е воин. Но тези трудности не са непреодолими.

— Майко, ти май не ме чуваш — възкликна раздразнено младата жена.

— Защото те познавам. Защото, макар да се стараех да намаля влиянието на баща ти върху оформянето на представата ти за правенето на секс, ти все пак си възприела точно неговите възгледи. Искаше единствения мъж. Ето защо чака толкова дълго. И изглежда този е верният избор, иначе нямаше да пожелаеш да легнеш с него в мига, в който си го видяла. Ти си тръгнала с намерението да разтвориш сърцето си и да прекараш остатъка от живота си с него.

— Абсолютно правилно, но инстинктите могат да подведат човек, а надеждите и намеренията не винаги са осъществими. Иска ми се да се бе получило, майко. Страшно много ми се иска. Истината обаче е, че този мъж е опасен. Нямаш представа какво е да те държи някой, силен колкото татко, но без неговата нежност; а той дори не си даваше сметка, че ми причинява болка. Ето какво ме плаши най-много. Не желая да преживея отново подобно нещо.

— Но, Шани…

— Погледни ме, майко! Нима ти се струва, че не говоря сериозно? Синините доказват, че казвам истината. И това е само дето ме придърпа, за да ме целуне. Какво ли е положението с останалата част от тялото ми? — Вдигна блузата си… но веднага съжали, че го е направила.

Не беше подготвена за чак толкова драматична картина, а трябваше да очаква, тъй като имаше нежна кожа. Горната част на тялото й бе покрита с всички нюанси на червеното и виолетовото. По-светлите отпечатъци около гърдите и талията вероятно вече не бяха болезнени при докосване, но им трябваше време да избледнеят.

Шанел се изчерви, а майка й пребледня. След това стана като рак от гняв. И единствените й думи бяха:

— Този човек заслужава да умре!