Синеокият варварин

Глава 25

— Генералът ще ви приеме веднага.

Младата жена последва офицера, който я бе придружавал от космическия център до правителствената сграда. Бяха стигнали дотук с превозно средство на колела, което се движеше не по-бързо от хатаар. Затова бе разполагала с достатъчно време да се почувства като туристка; жалко че нямаше нищо интересно за гледане. Сградите, покрай които бяха минали, бяха предимно четвъртити, бели и с миниатюрни размери… също като хората.

Влезе през една малка врата и се озова в малкия офис на генерала. Беше очаквала да види жена, но не и точно копие на Лейнар Ванд. Очевидно бяха близначки. Но с различни униформи. А и сивите очи, които я погледнаха сега, не бяха толкова студени.

Генералът се изправи зад бюрото си, за да я посрещне.

— Донила Ванд, госпожице Ли-Сан-Тер, управлявам град Хидра, Заповядайте, седнете, за да обсъдим вашия проблем.

Шанел погледна към малките дървени столове срещу писалището и рече:

— С удоволствие, стига да не мислите, че ще ги счупя.

Домакинята се усмихна. Шанел усети, как част от напрежението я напуска. Настани се предпазливо върху най-близкия стол, й той не се счупи.

— На антърийците им беше трудно да контактуват с нас — заяви Донила, сядайки. — Как така говорите нашия език?

— Антърийците не разполагат с компютър Мок II. Той е способен да сканира повърхността на вашата планета, да запамети напосоки хванати разговори, да дешифрира думите, а по-късно да създаде скоростен курс за изучаване на вашия език чрез слушане. При него информацията се складира в подсъзнанието. Там имам запас от стотици други езици.

— Това компютърът, който управлява кораба, ли е?

— Да. Името му е Марта.

Генералът се усмихна.

— Вие давате имена на машините?

— Само на онези, които могат да мислят самостоятелно.

Донила опита да си представи мислеща машина, но в крайна сметка се отказа с въздишка.

— Тези неща са прекалено сложни, за да ги разбера. Сестра ми обаче несъмнено би била запленена от вашия Мок II и със сигурност би пожелала да научи нещо повече за него. Тя е геният в нашето семейство. Вече откри как да се лекуват две от най-сериозните заболявания тук.

— Все още ли имате болести?

Изненадата в гласа й накара Донила да премигне; тя самата бе обзета от не по-малко изумление.

— Вие нямате ли?

— Шака’анците никога не са боледували доколкото знам. Но повечето светове са напреднали достатъчно, за да не страдат от болести. Други пък си купуват специални съоръжения, наречени медитех. Те лекуват почти всичко.

Донила я съзерцава ококорена известно време, после се изсмя.

— Надявам се, че няма да споменавате за това пред Лейнар. Тя би била ужасена, ако научи, че съществува нещо, обезсмислящо целия й труд.

— Като че ли не й съчувствате особено — отбеляза с усмивка Шанел.

Генералът сви рамене.

— Сестринско съперничество. Имате ли брат или сестра?

— Брат-близнак.

— Значи ме разбирате.

— Не съвсем. Там, откъдето идвам, жените не се състезават с мъжете.

— Е, тук сестрите си съперничат и моята вечно ми припомня как не съм успяла да вляза в училището, а тя с щурм нахлу в него. Нейният проблем може би е точно в това — че никога не се е налагало да се бори за нещо, с изключение на личните си връзки.

Шанел реши да не коментира характера на Лейнар Ванд, която не й се бе сторила особено стабилна емоционално.

Вместо това върна разговора към причината, която я бе довела тук.

— А вие наясно ли сте с моя проблем? Скоро ще се появи Фалон Ван’иър, за да ме отведе като своя другарка в живота, нещо, което не искам да се случва. Ако се озове на такова разстояние от мен, че да мога да го чуя, той ще ме обвърже за цял живот, преди да успеете да щракнете с пръсти. Нужно е само да произнесе няколко думи. А как вашият народ би могъл да го спре?

Донила се усмихна.

— Да, информираха ме за вашите съмнения относно способността ни да ви помогнем. И признавам, че ако не разстреляме господин Ван’иър още щом се появи, което, уверявам ви, няма да бъде необходимо, може да срещнем затруднения около задържането му… ако е толкова едър, колкото сте и вие.

— Много по-едър е.

— Наистина ли?

— Повечето светове смятат Шака’анските мъже за великани.

— В такъв случай ще се наложи да използваме Променящата палка за господин Ван’иър. Какво бихте желали да забрави — че ви познава или просто, че иска да се ожени за вас?

Шанел се взря безмълвно в своята събеседница.

— Това шега ли би трябвало да бъде?

— Нима наистина успях да смая момичето, на което са известни толкова чудеса?

— Значи не се шегувате?

Внезапно на лицето на Донила се изписа горчивина.

— Понякога ми се иска да беше шега, но не е. Ще ви го обясня, но първо бих ви помолила да запазите за себе си онова, което ще ви кажа.

