Синеокият варварин

Глава 20

Фалон усети как кръвта се стича по гърдите му още преди да бе почувствал болката. Започваше да остава без сили. Не мислеше, че нарезите, набраздили гърдите му, са сериозни, обаче губеше много кръв. Всичко бе станало за броени минути.

Беше отскочил назад, но въпреки това усети как върхът на меча срязва кожата му. Онзи действаше прекалено бързо. Най-сетне осъзна, че ако иска да победи високопоставения крал по правилата, т.е. като го обезоръжи, а не като го убие, няма да го постигне със своя меч, при положение че Джордан не му позволява да се докосне до него.

След като достигна до този извод, младият мъж захвърли оръжието си и продължи борбата с голи ръце. Използваше стоманените ръкавици, за да се защитава от меча-бръснач. Получи още две резки, преди да избие оръжието на Джордан и да стовари юмрука си в лицето му. Звукът от удара достави удоволствие на всички присъстващи.

Кралят се строполи и не се надигна повече. Със счупен нос и разбита скула, той веднага изгуби съзнание. Фалон изрита от безжизнената му ръка меча и се обърна с гръб към съперника си. Едва тогава усети бързо обземащата го слабост. Потърси Шанел с поглед, но тя вече не стоеше до майка си. Не успя да я види. Изведнъж пред очите му се спусна черна пелена.

Когато медитехът се отвори, Фалон с изненада видя Тедра Ли-Сан-Тер. Дългата черна коса се спускаше по бялото й чаури. На гладката й шия висеше огърлица от големи кристали с абсолютно същия светлосин цвят като очите й. Би трябвало да изглежда по-възрастна. И не толкова невероятно привлекателна. Това го обезпокои. Разбира се, бе достатъчно да отвори уста, за да го накара да забрави колко е красива.

— По-добре ли се чувстваш?

Един поглед към голата му гръд бе достатъчен, за да се убеди, че не е останало нищо от разрезите, от които бе изтекла половината му кръв.

— Невероятно!

— Като че ли не си особено доволен. Как е малкото ти име? — Рязкото му кимване я накара да се разсмее. — Е, не се изненадвай, че не виждаш и старите си доказателства за смелост. Медитехът просто мрази белезите.

Бяха му необходими няколко секунди, докато разбере какво искаше да му каже. После хвърли поглед към рамото си, но бялата линия, там още от детството му, бе изчезнала. Изпъшка приглушено и изпълзя бавно от медитеха, борейки се с изкушението да го натроши на парченца.

Тедра се изсмя, очевидно без капчица разбиране.

— Не го приемай толкова тежко, воине. Шани знае колко си смел. Не са ти нужни белези, за да го докажеш.

— Жено, ти и твоите машини не сте от моя свят.

— Никой лечител не би могъл да те зашие достатъчно бързо, за да ти спаси живота. Някои от разрезите бяха дълбоки над два сантиметра. Ако рефлексите ти не бяха толкова бързи, сега вместо един, тук щеше да има двама от теб…

На лицето на Фалон се изписа презрение.

— От някакъв недоразвит посетител?

— Не беше чак толкова недоразвит. Освен това и едно дете би могло да те разсече с подобен меч-бръснач. Не трябваше да се съгласяваш да се биеш с него. Можеше да се досетиш по нетърпението му, че притежава нещо, което му дава предимство и съответно — гаранция за победа.

— Защо ми говориш всичко това, след като вече ми даде ясно да разбера какво е отношението ти към мен?

— Не към теб, воине, а към начина, по който се държиш. Вероятно дори ще те обикна… някой ден. Докато стоях там, видях как дъщеря ми пребледнява като това чаури. И за какво? Ти беше вече шампион. Спокойно можеше да не обърнеш внимание на този надут крал.

Младият мъж се усмихна; само едно нещо го бе заинтригувало.

— Тя се страхуваше за мен?

— Ни най-малко. Просто й става зле при вида на кръв. Но победата в този последен двубой наистина ти достави удоволствие, нали?

Сарказмът й го накара да настръхне.

— Никога не съм крил отношението си към посетителите.

— Аз бях посетител.

— За майката на моята жена трябва да направя изключение.

— Нямам нужда от твоите благоволения. А и тя все още не е твоя.

— В такъв случай по-добре да се погрижа веднага. Къде е другарят ти в живота?

— Не се съмнявам, че те очаква. По-добре да приключваме с този въпрос. Освен това, както виждам, още някой има нужда от медитеха. Една разбита физиономия…

На лицето на младия мъж се изписа задоволство.

— А Шанел? Тя с баща си ли е?

— Тук нямаш късмет, воине. Тя бе толкова разстроена от насилието, на което стана свидетелка, че я изпратих вкъщи. Но сигурно ще ти стане приятно да научиш, че се съгласи да тръгне едва след като й обещах да се погрижа лично за теб.

— Изненадам съм, че ми го казваш.

— Имам още нещо за теб. Обясних й защо си се включил в състезанията. Ти искаше тя да знае и това бе най-малкото, което можех да направя.

