Синеокият варварин

Глава 41

— Ако питаш мен, той спря прекалено рано. Нямаш достатъчно разкаян вид, нито приказките ти са доказателство за разкаяние.

Шанел се завъртя. На лицето й се изписа недоумение.

— Майко!

— Изобщо не ме наричай така — отвърна ядосано Тедра. — Дяволски късмет имаш, че Марта ми каза какви ги вършиш едва след като вече всичко е било приключено.

Младата жена трябваше да се примири с факта, че майка й се е трансферирала в нейната спалня, очевидно с единствената цел да я смъмри.

— Искаш да кажеш, че Марта ме е наглеждала през цялото време?

— Разбира се. Да не мислиш, че ще те оставя да отидеш в страна, за която не знаем почти нищо, без да поддържам връзка с теб?

— Значи си знаела, че той ме наказва? Можеше да ме измъкнеш!

— В никакъв случай не бих го направила, скъпа. Ако не те бе наказал той, щях да са погрижа да го направи баща ти.

— Майко!

— Казах ти да не ме наричаш така — отвърна нетърпеливо Тедра. — Аз също рискувам да бъда наказана, задето съм тук, тъй като баща ти отказа категорично да ме пусне, докато не бъда поканена официално от твоя другар в живота.

— Няма да стане много скоро.

— И аз така мислех.

— И по-добре се връщай, преди да са се усетили. Точно сега не се нуждая от повече лекции.

— Къде ти беше ума, Шани? Можеше да се биеш с тази жена без оръжие и да си спасиш задника.

— Това нямаше да я накара да ме остави на мира. И да мисли, че е по-добра с меча.

— Нали щеше да обучаваш момчето? Тогава щеше да види колко си добра.

— В името на Звездите, нима Марта ти предава дума по дума всичко, което става тук!

— Разбира се, кукличке — измърка Марта от свръзката, прикрепена към колана на Тедра. — Поне онова, което тя не слуша лично.

— Майко!

— Престани, Шани. Какво очакваше да направя, след като Фалон не те пусна да се прибереш дори да си вземем довиждане? Инстинктите ти може би те накараха да му се довериш достатъчно, за да го обичаш вече…

— Говори в минало време за това.

Тедра посрещна тази забележка с презрително изсумтяване, след което продължи:

— Но не и моите. Което ми напомни нещо друго — защо не се обади вкъщи? Марта каза, че ти е оставила компютърна свръзка.

— Значи не ти е казала за забраната на Фалон да я използвам?

— Май наистина е пропуснала.

Тедра се намръщи.

— Щях да го направя… след като той си промени решението по този въпрос — измънка Марта. — Чаках Шани да поработи още върху него.

— Е, успях да го обработя така, че да стигне от „завинаги“ до „за известно време“. Не настоях повече, за да не предизвиквам съдбата. А не забравяй, че именно ти си причината да го каже.

— Това ми хареса — оплака се компютърът. — На чия страна си ти впрочем?

— На Фа… Много умно, Марта, но по-добре изпробвай психологическите си номера на някой друг. Точно сега не обичам Фалон. Дори не го харесвам. И ако ме наблюдаваш на твоите монитори знаеш, че не лъжа.

— Единственото, което виждам, е кълбо наранени емоции. Напълно разбираемо. — Марта се позасмя и това трябваше да помогне на Шанел да се досети какво предстои. — И в пълен синхрон с наранения ти задник.

— Сипвай сол в раната. Защо да не го направиш? Аз…

— Достатъчно — прекъсна ги Тедра. — Не разполагам с много време и нямам намерение да го пилея в кавги.

— Аз не участвам в кавги — настоя възмутено компютърът. — Аз давам информация и обяснявам. И Шани разбра много добре какво искам да кажа, иначе нямаше да започне да го отрича така разгорещено.

Шанел не каза нищо, но изражението й беше красноречиво. Тедра въздъхна и отиде да седне до нея.

— Само се въртим в кръг, а простият факт е, че ти не постъпи правилно, Шани. Твоят другар в живота задължително трябваше да ти даде урок. Освен това няма абсолютно никакъв смисъл да му се сърдиш, поради простата причина, че воините не оставят своите другарки в живота да им се сърдят… поне не за дълго.

Младата жена все още не отговаряше, затова майка й предприе друга тактика, макар и не особено охотно.

— Беше ми непоносимо да слушам, но Марта каза, че си вдигнала голям шум. Толкова лошо ли беше, Шани, или просто преиграваше?

— И двете.

Тедра потрепна.

— Вероятно си му изкарала акъла, Шани. Трябваше да му дадеш да разбере, че си служиш добре с меч. Тогава той може би нямаше да бъде толкова… разстроен.

— Вярната дума е „безмилостен“.

Майка й се усмихна.

— Съмнявам се. Но дори и да е така, надявам се вече да си си дала сметка, че си заслужила наказанието и няма смисъл да се сърдиш повече.

— Той не ми позволи дори да използвам медитех, майко — оплака се с тънко гласче Шанел.

Тедра обви с ръка раменете й и ги стисна леко.