Младата жена се поколеба дали да не я предупреди, че Марта ги подслушва. Но реши да не го прави — прекалено любопитна беше, за да рискува да не чуе обяснението. Освен това вече си бе обещала да не разкрива никога и пред никого тази информация. А дали Марта щеше да го направи, това бе съвсем друга работа.

Кимна в знак на съгласие и Донила започна да разказва:

— Променящата палка е създадена от една от нашите най-блестящи лекарки. Предназначена е за пациенти от мъжки пол с умствено разстройство. Бе забележително постижение и действаше точно така, както бе замислено… докато една от нейните колежки не му изнамери и друго приложение. Няма да ви досаждам с подробности, но това се превърна в огромна по мащаби конспирация, включваща всички жени на планетата. Бе ни дошло до гуша от войнствеността на нашите мъже и нежеланието им да се вслушат в съветите ни. Тогава почти бяха приключили със строежа на проклетия космически кораб, с чиято помощ можеха да достигнат до Армору. Търсехме отчаяно някакво средство да ги спрем. Мислехме дори да взривим кораба, но не го направихме, тъй като знаехме, че това е само временно отлагане — те щяха да построят нов. Не можехме да направим нищо, за да ги възпрем да отидат на сигурна смърт. Тогава тайно бяхме запознати с идеята за Променящата палка. Одобрихме я с цялото си сърце.

— Какво точно прави тази палка?

— Въздейства на подсъзнанието, но онзи, върху който се прилага, изобщо не го разбира. Достатъчно е едно докосване с палката, където и да било по тялото и всяко внушение се превръща в действителност.

— Не мога да си представя, че мъжете ви са се подложили доброволно на тази манипулация — отбеляза сухо Шанел.

— Не. Палките започнаха да се произвеждат масово и бяха разпратени из болниците. Тъй като мъжете служат в армията, те се подлагат ежегодно на пълни медицински изследвания. А почти всичките ни лекари са жени.

— Почти всичките?

— При положение че мъжете са се посветили на армията, чудно ли е, че жените доминират в останалите професии? Онези, които не са офицери, често работят и нещо друго по половин ден, но то обикновено не изисква усилено учене, за да не ги отделя от военните им игрички. И така, преди пет години, в продължение на три месеца, всички мъже се явиха на медицински прегледи и бяха… променени.

— Как?

— От всички бяха заличени едни и същи черти — арогантност, агресивност, нуждата да доминират, желанието да правят войни. Бе решено вече да нямат и пълен контрол над войската, затова някои генерали бяха принудени да забравят поста си, а техните места бяха заети от жени. Аз не съм избирала настоящата си работа. Бях задължена да го направя, тъй като бях тясно свързана с моя предшественик — като негова секретарка. Сега той ми е секретар.

— И няма никаква представа какво е направено с него?

— Ни най-малка.

— Но какво ще стане, ако ви нападнат? Ще се бият ли вашите мъже?

— Разбира се. Те все още са войници. Само дето вече не могат да станат инициатори на евентуална война.

Шанел потъна в изумено мълчание. Отпусна се назад, но столът изскърца и тя побърза да се приведе отново напред. Все още не можеше да го повярва.

— И това на всички ли действа?

— Замислено е да действа върху мъжете. Затова пък няма никакъв ефект върху жените. Налице са няколко случая обаче, при които няколко жени се разбунтуваха и извадиха своите мъже от това състояние. Ето защо сега вече всяка жена си има своя палка и може да я използва върху всеки мъж.

— Чакай малко. Искаш да кажеш, че ефектът не е постоянен?

— Точно така. Мъжът просто трябва да бъде докоснат отново с палката и да му бъде внушено обратното. Тогава той възвръща напълно предишното си състояние, всичките си мъжки инстинкти… и ще осъзнае точно какво му е направено. Нашите мъже са променени вече от пет години. Предполагам, че някои жени, които разполагат с палката, се възползват от нейната сила, за да превърнат мъжете си в роби. Такава е човешката природа. За това няма нищо чудно, че никоя от нас вече не смее да освободи своя мъж, дори да го желае.

Този път усмивката на Донила бе горчива.

— Съжалявам. Както виждам сами сте се тикнали в капана. Не съм сигурна, че бих искала съзнанието на Фалон да бъде променено по такъв начин.

Усмивката на генерала стана крива.

— Не искаш да го убиват, нито да го променят? Имаш ли към този мъж някакви други чувства, освен нежеланието да му принадлежиш завинаги?

— Нищо, което да не намалее с времето.

— В такъв случай може би ще решиш да го промениш така, че да ти подхожда повече.

Очите на Шанел заискриха. Да убеди Фалон, че може да обича? Да го накара да обещае, че никога няма да я наказва?

— Ще… ще трябва да помисля.

— Е, не се бави. Хората ми са уведомени. Ако той се появи, преди да си взела решение, просто ще бъде убеден, че не желае да се жени за теб.

— Няма ли някакъв друг начин да не го допуснете до мене?

— Предполагам, че бихме могли да му помогнем да изгуби съзнание и след това да го оковем във вериги.

— Не! — Шанел въздъхна. — В идеалния случай бих искала просто да се върне и да ме забрави.

— Смятай, че вече е направено.