Синеокият варварин

Глава 15

Шанел си отдъхна малко, след като най-после майка й бе застанала на нейна страна. Дори успя да издържи успешно вечерта. Само веднъж изгуби търпението си от собственическия начин, по който я съзерцаваше Фалон.

Опита да седне до Джад, но бедното момче, след като вече се бе запознало със семейството й, бе решило, че не желае да участва в играта или да има каквото и да било общо с Шанел. На три пъти се отдалечи от нея и тя на три пъти стана, за да го последва, при това прекалено отблизо. Най-сетне той изсъска в ухото й:

— Не прави това, Шани. То няма да се хареса на твоето семейство.

Заплахата му не й се стори особено забавна. Семейството й дори не я забелязваше какво прави… за разлика от Фалон.

— Доколкото разбирам това означава, че любовната история е приключена?

— Много смешно — отвърна Джад.

В този момент срещна погледа на Ван’иър и той го уплаши така, че целият позеленя. Направо му призля и се наложи да се извини и да се оттегли, като я остави беззащитна край Фалон, който тутакси прие възможно най-невинен вид.

Запознаха я с останалите ба-хар-анци — брат му, братовчед му Тарън и другаря в живота на сестра им, Диймън. И тримата имаха същата тъмнобронзова кожа и тъмни коси като Фалон, но брат му Джадел не приличаше на никой от воините, които бе виждала. Вечно готов да се весели и усмихва, за жалост той също се отнасяше към нея така, сякаш вече беше член на семейството.

По време на вечерята младата жена научи, че той се е сближил с Далден след някакви опасности. Научи и защо Далден ги е довел в Шака-Ра. Бяха обяснени и различията между техните шодани. В Ба-Хар-ан титлата бе наследствена, като се предаваше от бащата на най-големия син, докато в Кан-ис-Тра шоданът бе обикновено най-силният и умен воин и можеше да бъде предизвикван от всеки и по всяко време, така че синът не можеше да наследи титлата от баща си, ако не го предизвика, но никой не помнеше някога да бе правено такова нещо. В страната на Фалон пък наследилият титлата син можеше да бъде предизвикан на двубой от всеки, но само през първите пет дни след смъртта на бащата.

Тези различия се сториха интересни на Шанел, но това не ги правеше по-малко недемократични. И в двата случая водещите фактори бяха силата и умението да се борави с меч. Очевидно Фалон бе много добър с меча, след като бе оживял след петдневните предизвикателства, последвали бащината му смърт. Баща й несъмнено щеше да достигне до същото заключение, а това щеше да даде още едно предимство за Фалон, когато я поискаше от него.

А очевидно баща й щеше да се убеди с очите си във въпросните умения. Поне така й каза Фалон, когато зае мястото на брат й до нея. Беше се страхувала, че ще опита да поговорят насаме. Изборът на темата обаче бе прекалено безличен, за да заслужава да се тревожи.

— Възнамерявам да се включа в състезанията — обяви той.

— Е, късмет тогава.

— Сериозно ли го казваш?

Изглеждаше толкова изненадан, че тя се намръщи.

— Защо не? За мен е без значение кой ще победи.

— Защо да е от значение? — намеси се майка й, която се бе приближила веднага щом бе видяла, че Фалон се намества до нея. — Дъщеря ми няма нищо общо с тези състезания, воине, и ще ти бъда благодарна, ако не ги обсъждаш с нея.

Предупреждението в погледа и тона на Тедра бяха достатъчни, за да разбере той, че Шанел не знаеше за какво всъщност се състезаваха воините. Но преди Фалон да бе успял да отговори каквото и да било, неговата домакиня даде разрешение на дъщеря си да се оттегли, ако желае, и както се разбра, тя точно това и желаеше, тъй като побърза да се възползва от предложението.

Младият мъж я проследи с поглед; знаеше, че не може да я спре, нито да я последва. Беше крайно мъчително да няма никакви права над тази жена, като се има предвид какви бяха чувствата му към нея. Тя щеше да му стане другарка в живота. И той искаше да го уреди незабавно.

Погледна към бащата на тази, по която въздишаше, но майката изглежда прочете мислите му.

— Няма да спечелиш нищо, като я поискаш сега. Чалън не е сляп. Вече е разбрал интереса ти. Но той няма да вземе каквото и да било решение преди края на състезанията, затова ще трябва да изчакаш като всички останали.

Сега вече погледът му бе вперен в Тедра, изпълнен с недвусмислено нетърпение.

— В такъв случай искам тя да знае защо се включвам в състезанието.

— Сигурна съм, че искаш, но аз не искам. Ще я заболи много, ако разбере какво е направил баща й. Твоята гордост по-важна ли е?

Фалон се поколеба само за миг.

— Не… Ще бъде както желаеш.

— Онова, което желая, е дъщеря ми никога да не те бе виждала.

Думите й прозвучаха прекалено разгорещено, за да не разбере какво ги бе породило.

— Ти знаеш, че тя ме дари с първия си път и не го одобряваш?

— Не си разбрал правилно — отвърна Тедра. — Бях много щастлива, че най-сетне е направила своя избор… докато не видях пораженията. Вместо да я изпращам веднага в медитеха, трябваше да оставя баща й да ги види.

Това изказване сипа сол в раната.

— Не съм имал намерение да й причиня болка. Никога повече няма да се повтори.

— Нито Шани, нито аз самата сме склонни да го повярваме.

— Аз обаче ще я убедя.

— Както виждам ти наистина си сигурен в това, но решимостта сама по себе си не винаги върши работа… за щастие.

Ван’иър настръхна; даде си сметка, че за малко да изгуби самоконтрол заради приказките на тази жена.

— Значи ме осъждаш, без да си запозната с всички факти?

— Отново грешиш, воине. Знам за случилото се повече, отколкото ми се иска. Не само Шани ми разказа, между другото, тя не те вини, само не желае да го преживее отново, а и Марта. Може и да не ти се вярва, но аз бях на твоя страна. В крайна сметка тя бе избрала именно теб и това е много по-важно от някакви си страхове, които са я завладели временно, както и от твоята невъздържаност. И двете могат да бъдат поправени. Точките в твоя вреда обаче продължиха да се натрупват и везните вече натежаха в другата посока. Послушай съвета ми и се откажи.

— Никога!

— В такъв случай те очакват разочарования, тъй като вече не става въпрос само за това, което си направил, а и за онова, което си.

Тедра се оттегли с тези загадъчни слова и го остави да размишлява, сам и объркан. Но не за дълго. Младият мъж се приближи до Далден и попита:

— Какво съм сега, което не бях преди, та майка ти се е настроила така срещу мен?

В първия момент Далден не успя да отговори на тази гатанка, докато не си спомни думите, изречени от Тедра на балкона.

— Звезди, трябваше да се досетя, че ще реагира така. Извинявай, Фалон, грешката е моя. Споменах, че притежавате роби.

— Е, и?

— Майка ми мрази робството.

— А сестра ти?

— Също.

Ван’иър въздъхна тежко. Точки в негова вреда? Трудностите се увеличаваха и тези вече изглеждаха непреодолими.