— Неприятно ми е да го кажа, но го разбирам, скъпа. Той иска да те накара да запомниш по-добре урока, с надеждата, че така няма да се налага да бъдеш наказвана повече. Аз, от своя страна, не смятам, че това е необходимо. Искаш ли Марта да те заведе в някой медитех? Няма да отнеме повече от няколко минути.

— Не, благодаря. Ако Фалон разбере, без съмнение ще реши, че трябва да започне отначало.

— Вероятно. По-добре ли се чувстваш вече?

Едва сега младата жена си даде сметка, че недоволството й бе започнало да намалява.

— Да. Но трябваше да ме оставиш да му се сърдя още малко. Не искам да се пита дали не е спрял прекалено рано.

— Убедена съм, че нямаш намерение да го оставиш да си помисли подобно нещо — отвърна с половин усмивка Тедра.

— Сега, като спомена за това, ме накара да се замисля. Май наистина няма да го оставя — отвърна на усмивката й Шанел.

— Учиш я на лоши неща — намеси се в този момент Марта.

Тедра изсумтя.

— Тя се е свързала с воин, което означава, че й е нужна колкото се може повече помощ. Като стана дума за помощ, къде сложи онази стара учебна конзола, която изрови отнякъде за новия й племенник?

— Идва — отвърна Марта и машината се появи в краката им.

Шанел засия.

— О, това е страхотно! Ще свърши чудесна работа за Древан като начало!

— Сигурна ли си обаче, че искаш да го обучаваш на нещо повече от онова, на което са свикнали тукашните воини?

— Стига да пожелае. Фалон вече подготвя почвата за бъдещи преговори с посетители, така че кой знае какво ще стане след няколко години. Няма да е лошо да разполагат с воин, който се чувства като в свои води сред посетители и може да помогне със съвети.

— Не бях се сетила за това — рече Тедра.

— А аз се сетих — побърза да се похвали Марта.

Шанел успя да сдържи усмивката си, като видя какво смръщване заслужи компютърната свръзка от страна на майка й, и продължи:

— Онова, което искам да направя най-вече за момчето, е да го накарам да повярва в собствената си стойност, нещо, което майка му се е постарала да изкорени от съзнанието му.

— Нека не споменаваме тази жена, тъй като има опасност да отида да я потърся, за да я предизвикам и аз.

Компютърът се изсмя.

— Майка ти изгаряше от желание да я повали на земята, Шани.

Тедра махна пренебрежително с ръка.

— Тя си получи заслуженото. Аз самата не бих могла да се справя по-добре. А сега нека те погледна, преди да си тръгна. — Хвана дъщеря си за ръцете, дръпна я да се изправи и се усмихна, като видя облеклото й. — Може би трябва да се преселя в Ба-Хар-ан. Кой би помислил, че тези воини позволяват толкова неща на своите жени? Определено завиждам. — А после се намръщи. — Нищо чудно, че Чалън не искаше да идвам.

Марта използва изпълнения си с нетърпение тон.

— Ако разбере как стоят тук нещата, ще ми изключи гласа за цял месец. Знаеш много добре, че той не иска да създаваш неприятности на Шани, като разваляш настроението на Фалон.

— Готова съм да се обзаложа, че е забравил напълно за онова глупаво предизвикателство, тъй като вече получи каквото искаше.

— Искаш ли да се обзаложим? — обадиха се в абсолютен синхрон два гласа.

Тедра се намръщи.

— Е, тогава по-добре да го забрави колкото се може по-бързо. Няма да идвам скришом тук всеки път, когато искам да видя дъщеря си.

— Работя по въпроса, майко. Но може би вече трябва да се връщаш, преди да си си навлякла още неприятности. — Това я подсети за нещо и тя се намръщи. — Съжалявам, че заради мен си изгубила предизвикателство от татко.

— Не ставай глупава, скъпа. Напоследък загубата на предизвикателство не е нищо повече от игра и забавление с моя варварин.

— Значи ти също не си била наказана?

— Напротив, беше наказана и още как — не издържа на изкушението да отвърне Марта. — И все още не си говори с въпросния воин.

— Майко!

Тедра изскърца със зъби, преди да изръмжи на компютъра:

— Няма да разговарям и с теб, Марта, ако не се научиш кога трябва да си държиш устата затворена.

Шанел поклати глава.

— А уж каза, че воините не оставяли своите другарки в живота да им се сърдят дълго.

— Някои воини нямат избор.

— Страхотно. Сега се чувствам още по-виновна.

— Не ставай смешна. С баща ти отдавна не сме се карали истински. Този път обаче най-после се забавлявах.

— О, в името на Звездите, намери си друго забавление. И се отърви от тази фазова свръзка, преди да те е наказал отново. Защо всъщност си с такава свръзка, а не с обикновена?

— Намирам се в непозната страна. Реших да не рискувам. А фазовата свръзка може да бъде и чудесно оръжие, което обездвижва мишената, вместо да я убива.

— Но ако татко види това…

— Няма да го види.

Но го видя, тъй като миг по-късно той пристигна. Разярен. Звезди, какво още щеше да става? Сега трябваше да се върне и Фалон.

И той се появи.