Кой знае защо, но тези думи го притесниха. Но Тедра вече се бе обърнала и излизаше, така че Фалон не каза нищо повече. Наближаваше моментът, който бе очаквал с такова нетърпение. Предпочиташе обаче Шанел да е там, за да може да я направи незабавно своя.

Влязоха в главното помещение на голямата шатра. Там се бе събрала малка тълпа: близките на Фалон, Далден, благородниците от Сентури III със своя крал, все още в безсъзнание и, разбира се, шоданът на Шака-Ра.

За първи път Ван’иър се почувства леко нервен. Беше победил в състезанията, но, както бе обяснил Далден, това не му гарантираше наградата. Ами ролята на Тедра Ли-Сан-Тер… Дали би могла да убеди своя другар в живота да не му даде онова, което му се полагаше? Дали затова забележката й не му се стори изпълнена с чувство за вина?

Джадел се спусна насреща му, за да се увери, че брат му се е възстановил напълно. Чалън разпореди да донесат вино и рече:

— Аз лично не си падам по машините за удобства на посетителите, но понякога те могат да бъдат от полза дори за воините.

Тедра се изчерви, тъй като той гледаше нея, докато говореше, макар да вадеше корковата тапа на бутилката златна миеда от Ратхус.

Беше истинско светотатство да се нагълташ набързо с такова прекрасно вино, но не след дълго всички си намериха извинение и си тръгнаха… освен Тедра, която, полуизлегната на една кушетка, отпиваше с удоволствие от чашата си. Фалон се страхуваше, че тя нямаше да се помръдне, дори да я помолеше.

Все пак попита:

— Ще може ли да поговорим на четири очи, шодан Ли-Сан-Тер?

— Не е нужно да бъдеш толкова официален, Фалон. Освен това дълбоко се съмнявам, че моята другарка в живота ще си тръгне точно сега, без да предизвика сцена, която да смути и двама ни.

— Той се шегува, воине — обади се Тедра. — Не бих направила нищо друго, освен да предизвикам…

— Жено — смъмри я Чалън, — ако имаш намерение да оставаш, направи го тихо.

Тедра сви рамене и отмести поглед встрани. Младият мъж се изкашля и заяви:

— Молбата е официална, шодан. Най-силно от всичко желая да отдам живота си на твоята дъщеря, като знам много добре, че тя също ме желае. Моля те да уважиш моята молба и да я повериш на грижите ми. На мен се пада честта да я защитавам, тъй като тя е пазителката на моето сърце.

— Твоята молба не е първата, но никой друг воин не е бил толкова дързък да каже, че дъщеря ми го желае. Защо си решил, че е така?

— Знам го със сигурност. Тя самата ми го каза. И освен това ми се отдаде.

Тедра скочи от кушетката и разля виното си.

— Защо трябваше да му го казваш? — изкрещя тя.

Чалън я смъмри, този път вече по-строго.

— Жено, този въпрос се разисква само между мъже.

— Но не и ако решиш да го предизвикаш — сопна се тя. — Това засяга и Шани, тъй като по една случайност знам, че тя не би искала той да пострада. Аз самата се изкушавах да му разбия главата, но тя ме разубеди.

— Нямам намерение да го предизвиквам.

Тедра премигна изненадано.

— Защо да го правя, след като той ми достави огромно облекчение, като ми каза, че дъщеря ми желае мъжа, когото аз съм избрал за нея.

— Страхотно — измърмори Тедра, истински раздразнена. — Тя толкова се притесняваше да не разбереш. Аз самата мислех, че ще побеснееш. А вестта даже те направи щастлив. Само че не знаеш една дреболия, скъпи. Шани може да го желае, но и се страхува от него.

— Това е нормално…

— Не! И още нещо — този човек е проклет робовладелец. Знаеше ли го?

— Предполагах — отвърна Чалън и се обърна към Фалон. — Колко роби притежаваш?

— Шестнайсет прислужват в дома ми.

— Би ли ги освободил, ако ти дам дъщеря си?

Младият мъж се намръщи при това неочаквано предложение.

— Защо да го правя?

— Моята другарка в живота и моята дъщеря не правят разлика между господар, който се грижи за своята собственост, и господар, който не го прави. Те смятат, че никой не трябва да бъде лишен от права, какъвто е случаят с робите. Дъщеря ми не би могла да бъде щастлива дълго с воин, който притежава роби, дори той да се грижи много добре за тях. Можеш ли да се откажеш?

— За твоята дъщеря, струва ми се, бих сторил всичко. Робите, които притежавам, ще получат свободата си веднага щом се върна у дома.

— В такъв случай се отказвам с радост от правото да защитавам детето на моето сърце, Шанел от дома Ли-Сан-Тер, и давам това право на теб, Фалон Ван’иър. Приемаш ли го?

— Да.

— В такъв случай то е твое.

Тедра натисна звуковия активатор на своята свръзка с компютъра. Нямаше смисъл да се вайка. Тихо, за да не я чуе Чалън, произнесе:

— Веднага, Марта!